Стефан Ненков: Мариус е голям, защото влиза в душата на публиката! Работата ми с него ме накара да полетя

Режисьорът на "Някой посети душата ми" – в откровен разговор пред КАПАНА.БГ и Анелия Дракова.

Бавно ли пристъпи към Мариус и Достоевски – комбинацията на подобни титани е респектираща?

Няма как при Мариус и Достоевски да не влезеш бавно и смирено. Познаваме се с Мариус от години и въпреки това, към него пристъпвам с такъв респект, че чак ми се иска на тръгване да не му обръщам гръб, както се прави при кралете. Все още не мога да осмисля напълно как това да снимам с него ми се случи, с какво го заслужих, защо ми се даде тази чест. Може би ще минат години, за да разбера. Изборът на текст от Достоевски беше на Мариус. Аз само му казах, че искам филмът да е много тежък, да не може човек да си вземе въздух от него, да го хваща за гърлото. Даде ми текста с думите: "Ето, това е най-тежкото от Достоевски!". Тогава не си давах сметка с какво се захващам, скочих в дълбокото с двама титани.

Как се стигна до предложението на Мариус – да бъдеш режисьор на "Някой посети душата ми"?

Ако Мариус не беше такъв какъвто е, аз никога нямаше да бъда допуснат да го режисирам, нито да снимам нещо с него. Големината на Мариус се показа за пореден път с това, че позволи на някой си Стефан, който нито е следвал кино режисура, нито за оператор, нито на курсове е ходил, нито нищо… Както се казва – един "слухар", с когото да направят нещо заедно, залагайки името си. Това, един напудрен артист, никога няма да си позволи. Гласувайки ми доверие, Мариус ми даде много… толкова много, че чак ме накара да литна, защото преотких в друга светлина изразяването си чрез снимане, това, което всъщност най-много обичам да правя. Работата с Мариус няма как да не те извиси, да не те отвори. Той прави това, което чувства и в което вярва, а не това, което по принцип се прави от хората в тази "гилдия". Той е отвъд мода и течения, отвъд суета, отвъд простотията и евтината показност. Винаги е бил такъв и именно затова някои толкова го харесват, а други тайно или явно – не!

Мариус е нетрадиционалист и именно затова, предполагам, ме допусна да направим нещо нестандартно. Това, което направихме, не е точно филм, много е трудно да се определи какво е, сурово е, твърде откровено и тежко за осмисляне. Трябва няколко пъти да се гледа. Въпреки че съм режисирал и заснел филма, започнах истински да го осъзнавам чак 6-7 месеца, след като го заснех. И продължавам, гледайки го да намирам нов смисъл в него. Това е много странно и хубаво. Филмът има много скрити послания, за които трябва да си готов, иначе остават невидими за теб. Малко са артистите, според мен, които биха имали смелостта да направят такъв експериментален проект и да го покажат пред толкова много хора, а не просто в тесен "арт" кръг. Благодарен съм на Мариус, че ми даде смелостта да го направим. Това ме промени!

Кой е най-вълнуващият ти спомен от снимките?

Като цяло, идеята да направим това, е вълнуваща и донякъде спонтанна. Не сме го мислили с месеци или години. Просто един ден го хванах и го заведох до тази запустяла сграда, защото знаех, че ще му хареса и, че ще провокирам нещо в него. Той, като влезе в нея онемя. Казахме си, че на това място трябва да направим нещо. Решихме да е филм, нещо като филм. И ние не знаехме точно какво ще излезе. 

Как мина целият творчески процес? Кога ти беше най-трудно? 

Цялото интервю можете да прочетете в КАПАНА.БГ