Тотев избухна след разходка в Капана

Естетиката си е отишла, заедно с реда и чистотата в квартала и е дала път на масите и столовете … и на автомобилите. От „творческото“, като че ли остана само плейтването в гурме чиниите.

„Общински инспекторат“ – какво, по дяволите, беше това? „Зелена зона“ – забравете, почистване два пъти на ден – хмм и т.н и т.н.

Нова доза критика към настоящата управа на Пловдив изсипа бившият кмет на града и местен лидер на партия ГЕРБ Иван Тотев. Преди минути той публикува поредна остра реакция срещу екипа на Здравко Димитров, като този път използва за повод разходката си през почивните дни в квартал „Капана“. Публикуваме поста му в социалната мрежа Facebook без редакторска намеса:

„Онзи ден по обед бях в „Капана“, понякога наричан и „Квартал на творческите индустрии“. Нямаше хора. Тук-там се виждаше по някой посетител в морето от столове и маси. Столове и маси, чадъри във всякакви цветове, кашпи с озеляняване тип „на баба в двора“, табели – малки и големи, шарени. Осъзнах, че естетиката си е отишла. Отишла си е заедно с реда и чистотата в квартала.

Естетиката си е отишла и е дала път на масите и столовете … и на автомобилите.

От „творческото“, като че ли остана само плейтването в гурме чиниите.

Добре че все още я има арт галерията на Ангел Гешев, а и общината във връзка с 2019-та ремонтира забравения „ДетМаг“ и го превърна, в бих казал страхотната галерия „Капана“. Име, избрано да замести „творческото“, когато то започне да се отнася само за гурме, а наименованието на квартала започне да се свързва все повече с кебабчийница.

А дали бе такава идеята? Идеите се виждат в действията, а в случая на градско управление – в създадените правила и взети бюджетни решения. Ако съдим по това, то „Капана“ трябва да е симпатично, китно местенце, пълно с културни събития. С ясни правила, какво, къде и как да се разполага. Няма да цитирам наредбата за реда, но ако трябва да се придържаме към нея, то няма да остане едно неглобено заведение. И въпросът не е в глобите. Правилата се правят, за да се създаде общ облик на средата, в случая зоната. Правила за местата на разполагане на маси и столове, правила за прегради, кашпи и озеленяване, правила за влизане на автомобили. Събитийни програми, като концертите на „Ядрото“ от юни до октомври, финансирани от градския бюджет. Заделяне на средства за културни събития във все по-малко останалите културни пространства и т.н.

Човешкият стремеж за развитие е непреходен. Днес имаш кафене с 2 маси, утре мечтаеш за 3-ти ресторант и в това няма нищо лошо. Но ако през 2014-та общинското ръководство, в което имах честта да участвам, чертаеше със зелени и розови пастелни маркери, коя улица след коя да се превърне в пешеходна. Ако Александър Държиков дебатираше на терен с хората наложителността на новата общинска политика и намерението ни бе да превърнем мястото в новата „Скадарлия“ /улица в Белград/, то тогава всичко щеше да е наред. Но не бе така. Целта бе друга.

През 2015-та общината заплащаше 12 и 24-ри месечни наеми на помещения, в които да се развива творческа дейност. И въпреки че голяма част от тях вече не съществуват, погълнати от законите на свободния пазар, то те дадоха емблематичното наименование „Квартал на творческите индустрии“.

Създадоха се ясни правила за визуална чистота на зоната.

Всичко това наложи „Капана“ като уникално за България място. Даде началото, първите стъпки, прохождането …

Сега със сигурност „Капана“ вече живее свой си живот, по свои си правила, но тоталното неглижиране и изпускане на контрола от страна на общинското ръководство е в състояние да съсипе всичко.

„Общински инспекторат“ – какво, по дяволите, беше това? „Зелена зона“ – забравете, почистване два пъти на ден – хмм и т.н и т.н.

Много е постигнато и с много малки усилия нещата могат да бъдат вкарани в ред. Този ред едва ли ще бъде наложен от хора, които всяка година правят пресконференция и бодро заявяват „Край на автомобилите в Стария град“ и следващата година същото. И с неголеми усилия успяха да превърнат Стария град в страхотен паркинг.

Искаме или не, „Капана“ е нещо, с което нашият град ще бъде свързан и асоцииран. Нещо нареждащо се след „айляка“. Но каква ще е асоциацията, дали ще дава или отнема стойност, зависи само от нас!“