Аня Петрова
Нека да започнем този текст с факт – българският поет е мъртъв, по възможност убит трагично, какъвто всъщност е бил и целият му живот. Живите поети са само мит, но не те са ни в мирогледа сега, а именно тези убитите, хубавите, красивите. Обожествените и все така, десетилетия наред, висящи по стените на училищата. Все така, преподавани по старата ни система, че да няма и драскотинка по тях. Все така перфектни и изящни.
Защо?
Христо Карастоянов застана в Петното на тазседмичния литературен салон, за да ни зашлеви един шамар с " А защо не?". За предишната му книга, "Името", Божана Апостолова сама споделя, че това е най-големият боклук, който той е писал , макар и мнозина да не мислят като нея. Все пак, тя е издател, призмата на виждане е пречупена през идеята, че това не е била просто неговата книга, макар и тя да е прекрасна! За това се ражда 30-годишно замислено дете на име " Една и съща нощ". Това е не рожбата на Карастоянов, а мъжкото отроче, което ще продължи рода му. Това е книгата, която на пук хванах, за да прочета последното изречение първо и ме почти ме разплака. Защо ли? А защо не?
Целият текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ
