Пловдив е културната столица на България за 50,6 % от българите. Това сочат данните от всеобхватния мониторинг на ефектите от проекта Европейска столица на културата 2019. Изводите от изминалата година в цифри бяха представени днес на пресконференция в Пловдив. Обобщенията от мониторинга с изследванията е за периода 2015–2019 година. Те бяха представени от зам.-кмета „Култура и туризъм“ на Община Пловдив – Пламен Панов, изп.-директор на Фондацията – Кирил Велчев, и ръководителя на екипа от външната организация, работила по него – Снежана Костадинова. Изследването обхваща периодът 2015-2019г. и сочи категорично, че проектът „Пловдив 2019” е успешен във всички направления, най-вече в културно, икономическо и социално направление. Изводът е, че чрез ЕСК се е повишила ангажираността на хората изкуството, 3 пъти е увеличението на гостите на града с цел култура, а 71 процента от хората са доволни от резултатите от целия процес. Само 8,4 от анкетираните се изказват негативно за ЕСК 2019, а 5,8 % от тях запазват неутрална позиция.
„Европейска столица на културата вече е част от ДНК-то на пловдивчани”, заяви зам.- кметът Пламен Панов. „Всеки град има ангажимент да проведе вътрешен мониторинг, за да може да измери различни постижения и аспекти по индикаторите, заложени в апликационната форма, с която е кандидатствал“, поясни той и допълни, че е щастлив от факта, че значително е нараснал делът на хората, които често посещават културни събития в града, като се посочва, че през 2017 г. той е бил 28% , нараства до 40% през 2018 г. и достига 44% през 2019 г. „Не знам откъде са били цифрите, които колегата цитира”. Така Пламен Панов отговори на въпрос на Под тепето с какви данни е разполагал зам.-кметът по финанси Илия Кирчев, който в няколко медии критикува цялостния ефект от ЕСК 2019 за града. „Разчитам на плурализма в мненията. Този доклад доказва, че „Пловдив 2019” е бил успешен проект.
„Това е важно, защото една от целите на проекта е именно тази – да подобри достъпа до култура и изкуство, респективно повече граждани да посещават културни събития“, каза още Панов. За него инвестицията в динамична културна програма развива успешно града като привлекателна дестинация за културен туризъм.
Друг аргумент в подкрепа на резултатите е и нарастващият дял на посетителите на града специално за културни събития. През 2019 г. това са 38.6% от българите, което е трикратно увеличение в сравнение с 2015 г., когато това са направили само 10.7% от тях.
„ За пръв път в България се прави мониторинг на т.нар. „културен индекс“, който включва доста по-широко понятие от меренето на нощувки или посетители”, каза сподели изпълнителният -директор на „Пловдив 2019” Кирил Велчев и допълни, че с него се измерва и цялостното усещане за Европейска столица на културата, което е важно при отчитането на резултатите.
39 индикатора в различни области отчитат постиженията в поставените цели в мониторинга. Снежана Костадинова от екипа, работил по изследванията, изнесе данни, според които категорично се вижда широкият социално-демографски профил на посетителите, който обхваща учащи, работещи, пенсионери, неработещи, лица от всички възрасти, от различни етноси и пол. Наблюдава се устойчиво увеличение на потока българи, посетили града. От 2015 г. техният ръст е от 28% и достига 39% през 2019 г., което прави близо 2 млн. и 200 хил. граждани за 2019 г., се сочи още в анализа. 89% от хората са доволни от видяното през годината, а над 50 процента от хората са силно удовлетворени от културното съдържание. Изводът от мониторинга е, че гражданите искат динамиката от миналата година да продължи. А 92% от пловдивчани се гордеят с града си след Европейска столица на културата. Отчете се и нарастване на европейското самочувствие на жителите на града. Според изследването 53 % от пловдивчани отделят средства за култура.
От оценката за изхарчените бюджети по време на посещение на културно събитие, което включва нощувки, консумация в заведения, пазаруване, детски занимания и атракции става ясно, че всеки, посетил Пловдив, е харчил средно 175 лв. по време на пребиваването си, което за последните две години като приход възлиза на около 400 млн. лева, без включени разходи за билети и транспорт. Нощувките също бележат устойчив ръст от близо 18% , а с 9% са се увеличили приходите от тях и са достигнали до 29 млн. лева. При това без данни от нощувките, ангажирани през онлайн платформи за места за настаняване под 10 легла- всички обявени стаи и апартаменти за гости, които през миналата година бяха рекордно много. Според изследването, базирано на данни за посетители от чужбина в Пловдив на НСИ, те са оставили 43 милиона лева в града. Над 120 чужденци са посетили града през 2019г. според НСИ, но цифрата вероятно е в пъти повече, тъй като една трета от тях са спали в апартаменти, наети през интернет. „ Има страшно много грешно боравене с данните от НСИ”, заяви Снежана Костадинова.
Според екипа, правил изследването, устойчивостта е много важна и затова трябва да продължи финансирането в култура. „Смисълът е да постигнем високо качество на живот. В нашия екип определяме културата като „доза щастие. Важно е това, което е постигнато, да не мине в забвение. То трябва да се надгражда”, подчерта тя.
