Вихрони Попнеделев: Когато малките деца повярват в себе си се превръщат в титани

Отношението на ромчетата към изкуството е прекрасно. Те са много сръчни, подхождат с любов, стига да им се обърне достатъчно внимание, разкрива художникът, който обучава такива хлапета в малко селце

Най-смешната гледка е  как един художник говори по телефона и рисува с другата ръка, казва маестрото

Професор Вихрони Попнеделев  води двойнствен живот между Националната Художествена Академия и малко софийско селце, където обучава деца от ромски произход. Маестрото откри тази вечер изложба в галерия „Люнион”. Лауреатът на „Златно перо” за принос към българската култура и носител на много награди за живопис за работата си в с. Долно Камарци пред Паулина Александрова и КАПАНА.БГ.

Разкажете ни малко за Арт центъра в с. Долно Камарци. Каква е идеята и дейността му?

Арт центърът има много важна стратегическа цел. Искам да давам възможност на хора, необременени с информация за културата и за изкуството, да идват и на място да се запознават с това,  не само на професионалисти, които мислят, че са стигнали до кой знае какъв връх, а на най-обикновени хора, които искат да се занимават и така да се каже, да се „оцапат” с изкуство, да забъркат нещо. Буквално. Едно от най-приятните и близки до човека занимания е работата с глина и кал, както на времето са се правели първите фигури. Децата се учат да точат и да изработват такива фигурки. На скоро дори шестима българи, които живеят и работят в САЩ, бяха дошли да релаксират. Така влияе тази работа на човек. Има и други като тях, които идват за по няколко дни и се учат на основите на това изкуство. Аз обучавам хората на техниката на изработването, но се старя да запазя тяхната индивидуалност и креативност, без да ги насочвам в някакви академични рамки. Другата ми цел е да се обърне внимание на местните. Дъщеря ми дори стана учител по изобразително изкуство в местното училище. Никой не обръща внимание на тези деца, никой! Обикновено изобразителното изкуство се смята за свободен час, не се осмисля, че може да има някаква полза от него, а всъщност децата се учат на прекрасно въображение, на човечност, на доброта. Просто изкуството в основата си е това – едно преживяване. Това се опитвам да науча децата – да им създам отношение към изкуството не като към парична стойност, а като преживяване, като стимулиране.  Тукашните хора като, че ли не уважават сетивата си. За тях е важно кой е художникът, чиято картина са си купили, колко е скъпа и прочие. Навън хората водят децата си от малки в галерията, а след това те се заинтересоват и се опитват да прерисуват картини на най-големите майстори, живеят между най-големите художници, детството им минава в галериите, в музиката, въобще в изкуството като цяло. У нас това се случва много рядко, но въпреки това има интерес. В центъра идват автобуси с деца от София, организират се екскурзии, пленери и т.н. За моя голяма радост именно май-малките идват в центъра да се учат на изкуство и след като овладеят техниките и добият самочувствие, те стават титани. Често идват колеги от Европа и България, правим срещи, опознаваме се, показваме на децата и на хората там истинското изкуство.

Цялото интервю може да прочетете на КАПАНА.БГ