ВАС се произнесе за тютюневия склад на Сточна гара

Според последна инстанция склад „Никотеа“ на ъгъла на улица „Авксентий Велешки“ и булевард „Христо Ботев“ е паметник на културата

Тютюневият склад на „Никотеа“, който се води на бул. „Христо Ботев” 57 има защитен статут според Върховния административен съд на България. За това се произнесе тричленен състав на ВАС. 

Сагата около нея е пословичен пример за неразбориите между държавна, местна власт и закон, както и множество частни интереси.

Припомняме, че през февруари 2018-а бе издадена заповед за събаряне на тютюневия склад от местната администрация, тъй като е опасна.

Тютюневият склад на Сточна гара – ще се бута, няма да се бута

Това предизвика обществено недоволство и протести на място. Когато в началото на 2022-ра Институтът започна производство по идентифициране, изучаване и изготвяне на предварителна оценка в НИНКН постъпиха възражения от всички собственици на историческата сграда. През октомври с. г. полуразрушения склад бе обявен за единична архитектурно-строителна ценност със заповед на Министерство на културата. Документът бе разписан в последния работен ден на септември от заместник-министъра Пламен Савов. С него се обявява сградата за недвижима културна ценност с категория „за сведение” и мотиви, че попада в Западната охранителна зона, част от „Историческа зона „Филипопол-Тримонциум-Пловдив”. Тогава собствениците обжалваха в Административен съд – Пловдив, който отмениха заповедта на заместник-министъра на културата.

Тютюневият склад на Сточна гара не е културна ценност, според съда

С настоящото си решение ВАС отменя това на апелатимните магистрати от Пловдив, тоест отхвърлят жалбата на собствениците на сградата срещу заповедта на заместник-министър Савов, която ги задължава да възстановят фасадите по автентични данни, след изготвено проектно предложение, съгласувано по реда на Закона за културното наследство.

Председателят на тричленния състав на ВАС – съдия Марио Димитров, обаче е подписал решението с „особено мнение“.

Ето становището му:

„Не съм съгласен с извода на мнозинството от състава за неправилност на атакуваното решение. Не споделям възприятието, че липсата на уведомяване по реда на чл. 26 , ал. 1 АПК е нарушение на административнопроизводствените правила, но не от категорията на съществените.

Смятам, че първостепенният съд обосновано е приел, че процесната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед нарушеното право на участие в производството на тези лица, гарантирано от чл. 34 АПК, съответно правото им да ангажират доказателства, да направят искания и възражения, да изразят становище за защита на интересите им.

Нормата на чл. 26, ал. 1 АПК създава задължение за административния орган да уведоми заинтересованите граждани и организации за започване на административно производство. Конституционното право на защита е предоставено с чл. 56 от Конституцията, тълкуване на което е дадено в решение № 3/ 17.05.1994 г. по конституционно дело № 1/1994 г. на Конституционния съд. Значението на това задължение на органа е да даде възможност на страната в административното производство, да е информирана не само за самото започване на административното производство, но и за причината, поради която това производство е започнато.

Това значи, да е запознат с фактическите и правни твърдения на органа, със събраните от него доказателства и евентуалните изводи, които с оглед на събраните до момента доказателства, очаква да направи. С оглед на функцията, която разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК осъществява – да даде възможност на страната в административното производство да прояви активност в защита на правата си, неспазването й от органа би могло да бъде съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Преценката за това съдът прави винаги в контекста на фактите по делото. В този смисъл е решение по адм. д. № 13414/2020 г. по описа на ВАС.

От доказателствата по делото не се установява административният орган да е уведомил надлежно „Транс Елгол България“ ООД за образуването на производството по издаването на заповедта, каквото изискване визира чл. 26, ал. 1 АПК. По делото не са ангажирани доказателства посоченото уведомление (писмо изх. № 0401-7435 от 22.08.2021 г. (листи 277-278) на директора на НИНКН, представляващо уведомление по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК) да е получено от жалбоподателя (настоящ ответник по касацията), нито че уведомлението е обявено на електронната страница на НИНКН.

Органът е длъжен да уведоми заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК е гаранция, че органът ще постанови акта си след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като обсъди възраженията на заинтересованите лица, т. е. тя е гаранция за законосъобразността на постановения акт. В този смисъл са решение по адм. д. № 10430/2020 г. по описа на ВАС, решение по адм. д. № 5403/2023 г. по описа на ВАС и решение по адм. д. № 6596/2024 г. по описа на ВАС.

Дори да се приеме, че след като с подаденото възражение „Транс Елгол България“ ООД е упражнил правото си заедно с надлежно уведоменото „МЛП Корпорация“ ООД, с оглед което да се сметне, че нарушението по неуведомяването „Транс Елгол България“ ООД не е съществено, не следва да се подценява обстоятелството, че процесната заповед е издадена на 30.09.2022 г., а седемдневния срок за становище-отговор от надлежно уведоменото „МЛП Корпорация“ ООД, по реда на чл. 34, ал. 1 ал. 3 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК е до 10.10.2022 г., което прави заповедта преждевременно издадена в нарушение на чл. 34 АПК.

Предвид установеното, намирам изводът на първоинстанционния съд за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила за правилен, постановен в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон.

Водим от гореизложеното, подписвам настоящото решение с особено мнение, че касационната жалба е неоснователна, съдебното решение като правилно не следва да бъде касирано, а да бъде оставено в сила.“