Актуално

Вальо Михов купи 150 книги на Тумби

Футболните легенди говориха за обединение на премиерата на  „От „Марица“ и „Ботев“ до Факети, Уембли и Мексико“

Image title
Искам да облека екипите на четирите пловдивски отбора и да бъда в тима на Пловдив. Тези думи прозвучаха от устата на един от най-великите футболисти на България Георги Попов – Тумби тази вечер на представянето на книгата му „От „Марица“ и „Ботев“ до Факети, Уембли и Мексико“. Футболът- това сте вие хората. Без вас тази игра няма да я има, каза Тумби. А с началото на представянето даде да се разбере, че делението ни отслабва, единението ни прави силни. Мразим се днес по стадионите, а утре сме заедно на протестите. Не трябва спорта да ни противопоставя по такъв начин, допълниха Тумби негови приятели, все футболни легенди. Image title
На презентацията на книжното издание присъстваха редица футболни икони- Динко Дерменджиев, Добромир Жечев, Димитър Якимов, Иван Глухчев, Добри Ненов, Иван Сотиров – Албанеца, Виден Апостолов,  Георги Василев – Гочо, Петър Зехтински, Марин Бакалов и сегашният треньор на Локо Пловдив Стефан Генов. В залата на радио Пловдив се появи и бившият президент на Професионалата футболна лига Валентин Михов. Той заяви, че се гордее да бъде до такива легенди. Тумби е обединител и приятел. Най-важното е, че сме човеци. Достойни сте всички вие за уважение. Аз, който бях недобър футболист и ми викаха Вальо Дузпата, но се уча на обединение от вашето поколение. През 1994 година се обединиха София и Пловдив и станахме четвърти в света. И тогава имаше интриганти. Сега има постове, но няма ръководители, каза Михов. Той купи 150 книги, които ще раздаде на школите на Ботев и Локомотив, за да видят малчуганите какви легенди е имало преди години. Динко Дерменджиев също хареса новата книга на Тумби. Написаното в това издание съм го изживял заедно с Тумби. Той влезе в нашия славен тогава отбор с гръм и трясък. Публиката го обичаше, както и мен, но аз тогава благородно му завиждах. Попов бе особен на терена. Като вкарваше голове, не се радваше. Докато аз умирах от кеф. Той  бележеше и тръгваше с наведена глава към центъра. Голям бързак  беше. 100 метра ги минаваше за 11 секунди. Ако беше някой лекоатлет в САЩ, досега щеше да е легенда в спринта, каза Чико. Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
📨 Изпрати новина