Наталия Елис: Украинците в Пловдив сме големи късметлии

„Мисията е с общите усилия на всички да помогнем на нашите хора да се адаптират и да влязат в българската култура и в обществото без проблем и за бежанците, и за пловдивчани. Общината е адекватна в този процес. Е, има и доста проблеми, като някои от тях са почти нерешаеми. Но поне виждам, че хората пробват. И нашите доброволци, и хората от общината”, заяви учредителката на  фондация „Юкрейн съпорт енд реновейшън“ Наталия Елис, която е основен двигател в помощта за украинските бежанци в Пловдив. Именно благодарение на нейните огромни усилия днес в Тракия се разкри първият Дневен детски център, предстои откриването на втори, а Белодробна болница се превръща във временен център за настаняване.

Елис подчертава, че сънародниците й, избягали от ужаса на войната в Украйна и причинената от руския агресор разруха там, се чувстват много добре приети в града. Е, отчитат се и няколко дребни инцидента- единични случаи на увредени украински автомобили или вербални конфликти. Но цяло пловдивчани са много доброжелателни.

„Така е навсякъде. Не мога да кажа, че всички са отворени към бежанци и са с отворени обятия. Но на 95 процента от бягащите от войната се чувстват добре приети”, отбелязва Елис.

Основната трудност за идващите в Пловдив украинци е да наемат жилище, тъй като най-често трябва да намерят българин, който да подпише договора за наем. Причината за това са няколко случая на некоректност-  украински граждани, напуснали наетите от тях жилища без да съобщят на собствениците им, след сключване на годишни на договор за наем. Но както казва Наталия Елис, има хора и хора.

„Има и друг проблем. Чух от няколко украински подрастващи, че са имали проблем на няколко детски площадки. Други деца им казали „Връщайте се в Украйна, какво правите тук”. Има такъв проблем, но той идва от родителите и разбирам защо. Конкуренцията на трудовия пазар сега е по-висока, защото идват украинци, които са готови да работят на по-ниски заплати отколкото българите. Това води до нежелание на някои хора да виждат бежанци тук, в Пловдив. В училищата такъв проблем няма, в детските градини също. Само на детските площадки, но говорим за единични случаи. Масово всичко е наред. Затова казвам, че в Пловдив сме големи късметлии.”, подчертава Елис.

„ Да, малко по малко, стъпка по стъпка, влизаме в нормален живот. Благодарение на всички хора, които ни помагат. В Пловдив нито един човек не ми каза „Не”. Нито един. Специално за Дневния детски център трябва да благодаря и на фондация „Америка за България”, че осигуриха заплати на нашите учители и храна за децата за първите пет месеца, за да можем спокойно и свободно да включим нашите деца в самата общност”, допълни Наталия Елис.

Последно фондацията й е била подкрепена от Народна библиотека „Иван Вазов” за работа в големи психологически трупи с украински майки и деца. От културната институция са предоставили помещение, отделен вход, даже паркове среда.

„ Децата и техните майки са в огромен стрес и той се увеличава с времето, докато разбират, че войната няма да спре утре и няма да се връщат веднага, особено майки от Харков и Мариопул, които са унищожени напълно. Затова фондацията организира три психоложки, специалисти по посттравматичен синдром. Работят и с децата, и с майките. За индивидуалните ни групи имаме отпуснато помещение от областна управа, а сега можем да работим и с големи групи в библиотеката. Психолозите на фондацията работят и с две момичета в кризисния център, на 16 и 17 години, които нямат настойници.  Освен това от библиотека „Иван Вазов” ще ни подготвят български книжки за нашите деца, за да четат и учат българските приказки и истории. Езикът много лесно се учи през книжките, особено детските. Аз така започнах- четох „Маугли” на български. Сега чета „Бай Ганьо”, каза още Наталия Елис.