Оригиналното златно съкровище, което фигурира в „Любопитни факти от световната история“ с това, че в един от съдовете му е яло прасето на откривателите, може да бъде видяно в Археологическия музей
В следващите 4 месеца гражданите и гостите на Града под тепетата ще имат уникалната възможност да се насладят на един от ярките примери за майсторството на древните златари по нашите земи – 13-те златни съда от Вълчитрънското съкровище.
Впечатляващото съкровище пристигна преди няколко дни, под засилена полицейска охрана в Пловдив и вече е подредено в сградата на Регионалния археологически музей /РАМ/. То е част от съвместна изложба с Национален археологически институт с музей при БАН под наслов “Власт и сила: Късната бронзова епоха по нашите земи”, съобщи директорът на РАМ доц. д-р Костадин Кисьов.
Началото на вълнуващата изложба, в която може да се види оригиналното Вълчитрънско съкровище бе поставено днес със специална пресконференция за медиите, която премина при голям интерес. В нея участваха Пламен Панов – заместник-кмет „Култура, археология и туризъм“, Община Пловдив, доц. д-р Костадин Кисьов – директор на Регионален археологически музей – Пловдив и Екатерина Илиева – куратор на изложбата.
Тя разказа, че експозицията разкрива по достъпен начин пред посетителя динамичния период, последвал откриването на бронзовата сплав.
„Идеята е да покажем в какъв контекст се появява Вълчитрънското съкровище, което е акцент в изложбата и защо е толкова важно за историческата наука. Откриването на бронзовата сплав променя живота , тя е важна за земеделието, за военните действия, създава търговски пътища. Представяме 166 предмета, от НАИМ към БАН, но и още едни интересни предмети, керамичните съдове, открити в пловдивския квартал Каменица от археолога Петър Детев. Посетителите ще видят и находки от Семерджиево, Горско Косово и Връбница”, каза кураторът.
Вижте още в следващото видео.
Директорът на Костадин Кисьов благодари на община Пловдив, защото единствено в града археолозите продължават да работят активно, благодарение на финансирането от местната власт.
Заместник-кметът Пламен Панов от своя страна благодари на екипа на музея за инициативността, активната работа, високите приходи, интересните изложби и усиления труд в археологическите проучвания.
„Инициативата Вълчитрънското съкровище да дойде точно, когато градът е пълен с туристи, е похвална и много навреме“, подчерта той.
Изложбата “Власт и сила: Късната бронзова епоха по нашите земи” ще остане в музея до 18 ноември 2023 г. Работното време на музея е всеки ден, с изключение на понеделник, от 10:00 до 18:00 ч. Входните билети се продават до 17:30 ч., а стандартен билет е на стойност само 6 лв. Музеят предлага отстъпки за пенсионери, ученици и семейства, както и екскурзоводски беседи.
Според премахнатия сайт „Популярна българска история“ съкровището е намерено от трима братя Тодор, Никола и Георги Цветанови от село Вълчитрън, Плевенско в нива в местността ,,Дивите лозя“ на 28 декември 1924 г. Братята се натъкнали на сандък с похлупак, заринат на една лопата дълбочина. В него имало странни съдове, но те помислили, че са пиринчени и го приели за знак, че наблизо има заровено имане. В най-големия от съдовете започнали да сипват храна на прасетата си. По-късно, когато по света гръмна новината за намерението съкровище, европейските вестници с удивление коментирали невежеството на българските селяни, които използвали най-големия ритуален съд за копаня на едно прасе. Легендата разказва, че точно под зурлата на прасето го открил преминаващ археолог.
Съкровището е датирано към края на бронзовата епоха, т.е. към XVI-XII в. пр.Хр. Предполага се, че съдовете са били използвани за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските грижи – жреци.
