АктуалноБългарияЖивотЗабравеният градКултураНовини

Забравен паметник в Пловдив нарича освободителите окупатори

Вижте какво пише на паметната плоча с имената и титлите на починалите руси

Историкът Стефан Шивачев изнесе любопитни данни за освобождението на Пловдив – СНИМКИ

Забравен паметник от Освобождението на Пловдив от турско робство, който се намира в Централния траурен парк, назовава освободителите „окупатори“. Това стана известно днес по време на среща-разговор на бившия дългогодишен директор на Регионалния исторически музей Стефан Шивачев с журналисти в пресклуба на БТА под тепетата. На срещата той наблегна на по-непопулярни събития около датата 4-ти януари.

В края на разговора Шивачев сподели, че след пенсионирането си работи по проект на общината, в които неговата задача е да помага за създаването на база данни с паметниците в Пловдив. Описът е с цел да бъдат съхранени и под закрила. Именно по време на тези проучвания той се натъква на гореспоменатата паметна плоча.  

До едно от имената на нея се чете, че там почива служител на окупационното интенданство.

Той разказа, че паметникът се намира в тази част на централни гробища, където са паметниците на най-известните и заслужили българи от онова време, като Хаджи Гьока Павлов, д-р Георги Вълкович, капитан Райчо Николов и Найден Геров. Паметникът е изграден за руснаците, починали в Пловдив след Освобождението.

„Текстът е: Тук е погребан капитана от руската артилерия Георги Барбович, роден през 1849 година, умрял през м. май 1878 г. от раните си, които е получил от битката при Пловдив“, разказа Шивачев.

После напомни, че при освобождаването на града битка няма, има се предвид при разузнаванията преди това. Веднага след 16-ти януари/по нов стил/, е създадена военна болница в Пловдив и там умират хора, ранени в битките. Умират и в следващите дни седмици, месеци.

По интересното е, че в подножието на паметника има плоча, на която пише: „Тук почиват костите на падналите за освобождението на Пловдив и България руси…“ и са изброени имената на почетените, сред които са: датски поданик, участник във войната, поручик и подпоручик от Литовския полк и други.

На трето място е споменат „Николай Петрович Кубелински – чиновник за поръчки при окупационното интенданство, убит във Пловдив през 1878 г.

Смята се, че плочата е поставена някъде през 30-те години на века, а в долу в крайчето ѝ е отбелязано „Отъ Пловдивската градска община“, разказа Стефан Шивачев.

Вижте как отговори историкът на въпрос на Под тепето „Какво ще рече „окупационно интенданство“:

Това което ние наричаме временно руско управление. Когато се освобождава една страна, това става навсякъде в рамките на войната, руската армия по решение на страната създава временно правителство, което ние наричаме временно руско управление. Всъщност точното му наименование е руско окупационно управление.

Съгласно решението на руснаците е предвидено то да бъде 2 г. докато българите успеят да организират собствената си нова държава. След това този срок на Берлинския конгрес е съкратен на 1 година и 2 месеца. Руското управление напуска България на 18 май 1879 г.“, поясни Шивачев.

Тоест Николай Петрович Кубелински – чиновник за поръчки при окупационното интенданство – е бил част от това окупационно управление, допълни историкът.  

Той коментира един много интересен аспект. Пак по решение на руското правителство по време на това окупационно управление всяка една длъжност, която е поверена на руски офицер, е била дублирана с негов заместник българин, за да може този човек да навлезе в работата.

И тук отварям една скоба понеже съм се занимавал много подробно с тези въпроси. Всички руски офицери –администратори през този период изтъкват нещо много интересно: „Българите са готови да се самоуправляват“.

Тоест това е ролята на това руско окупационно управление, което ние наричаме – временно руско управление“, заключи Стефан Шивачев.  

Едно от добрите неща, което прави това временно руско управление веднага след освобождението е, че те организират тези гробищни паркове, които  дотогава са били към махалите, което създавало и условия за епидемии, подчерта Шивачев.

Тогава е създаден православния гробищен парк на километър извън града. „Понеже в Пловдив има доста голямо католическо население е създаден и католически и арменския гробищен парк, а евреите са погребани в рамките на православните гробища“, разказа той.

Историкът успял да възкреси спомена за още няколко паметника, включително в рамките на католическите гробища, например този на поляка Станислав Божичко, служил в руската армия.

Тук почива кап. Станислав Божичко – поляк католик .  

Шивачев припомни и за гробницата на фамилията на Анри Батюс, началник на пловдивската гара. Той се жени за българка и семейството му се установява в Пловдив. Последно в гробницата е положена внучката му през 1964 г.

Гробницата на фамилията на Анри Батюс – началник на Пловдивската железопътна гара, който има изключителни заслуги за спасяването на града в тази страшна нощ на 15-ти срущу 16-ти януари в тази страшна нощ.

Таня Грозданова

Журналист с близо 30 години опит, който работи интензивно по програми за свободата на словото и разследваща журналистика.

2 коментари

Вашият коментар

Прочети също
Close
Back to top button
Изпрати новина