Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света
Признат е и като знак за тежко зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение
15 октомври е Международен ден на белия бастун от средата на 60-те години на миналия век. В България първите инициативи за признаването и включването му в календара започват близо 20 години по-късно.
И докато белият бастун макар и със закъснение, вече е познат символ у нас, то тактилната настилка започна да навлиза по улиците на града едва през последните 7 години. За улесняване на ориентацията на хора с увредено зрение в достъпните пешеходни пространства се изпълняват тактилни ивици, които служат за информация и за внимание.
В Пловдив тактилни плочи с релефни ивици, ориентирани по посоката на придвижване и тактилни ленти с релеф от скосени полусфери за внимание опасност (пътно платно, препятствие и др.) се появиха с първите велоалеи.
А каква е историята по света?
През 1921 г. Джеймс Бигс – фотограф от Бристол, Великобритания, ослепява след злополука. В района, в който живеел, имало силно пътно движение. За това той боядисал в бяло бастуна, който използвал за подпомагане на придвижването си. Белият цвят го направил по-забележим.
През 1930 година французойката Жили Дербемон предлага бастуните използвани от слепи хора да бъдат оцветени в бял цвят, за да се забелязват по-добре и белия цвят да бъде знак, символ на зрителния дефект. През следващата 1931 г. кметът на Париж реализира тази идея.
През 1931 година във Франция стартира национална програма за движение на незрящи хора. В САЩ въвеждането на белия бастун се дължи на Джордж Бонъм.
През 1943 г. в Пенсилвания, работещият във военна болница психолог Ричард Хувър изобретява дългия бял бастун. Това изобретение било провокирано от тежката ситуация, в която са се намирали слепите му пациенти. Поради опасност от бомбардировки болницата била разположена в гора и в няколко сгради отдалечени една от друга. Това много затруднявало придвижването на слепците.
На 6 октомври 1964 г. САЩ обявяват 15 октомври за Международен ден на белия бастун. През 1970 година президентът на Международната федерация на слепите обявява 15 октомври за международен ден на белия бастун. 10 години по-късно – февруари 1980, Президиума на Световния съвет за благополучие на слепите (по-голямата и по-стара световна организация на слепите) по предложение на председателя на комитета по рехабилитация взима също решение да препоръча на своите членове да отбелязват 15 октомври като Международен ден на белия бастун.
В изпълнение на решението на Президиума на Световния съвет за благополучие на слепите ръководството на Съюза на слепите в България през месеците септември и октомври на 1980 г. организира редица мероприятия за първото ознаменуване в България на Международния ден на белия бастун. В навечерието на 15 октомври е подготвен и разпратен текст за функциите и значението на белия бастун до всички организации на ССБ. Сред гражданите е разпространена листовка за придвижването на слепите и в какви случаи и как да бъдат те подпомагани от виждащите участници в движението по улиците и пътищата. На 15 октомври по програма „Хоризонт“, са излъчени интервю със заместник-председателя на ЦС на ССБ Спас Карафезов и кратък текст за мобилността на слепите, а по програма „Христо Ботев“ — концерт на Професионалния хор на слепите. На 18 октомври националната телевизия излъчва репортаж за живота на слепите. От 14 октомври в продължение на една седмица в кино „Култура“ се прожектира филм за трудово-професионалната реализация на българските слепи „Редом с нас“. В местния и централен печат са отпечатани материали, посветени на слепите хора.
Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Признат е и като знак за тежко зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение.
