АктуалноГласовеГрадътКултураМненияНовини

Приятни, но и неприятни изненади в номинациите за Награда Пловдив

Неприятна изненада е липсата на конкуренция в два раздела- само по една номинация е допусната до финала в категориите „Журналистика” и „Архитектура”

Едно от събитията на 2021г.- концептуалната изложба на Силвия Митовска и Петър Белев „Persona“ се бори за приза в категория „Изобразително изкуство”

Приятни, но и неприятни изненади, поднесоха решенията на комисиите в различните категории за Награда Пловдив за творчески постижения през изминалата 2021г.

Да започнем с вторите. Неприятната изненада е, че някои категории започват тотално да се неглижират от съответните професионални гилдии и остават почти „кухи”, с което се дава погрешен сигнал към публиката, че в тези сфери постижения няма. А не е така.

Общо 54 са били внесените предложения за удостояване с най-важния градски приз за събития и културни факти, реализирани през предходната година в общо 12-те категории. Едва по една номинация е допусната до финала в две от категориите. Надбягване с един кон имаме в разделите Журналистика в сферата на културата и Архитектура и естетизация на градската среда.

В първия единствен до финала стигна бившият главен редактор на Марица Антон Баев, но не за журналистически труд от тази година, а за сборник “Начо On My Mind“ с документални записки от интервюта с Атанас Кръстев – Начо Културата, правени през 1997 г. и излизали в пловдивския вестник. Явно пандемичната 2021г. се е отразила сериозно на медийния пейзаж в сферата на културата, но ако е нямало други достойни номинации, то категорията трябваше просто да остане „празна” и наградата да не отиде при никого. А Антон Баев да се бори за приза в раздел „„Художествена литература и хуманитаристика”, най-малко защото все пак става въпрос за книжно издание.

В раздел Архитектура и естетизация на градската среда журито е допуснало единствено номинацията на „Арконт Дизайн“ ООД, като част от ДЗЗД „Форум Дизайн“, ръководител колектив арх. Радка Стефанова за основен ремонт и реконструкция на Детска градина „Перуника“ и основен ремонт и реконструкция на СУ „Любен Каравелов“ – сграда 2. Да, проектантският екип свърши добра работа, особено по реставрацията на старата сграда на „Любен Каравелов”, по през изминалата година имаше и други много добри реставрационни и архитектурни решения, които не са били отразени като важни. Тук, както и в сферата на журналистиката, критиката трябва да е насочена основно към самите гилдии, които за поредна година са пасивни откъм номинациите на отличниците сред колегите.

От отдел Култура отчитат голям интерес към новата категория за удостояване със Специалната награда „Пловдив” за изключителни постижения и цялостен принос в областта на изкуството и културата. Там предложенията са били 12. От тях само две, но за сметка на това изключително знакови имена, останаха на финала- директорът на пловдивския театър Кръстю Кръстев и режисьорът Леонард Капон. Въпросът е какво се случва с другите 10 кандидата за приза в този раздел. Под тепето дочу, че сред номинациите за изключителни постижения е имало също толкова изключителни изненадващи номинирани имена, някои от които са нямали нищо общо със сферата на културата. Което е другата неприятна изненада- че разни хора започват масово да номинират други хора, без да отчитат основния смисъл на Награда Пловдив- да се посочват важните събития и културни факти, реализирани през предходната година, още повече за изключителни постижения в сферата на културата.

С неприятните изненади обаче спираме дотук.

В другите категории като че ли се отчита най-качествения културен продукт през годината, може би с малки изключения.

Особено приятно за екипа на Под тепето е да види в номинациите за Изобразително изкуство Силвия Митовска и Петър Белев с тяхната мултижанрова изложба „Persona“ в изложбена зала „2019“- без съмнения едно от събитията на пандемичната година. Както и техният конкурент- друго такова събитие в същото изложбено пространство. А именно съвместната изложба „Без герои“ на Севдалина Кочевска и Петър Кочевски. И двете изложби са знакови с това, че представят днешната гледна точка към света с инструментите на съвременното визуално изкуство. Третият номиниран в категорията е също толкова знаков творец-Ангел Гешев с изложба „Срещи“.

Силна е конкуренцията и в раздел „Художествена литература и хуманитаристика” бе отчетено голямото задръщане на Красимир Димовски със сборника му с разкази „„Момичето, което предсказваше миналото. 13 невръстни разказа”. Той е в конкуренцията на Владислав Христов за също много добрия сборник с кратки разкази и миниатюри „Мопсът на Вазов”.

Ето и всички номинации:

РАЗДЕЛ „ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА И ХУМАНИТАРИСТИКА”
Владислав Христов – за „Мопсът на Вазов“, сборник с кратки разкази и миниатюри
Красимир Димовски – за „Момичето, което предсказваше миналото. 13 невръстни разказа“, сборник с разкази
РАЗДЕЛ „ХУДОЖЕСТВЕН ПРЕВОД“
Васил Самоковлиев – За художествен превод от чешки език на новелата „Сватби в къщата“ от Бохумил Храбал – първата книга от автобиографичната трилогия на Храбал
Здравка Петрова – За художествен превод от руски език на книгата „Записки на блокадния човек“ от Лидия Гинзбург
РАЗДЕЛ „ЖУРНАЛИСТИКА В СФЕРАТА НА КУЛТУРАТА“
Антон Баев – За “Начо On My Mind“ – документални записки от интервюта с една от най-забележителните фигури в българската култура Атанас Кръстев – Начо Културата
РАЗДЕЛ „АРХИТЕКТУРА И ЕСТЕТИЗАЦИЯ НА ГРАДСКАТА СРЕДА“
„Арконт Дизайн“ ООД, като част от ДЗЗД „Форум Дизайн“ – ръководител колектив арх. Радка Стефанова- За комплекс от два обекта, функциониращи в сферата на образованието:
основен ремонт и реконструкция на Детска градина „Перуника“ и основен ремонт и реконструкция на СУ „Любен Каравелов“ – сграда 2
РАЗДЕЛ „МУЗИКА“
Къща за музикални вълшебства „Дивизи“ – Дивизи ЕООД – За „Приказки в оркестъра“ – заключителен концерт на проекта „Деца в оркестъра“
Държавна опера – Пловдив – За рок операта „Исус Христос Суперзвезда“ от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс с режисьор Веселка Кунчева и диригент Константин Добройков
Ивайло Михайлов, тенор – За високи художествени постижения при реализирането и изпълнението на цикъла „Опера бутик – Песните на Пучини”.
РАЗДЕЛ „ТАНЦОВО ИЗКУСТВО“
Мюзикхолен театър – Пловдив -За танцово-театрален мултимедиен шоу спектакъл „Прераждане“, Хореография, сценарий и мултимедия- Николай Серафимов, режисьор – Васил Караманлиев
Държавна опера – Пловдив – За балетния спектакъл „Лукчо“ от Карен Хачатурян по книгата на Джани Родари, с хореограф Ангелина Гаврилова
РАЗДЕЛ „ТЕАТЪР“
Постановъчния екип и актьорския състав на спектакъла „Коприна“ – Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“– Пловдив -За спектакъла „Коприна“, по романа на Алесандро Барико, драматизация на Александър Секулов, по повод 140-годишнината от създаването на театъра. Режисьор Диана Добрева.
РАЗДЕЛ „ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО“
Севдалина Кочевска и Петър Кочевски-За съвместна изложба „Без герои“ в изложбена зала „2019“
Силвия Митовска и Петър Белев-За съвместна изложба „Persona“ в изложбена зала „2019“
Ангел Гешев – За изложба „Срещи“ в арт ателие „Веселин Русев“
РАЗДЕЛ „АУДИОВИЗУАЛНИ ИЗКУСТВА, ФОТОГРАФИЯ И ОПЕРАТОРСКО МАЙСТОРСТВО“
Георги Вачев – За фотографска изложба „Музи“ в постоянната експозиция „Мексиканско изкуство“ на ГХГ, част от програмата на фестивала „Международни фотографски срещи“
Александър Карамфилов – За поредицата „Мемоарите на един артист“ – публицистичен проект, насочен към артистите от Драматичен театър – Пловдив
РАЗДЕЛ „ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО И СЪХРАНЯВАНЕ НА ПАМЕТТА“
Камара на архитектите в България – Регионална колегия Пловдив, Съвет с председател арх. Чавдар Танев и членове арх. Галя Кръстева, арх. Георги Шопов, арх. Димитър Балджиев, арх. Ива Стоянова, арх. Пламен Делижов и арх. Юлия Георгиева- За проведена дискусия: „Архитектурата като монументално изкуство. Братската могила – минало, настояще, бъдеще“ в рамките на „Архитектурен Форум Пловдив 2021“
БНТ Пловдив – За документалната поредица „Открий Пловдив“ – десет кратки филма, посветени на историческите, архитектурни и културни забележителности на Пловдив
РАЗДЕЛ „ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ИЗКУСТВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ДЕЦА“
Постановъчният екип и актьорския състав на спектакъла „Бомбето“ – Държавен куклен театър – Пловдив – За „Бомбето“ по Йордан Радичков – семеен спектакъл за деца 12+ години и техните родители
Невена Кючукова, художествен ръководител, композитор – За концерт-спектакъл „Пеещите котенца и приятели“ по повод Деня на детето в Летен театър на Бунарджика
РАЗДЕЛ „СЪВРЕМЕННИ МУЛТИЖАНРОВИ ИЗКУСТВА“
Държавна опера – Пловдив – За мултимедийният музикално-танцов спектакъл „Кармина Бурана“ от Карл Орф на върха на хълм Бунарджика, част от OPERA OPEN 2021
Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив -Четири впечатляващи арт събития, обединени във фестивален формат Made аt the Academy 2021, полифонично изграден мултижанров продукт на възпитаници и преподаватели от АМТИИ
СПЕЦИАЛНА НАГРАДА ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ПОСТИЖЕНИЯ И ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС
Леонард Капон, режисьор – За изключителен принос в развитието на изкуството, културата, кукления театър за деца и възрастни и над 170 реализирани постановки в страната и чужбина.
Кръстю Кръстев – директор и главен художествен ръководител на Драматичен театър – Пловдив от 2010 г. – За изключително високи творчески постижения в областта на културния и театрален мениджмънт, поддържане на високо художествено и професионално ниво на театралната продукция, поддържане на най-високи професионални стандарти в театралното изкуство, довели до спечелени близо 50 награди „Икар”, „Аскеер”, „Пловдив” и други.

Тържествената церемония за връчване на Награда „ПЛОВДИВ“о ще се състои на 18 май 2021 г., сряда, от 19.30 часа в Държавен куклен театър – Пловдив, домакин на събитието, който тази година чества 75- годишен юбилей.

Всички, които желаят, могат да се включат в нашата благотворителна кауза и да донесат детска книжка по свой избор, която да оставят в библиотеката във фоайето на Кукления театър. Събраните книги ще бъдат дарени на Детска клиника към УМБАЛ „Свети Георги“.

Събитието ще се предава директно по БНТ. На откритото пространство до Римския стадион ще бъде разположен видео екран, на който също може да се проследи церемонията на живо.

 

Ивайло Дернев

Един от създателите и главен редактор на сайта Под тепето. Той активно заема гражданската си позиция по всички чувствителни теми за града и развитието му.

5 коментари

  1. Иво, наивно и прекалено насериозно я вземаш цялата кампания.

    Всяка година в Града по десетина-петнайсетина буци бронз да се раздават как няма неизбежо да доведе до равнище „ХАЛТУРА“ вместо Култура?

    Това си е чисто и просто чиновническо отбиване на номера, плануван „проект“ по „програма“, фасада както Столипиновите картонени села по Волга.

    Пласмент на залежалите в Депо бронзови „Творби“ – даже твойто Фьодор КараКАЛИНКА го ощастливиха миналата година безпричинно

    1. Начо “културата” или ДИКТАТУРАТА?

      С изнизването на годините види се, че не може да се отлага повече. Отиват си свидетелите. Няма да има кой да възразява, а трябва.

      Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на интересен („съпричастен“, както казваше поетът соцреалист).

      Начо да бъде прославян без съмнение е във интересите на ня#КОЙ. Ние останалите си имаме по-важни работи отколкото да съчиняваме митологии. Но не прекалявайте!

      Искам думата.

      През шейсетте години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически офицер ЗКПЧ, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. („Турна очила и връзка и култура взе да пръска“ смееше се Кераца с първия Начов покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември = хотел Молле, закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци).

      Без образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум събори Червенков и сложи другаря Живков. Излюпи се „Априлското Поколение“ пловдивски художници, в която групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски първоначално, впоследствие – като се загнезди в Недкович – разнообразена с най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров,
      икономист, хора специалисти да гонят задачите.

      Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си – и последен – Градоустройствен План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (проф. д-р впоследствие; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за АИРезерват; година 1967-8).

      Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата („Лъчко! О!“) като им постила гнезденце за уикенда, гъделичка всекиго според ранга; и решава да „ОбОбществява“. Тази дума прикрива
      грозната практика на Отчуждаване.
      Открадване.
      Изселване.
      ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ.
      Кореняците – вън!
      Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се намести в „Къща-Музей“ ЧЕРВЕНОТО МУЛЕ? Ами че то там си живееше достойно старо семейство кротки кореняци, от които Народната Власт „обобществи“ та Начо изсели хазяите си. Другарският Жилфонд после продаде стаите първо, а после и сградата, и двора на “единствен обитател” Начо на нормирани държавни цени, не на свободни. В оная епоха хем уж „забрана“ можеше да се въведе за населението за покупкопродажби – хем за царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно място. Равни бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.

      Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975 година, и др.) стана основна мисия на Начо =Диктатурата на Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители.
      „Творческа база“ стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре скучаещ, който нехае за разместените керемиди, но декламира политкоректни клишета за Начо.

      Калдаръм-кокони, дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бебета и бабета достолепни, на раздумка в клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят като зърнат камбанария? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия?
      Кореняците, като сте го наПРАВИЛИ тоя Град – хайде сега, къш!
      „Заслужил Деятел“: помните ли вие читателите как и кои ставаха „заслужили“; пред кого заслужили, пред народа ли, или пред “Народната” ВЛАСТ?

      Та ето сега какво представлява Старият Пловдив, каква карикатура, Чалга и Скара-Бира, Сергии, Сувенири … сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия – Теодор вече разбира се) – Божидар поп Антов, „АНТОВАТА“ къща на върха над Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев – пред заключената, барикадираната тежка порта с неговото име в бронз: „За какво ни отнеха дядовата ми къща? Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!“ – и плю.

      Парвенютата дето скимтят как се били допряли до светеца, до „кмета“ Начо (Диктатурата-БКП) нека се свестят и да си избършат лигите. Медалът си има гръб.

      След промените сякаш се разчу, че Начо бил … потърпевш, видите ли, жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е това даже не е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!

      Право бил завършил, мярна се някъде, че Начо имал юридическо висше образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без “вишо” Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля градоустройствен план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не РабФак (ако си спомняте Работническите Факултети за …каскети) – не бе, нищичко: Начо не умееше две думи грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без образование, „талант самороден“. Освен ако на стари години пенсиониран се е съпикясал да си купи (като по Нушич) тапия „Doctor Honoris Causa“ от някоя “Alma Mater” дето нацъфтяха на всеки тротоар за в още една рамка на стената. Менте нечленоразделно.

      А дали пък не владееше езици, като беше така приказлив в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който всички лесно четяха отлична, изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана непреодолим.

      Попийваше. Яко. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като нямаше, “ Априлското Поколение“ пловдивски художници бяха все спиртосани, и че Начо Културата беше начело?

      Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене – не мислете, че Начо Културата е купувал картини. Всички те са му „дарове“ за разни негови „услуги“ и за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти поръчкова контрактация … В Америка много лесно може да изгърми някой губернатор ако е ползувал служебния автомобил за нещо лично; ама ние тук си имаме имунитети нашенски. Игрички.

      „De mortibus nihil nisi bene“ ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не съм казала за покойника. Само истината, какиното, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му пръст на Начо, Бог да МУ прости…

      Послепис:
      Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:
      името ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА да е известно на някого?
      На две кутии Слънце-първо, фанатично вкопчила се в “Южен Вход На Тунела” =работно заглавие на обекта докато никой не можеше да знае Що Е То= десетилетия наред от 60-те години? Стара мома, която така и пропусна да се омъжи и спретне еснафско гнезденце като хората и да завъди Челяд? За да ни разкрие и поднесе на България Пловдивския АНТИЧЕН Театър?
      Що нюх!
      Що хъс!
      Що интелигентност, мъдрост, упоритост да надхитрява администрации, собственици, Другари (безпартийна, за разлика от нейната сянка арх. Коларова, секретар БКП), кметове, фелдфебели = “улица” Цар Ивайло от Жълтото надолу до Света Марина беше застроена с етажни кооперации с южно изложение (drive.google.com/file/d/1uanVNWSahE10XqtKXd72CV6Q81kXdB4T/view)
      Нито булевардче, нито мраморна плоча, нито бронзова табела, нито тенекиена не носи името
      === ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА ===

      Едно съществено допълнение:
      Голямото перчене на Начо „културата“ беше ОБЗАВЕЖДАНЕТО на новореставрираните от НИПК сгради със „автентични мебели от епохата“, за което той се мислеше за спец. Истината обаче е, че основните заслуги в тази нелесна дейност не бяха на Заслужилия Деятел на „Културата“, а на г-жа ЕЛЕНА УЗУНСКА – най-рафинираната дама (и първа хубавица, вечна й памет) на Града, пред която се отваряха вратите на недостъпни Нотабили не само в Източна Румелия, но и в София, Свищов, Казанлък и всякъде. Където парвенюта не можеха да припарят, камо ли станимашки. Нейният вкус, компетентност и дипломация доведоха до резултатите. Нека тук споменем -анонимно, за съжаление- майстора реставратор мебелист, един мустакат, мълчалив работяга със златни ръце в такъв тънък занаят.
      Хора засенчвани от Главния ЦАР, който позираше всъщност върху техните плещи …

      {(източник: коментирани ценни архиви на Баев в Plovdiv-OnLine; препечатани 2020/дек под …ПодТеЛето)}

      1. Наистина Дернев е много прав, че „…категорията трябваше просто да остане ПРАЗНА и наградата да не отиде при никого. А Антон Баев да се бори за приза в раздел „Художествена литература и хуманитаристика”, най-малко защото все пак става въпрос за книжно издание“.

        Бай Баев със „Свобода на Словото“има човешко право да възпява Начо (или Альоша-Освободител На Бунарджик) колкото си ще, но свободни съчинения, митологии, легендостроителство, басни и вдъхновени измислици са литература, белетристика, поезия. Фикция. Затова Баев е председател на румелийски Писатели, не на журналисти.

        „НАЧО ***“ лъжливата преструвка ако позира и печели като Журналистика – то това ще е най-долното дъно на попрището, фейк-нюз, когато Лъжи подменят Истини. Не че не сме свикнали – виж Зико, виж „Подмяната Продължава“ с Министърчето на Халтурата Наско Атанасов с новите му Агитки…

        1. Глав’Мултак Рашидоолу Ефенди, кулТурский министър на ГЕРБ дълги години.

          „Осемте джуджета“ ако сте чували сърцераздирателната сага.

          Нека пропуснем изброяването на неизброимите фактове от сегашното състояние на МУТРИфикация на нацията. Първата лястовичка, зародишът на тези явления, Първата Българска МУТРА беше Начо ДИКТАТУРАТА (на „пролетариата“? на БКП!) опустошил и обезлюдил през 70-те и 80-те гордото пловдивско ТриХълмие до …черупки с по чиновник на синекура. Дето сега „общината“ се чуди как да стопанисва – та тихомълком приватизира.

          Бай БАЕВата журналистика се вижда в ПловдивОнЛАЙНАрския му сайт в който само междуличностни заяждания, псувни и попържни виреят без никакво съдържание, съучастие или участие.

          „Начо . . .“ НЕ Е НИКАКВА ЖУРНАЛИСТИКА, а лъжлива измислица, свободно съчинение, хвалебствена продажна белетристика позираща като ФейкНюз.

          Позор за Града, ако бъде премирана!

          1. Журналистика някаква ако се съдържа в тази откровено ГЕРБава кандидатура, то е машиналното стенографиране на самохвалствата на Заслужилия Комунистически Деятел =ЗКД= Начо.

            „МНОГО ВАЖНО!“

            Това разбира се няма никакъв начин да се отнесе от миналото столетие към тазгодишната Награда „Пловдив’2022“.

            Най-много „Пловдив’1999“!

            Хвала!

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина