Разни работи за работа и Поколението Z за работата
Автор: Зорница Близнашка
Претенциозни или амбициозни? Кариеристи, опортюнисти? Мечтатели или иноватори? Или по-скоро реализатори на вечния човешки копнеж – професия, която обичаш и шанс да израснеш, но не само в работната йерархия, а и в житейската анархия?
Може би това ще постигнат един ден бъдещите ни колеги на работното място от Поколението Z, някои от които все още учат, други се борят с пазара на труда. И с възможностите за работа, които към днешна дата са много, казват някои от тях. Съгласни по въпроса са и представители на предишното Поколение Y, чиито гледни точки по темата ще може да чуете в този епизод на подкаста.
В този подкаст ще откриете сблъсъка на мнения на четири дами от България, родени преди и след 1996-а – годината-граница между Поколението Y и Поколението Z.
Ще чуете и как сънародници помагат като предлагат препитание на бягащи от Украйна, както за отношенията на бежанците с трудовия пазар у нас преди и след началото на войната. Ще чуете също и бъдещи трудещи се младежи от Полша и Словения и дали техните професионални амбиции, стремежи и копнежи са близки или далечни на нашенските?
Чуйте аудиото!
Работят, стажуват, учат и мечтаят – това са представителите на Поколението Z – вашите или нашите бъдещи колеги на работното място, а защо не, освен служители, и ръководители един ден?
Родените в периода от 1996 до 2009 година обаче мислят по различен начин от поколенията преди тях, включително и що се отнася до кариера – за тях по-важен е балансът между професионалния и личния живот, отколкото заплатата.
А колкото до парите – по-високите суми винаги са добре дошли, но не и ако става дума за скучна работа. Тогава предпочитат да работят за по-малко, но да им е интересно. Да имат поле за развитие, да има разнообразие, става ясно още от проучвания, проведени сред тази възрастова група в Съеднинените щати и Европа.
„Колегиалността, но най-вече за човек на моите години е важно да му бъде правилно оценен трудът. Възнаграждението е на първо място, а след това всеки гледа отношение, условия. Всеки си има критерии. Ако живееш в София на квартира със сигурност заплащането ще има значение. За някои попиването на опит е по-важно“, казват Ина и Тара от Поколението Z, които паралелно учат в университет и работят, макар и не по специалността си.
Често срещан сценарий при по-младите, твърди Никол – представител на предишното Поколение У, която се занимава с подбор на кадри „Хората почват да си търсят от 22-годишни – не започват от 17, както аз съм си търсела. В момента се ориентират основно да търсят повече пари, рядко по специалността си“.
А какви са хората от нейното поколение, т.нар. милениали; „Като че ли имат малко повече трудов стаж зад гърба си – било то като сервитьори, бармани, било то като хора, които са пътували в Америка на бригади. Тези под 25-годишна възраст имат нужда от опит, докато преди време ние на 25 години имахме тази ориентация с какво да се занимаваме. Докато те тепърва започват, опипват почвата и вече след 27 имат идея”.
„Според мен хората под 25-годишна възраст все още търсят себе си. Повечето от нас вече имаме завършено образование или пък сега учим второ такова, но това образование най-вече ни развива като личности. То ни дава основните насоки, нали, как да станем добри професионалисти и съответно, имайки тази основа, младите хора добиват донякъде представа с какво биха се занимавали. За да добият цялостна такава, започват да опитват различни неща, за да разберат конкретно в коя насока да развият своите професионални умения с помощта на инструментите, дадени от образованието. Те пък ни поставя пред хоризонта на това ние да решим по кой път да поемем и вече с инструмента на опита да имаме капацитета да станем едни професионалисти. Много млади хора се насочват към стажа като начин да добият този опит и да преценят „добре, с това ли искам да се занимавам”, казва Тара, която е следвала и в чужбина в рамките на „Еразъм Плюс“ – водещата европейска програма в областта на образованието. Тя дава възможност на милиони младежи да прекарат част от обучението си в друга институция за висше образование в Европа.
Част от „Еразъм Плюс“ е и DiscoverEU – инициатива, чрез която много младежи могат да опознаят европейското културно наследство безплатно. Как – като кандидатстват и спечелят карта за пътуване, най-често с влак.
А за тези, които желаят да се занимават с доброволчество, функционира Европейски корпус за солидарност, финансиращ доброволчески проекти, стажове и работни места за млади хора, полагащи грижи за общности и хора из Европа.
Съществуват и други европейски програми, борещи се с безработицата и насърчаващи младежката заетост. Например, Европейският портал за търсене на работа EURES – платформа, събираща на едно място обяви за свободни позиции от работодатели от всички страни в ЕС, както и от Норвегия и Исландия.
И чрез Европейския алианс за професионална подготовка, където акцентът е върху стажове в дигиталната и зелената сфера, две от областите, за чието развитие от Брюксел отпускат средства чрез Плановете за възстановяване и устойчивост – за стимулиране на пострадалите икономики на Европа от пандемията от Ковид-19. Която, между другото, силно засегна представителите на Поколението Z – и в училище заради дистанционното обучение, и на пазара на труда.
„А както ни показа и Ковид-19 – ако си в сферата на културата, туризма, губиш клиенти и едва оцеляваш до края на месеца. Или затваряш, или започваш да работиш нелегално, или изцяло сменяш професията“, категорична и Мария, от Словения, която от 7 години си търси постоянна работа. Такава, каквато Тара вече е намерила: „В момента се занимавам с подбиране на кадри, full-time позиция. Също така предподавам йога – преди се занимавах основно с това. Сега вече, след като започнах да градя кариерата си, преподаването на йога ми стана като едно хоби”.
„Момичетата работят основно в сферата на човешките ресурси, а момчетата търсят работа в кол център, работа с акции или пък във фирми със спортни залози. И, естествено, IT сектора, само че там не може човек без нужното обучение да започне”, разказва Никол за възможностите за работа за младите хора. Които към днешна дата са много – и според Тара, и според Ина: „Освен стажовете, сега имаме възможност да започнем работа в големи корпорации. Пример – кол центрове, т.е. работа, която не изисква толкова технически познания, по-скоро soft skills. Това е един много добър старт, който вече би ни дал пространство за грешки, от които да се учим, за да може в бъдеще да кандидатстваме за позиции, които мога да кажа вече са ни на сърце. Примерно бизнес, реклама. Нали, медицина, право, графичен дизайн. Всеки кадър, който има нещо по-специално във CV-то си и като цяло изпъква над другите, е желан и се реализира лесно”.
Подобно е и мнението на един друг представител на Поколението Z: „Аз съм Ягода от Полша. Много лесно се намира работа като барман, като сервитьор, но когато става въпрос за области като медии и маркетинг – трудно е да се намери добра компания, която да ви плаща хубава заплата и да има желание да обучи млади хора“.
Въвеждането на прохождащи кадри в дадена професия го има и в България, но не навсякъде. „Големите фирми си имат някаква такава политика, докато при нас това не се е случвало”, категорична е Никол за фирмата, в която работи сега: „В моята комапния, която е утвърдена и занимаваща се с доста по-сериозни проекти в нотариалната сфера в Германия, търсим основно хора с опит. Но ние сме малка компания – големи фирми, които са създадени от хиляди, хиляди служители, там вече има възможност за реализация на някой без опит – било то по дадена програма, първоначално, или пък директно наемане на трудов договор“.
Пример за такъв тип коорпорация е тази, в която служител е Тара: „И да речем, ако стажът е 6 месеца, компанията е имала време да обучи човека на своите процеси и съответно, ако има нужда и стажантът има желание, всъщност те придърпват този кадър. Може да започнеш стаж или part-time позиция в customer service, във финанси, в маркетинг. Сега повечето стажове са платени. Разбира се, вече зависи човек какви рамки си поставя, нали, някои хора не живят в София, не могат да си позволят неплатен стаж”.
„Малко стажове се плащат като цяло – трябва да са готини шефовете. Студентският труд е най-любим“, казва Ина, чийто житейски опит в сферата на стажовете е различен: „Бях ходила в една болница и те ми казаха, че едва ли не аз трябвало да плащам за това, че те ме обучават“.
А на тема „работа“?
„За моята сфера е доста трудно, защото е общо взето от уста на уста. И така по обяви липсва търсенето!“ Ина учи в Национална спортна академия – специалност „Кинезитерапия“.„В моята сфера трябва да си комуникативен, да можеш лесно да се адаптираш, да владееш език, да имаш необходимите знания”.
И като повечето млади хора тя е работила до момента „само в хранителната индустрия. Но сега съм започнала нова работа – раздвижване на бебенца, за укрепване на опорно-двигателния апарат. Исках да намеря нещо, свързано горе-долу със специалността. Предпочитам да започна от някъде в посока мой личен кабинет”
“Има млади хора, които са изключително целенасочени и знаят какво искат, какво правят. Например, някои хора учат програмиране – те знаят в какъв тип сфера искат да се развиват и целенасочено си търсят това“, изтърква Тара, която е на годините на брата на Дина – украинка от Одеска област, с майка молдовка, баща бесарабски българин:
“Брат ми е тука. Той дойде преди Нова година на гости и така остана”, разказва Дина, която от над 10 години живее в България и която е впечатлена от помощта, която страната ни оказва на бягащите от войната в Украйна: „Всеки помага с каквото може. Не може да се разчита, че всички тези хора, които са дошли, ще бъдат трудоустроени. Предлагат и за IT специалисти, но тук не съм много сигурна, че ще запълнят нишата, защото мъжете, основната част, остават там. Брат ми, примерно, той пък е от хората, които ги е заварила войната в чужбина.
Възможности за работа за бежанците от Украйна предлагат и наши сънародници: „Докато чакахме за регистрация на брат ми, един човек предлагаше работа в производство на силиконови форми. Примерно, една жена скоро търсеше жена, която да й почиства няколко пъти месечно. Едните й казаха „Браво“, че поне помага, а другите я заплюха, че, нали, плащала съвсем малко. Преди войната хората от моята земя идват тук да учат. И търсят първо работа, която не изисква някакви професионални умения. Примерно, в кафета, листовки, в магазините. Сезонните работи по морето и по ски курортите си остават, а вече идват хора, придобили някаква професия, съгласни да работят каквото и да е само и само да се изхранват”, обяснява Дина, която е представител на Поколението У с две деца. “Аз съм личен асистент на по-голямото момче. И търся някаква работа, която да мога да съчетавам от вкъщи. Засега преводи правя, защото е така най-удобно дистанционно да е“.
Работа от дома често търсят и от Поколението Z, казва Никол, която също е майка: “И да можеш да започваш работа в интервала между 8 и 10:30 часа – с фиксирана обедна почивка“.
„Младите хора търсят работа с гъвкаво работно време особено ако, да речем, все още учат. Нали имаме лекции, няма как! Социалните придобивки също са много важно нещо, нали, младите хора също искат да спортуват. Самата компания, ако предлага различни обучения и курсове – това също е прекрасно“, споделя и Тара, чиито наблюдения се доближават и до тези на участниците в споменатите проучвания, привлечени именно от работодатели, за които преди печалбата е каузата – за положително въздействие от дейността им върху обществото или околната среда.
Харесват и да се работи в екип. И работодатели, които ги е грижа за подчинените им – насърчаващи таланти, осигуряващи възможности за усъвършенстване на личните им качества, включително и условие за водене на здравословен начин на живот.
“Имаме нещо като 13-та заплата в нашата фирма, допълнително здравно осигуряване. Отделно имаме възможност за чуждоезиково обучение. Примерно в офиса си имаме плодове, кафета, чайове. Социалните придобивки хората просто много ги блазнят”, казва още Никол за търсещите работа. „Към това се ориентират младите – те вече са наясно, не сме както преди 5-10 години. Питат каква е бонусната система, също дали се залага към договора повишение на заплатата. А IT-тата си работят с определени проекти – при тях основното е дали проектът им е интересен. Дори да получават много пари, ако им е скучно, обикновено започват да си търсят друга работа”.
Именно информационните технологии привличат и вниманието на младите като един от най-бързо развиващите се сектори в световен мащаб.
Може би това е очаквано – все пак Поколението Z е дигитално. Не познава живот без интернет, без техника.
„В IT сферата е различно. Например, моя приятелка, която учи за IT – тя лесно си намери работата на втората година“, съгласна е и Ягода от Полша.
„Често пъти младите хора са обвинявани, че са некомпетентни, че нямат трудов стаж, което, разбира се, е абсурдно”, казва Теа от Синдикат „Млади плюс“, според която “има и компетенции, които младежите са придобили и е време работодателите да започнат да признават опита, тъй като много от тях вече са работили към различни доброволчески или неправителствени организации”.
“Що се отнася до младежката заетост у дома – в Словения, за младите хора социалната сигурност е много малка, а разходите за живот стават все по-непропорционални на заплатите, заради което се изгражда една токсична връзка с идеята за работата. От друга страна тук – в Швеция, съм изумена как връстниците ми възприемат работата – повече като двупосочна връзка. В края на краищата всички продаваме труда си, но трябва и да знаем какви компромиси правим за целта“, категорична е Теа от Словения.
А Матей пък се пита: „Това ли е истинският живот за 20-годишните, изпълнен с невъобразими предизвикателства в различните етапи? Ние сме в преломен момент, в който всичко, за което се сетиш, е важно – образованието; да започнеш да градиш кариера, докато работиш на нископлатени студентски позиции; да си независим и да се изнесеш от вас; да направиш контакти или да пътуваш, за да натрупаш житейски опит. И докато осъзнаеш всички тези важни неща, времето ти изтича, парите свършват и дори си изтощен преди да започнеш да живееш истинския живот!”
Подкастите от поредицата “Поколение Z” са съдържание предоставено от мрежата Euranet Plus, която се състои от 15 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с “Под тепето”.
