Над 10 красиви сгради загубихме в последните 5 години

Пловдив е богат на материално културно наследство, но унищоженията непрекъснато са част от новинарския поток. По темата се шуми, когато багерите подхванат някоя къща, но после настава тишина и спокойствие. Решихме да обърнем поглед назад, за да си припомним колко сгради загубихме в последните 5 години, какво ни казва тази статистика, какво се случва с тях?

Прегледът ни показа, че годишно губим средно по 2 красиви сгради. Понякога са малки частни домове, понякога са големи тютюневи складове. Различна е и съдбата им – извън времевия ни период бе съборена сградата на Куцоглу на „Гладстон“, която бе препостроена наново, тъй като инвеститорът бе осъден, понеже сградата е културна ценност. Други се събарят с инвеститорска цел и се строят по-големи, по-високи съвременни постройки. Любопитно е, че погледът ни назад – макар и без да е минало много време – показва, че често на мястото остава празен терен. Отново през 2019 година бе съборена превъзходна и отлично запазена къща на улица „Тракия“, където все още има само паркинг на чакъл – подобна е съдбата и на други сгради, за които може да прочетете по-долу:

Съборени три тютюневи склада: Шедьовърът до библиотеката изчезна през 2022 г.

Легендарният склад на Атанас Куцооглу и неговата фирма А. К. А., по-късно „Родопи“, бе унищожен през 2022 година. Събарянето му мина без много шум под имитативната шапка на някакъв ремонт – реално проект, получил своето одобрение от всички институции, тъй като сградата не е декларирана като единична културна ценност – но проект, видимо премахващ исторически пластове на града.

В действителност почти цялата сграда бе премахната, като бе оставена само една малка стена към ул. „Иван Вазов“, която бе тотално префасадирана с несъществували архитектурни елементи. Към края на 2024 година, разширена и надстроена, сградата е пред своя завършек и ще е поредното мутро-бароково бижу на Пловдив. А красивият почерк на архитект Димитър Попов и наследството на Атанас Куцооглу ще останат само в архивните снимки.

Тютюневият склад на Даниел Шаки и съседът до Бетонния мост – много шум за нищо

Много шум предизвика събарянето на тютюневия склад на Даниел Шаки на ъгъла на улиците „Екзарх Йосиф“ и „Г. М. Димитров“ – в съседство до култовите складове на Куцооглу, пострадали от пожара преди десетилетие, но оцелял до 2022 година, както и съседът малко по-надолу до Бетонния мост с адрес ул. „Христо Ботев“ 51.

Пред камерите се надпреварваха да се снимат тогавашният министър Велислав Минеков, тогавашният кмет Здравко Димитров, които вдигаха рамене и закъснявайки удобно с три-четири дни да подписват важни документи дадоха шанс огромните сгради да бъдат премахнати – с култовия в много случай „План за безопасност и здраве“. Заедно със склада на ул. „Христо Ботев“ бе премахната и малка красива къща непосредствено до него в посока Сточна гара.

Две години по-късно едната сграда вече е с подпис от министър, но след като бе съборена, тъй като министър Минеков така и не намери време да подпише преди багерите да я съборят. Но на мястото на всичко това има само празно прашно пространство.

Винпрома – поредното голямо инвестиционно намерение

Малко по-рано – през 2021 година – изчезна историческата сграда на Винпрома на ул. „Данаил Николаев“. Също без никакъв статут, но с действително богато културно наследство, комплексът сгради бе набързо премахнат, а днес там предстои да се строи активно поредният голям „билдинг“ с артистично име върху остатъците от пловдивската култура. След много къртене, за момента все още зоната е предимно обрасла, но се очаква голямата инвестиция.

Една плюс една по „Данаил Николаев“

Улицата имаше лоша съдба в последните години, тъй като още две сгради изчезнаха от нейния силует. Едната от тях е старата „Еврейска община“, в която дълги години имаше и култова пекарна. Къщата изчезна през есента на 2022 година.

Дълги години с обезопасителни ленти стои и къщата на ул. „Данаил Николаев“ 29. Заплетеният казус там засега запазва сградата, която към днешна дата е само опакована в строителни мрежи, но вероятно и нейната съдба няма да бъде добра.

Къщата до Четвъртък пазара и пустеещия имот

През февруари 2022 година пък изчезна малка красива къща на ъгъла на бензиностанцията в квартала на Четвъртък пазара. Красавицата изчезна само за няколко дни, а на нейно място днес също е пустош. Стърчат само няколко грозни стени с железа между обраслите треволяци. Унищожението е бързо, строителството – не винаги. Може би – за добро, да помним раните.

Къщата на Дейзи Паси

През декември 2022 година набързо и без много шум бе съборена и къщата на семейство Паси на ул. „Йосиф Шнитер“. Също една от красивите и здрави сгради, които освен всичко има и ценна история, що се отнася до хората, които са живяли там. Така или иначе – загубена. Днес там се издига нова сграда, която е на финала на строителството си.

2024 – две тежки рани за града

Изминалата 2024 година донесе, може би, две от най-тежките рани на естетиката на града. Едната от тях е къщата на ъгъла на улица „Иван Александър“, чието събаряне формално стартира в края на 2023 година, но продължи дълго и прашно още няколко месеца. На мястото на прекрасната сграда до днес зее дупка.

И тъкмо, когато се разчистваха остатъците от трупа на тази къща, багери подхванаха друга от култовите пловдивски сгради – нео-класическата постройка до подлеза на Понеделник пазара. Отново набързо постройката изчезна и все още на нейно място няма нищо.

И още поредица по-малки симпатични къщи

6 къщи и 3 големи обществени сгради – това се случи в последните 5 години. Средно по 2 на година. Към тях можем да добавим още поредица малки и незначителни сгради, за чието запазване дори не бихме си мечтали, макар и да пазят част от чара на стария Пловдив и силуета на един град с човешки размери. Така изчезнаха сградата на култовия скейт магазин в Капана, чието събаряне дори за малко да унищожи съседна къща поради нехайството на инвеститори и строители; малка къща на Железарска; малка къща до Понеделник пазара… и други.

Към този списък може да добавим и поредица неадекватни ремонти – облицованата сграда на РТВЦ-Пловдив с фаянс върху автентичната мозайка с годината на построяване; украсената зала „Лотос“ с пластмасови динозаври и кич, достоен за мол; куп сменени дограми из целия град; саниране на красиви мозайки…

Разбира се, насреща има и примери за опазване и реставрация, но това би трябвало да е нормата, а не малките изненади, които да ни радват. А дори и там невинаги резултатите са изящни – сградата на улица „Иван Вазов“ 10 започна като реставрация, но почти целия интериор бе изтърбушен, като едва за момента стои само фасадата. Предстои да видим финалния резултат, но унищожението отвътре е факт… Имаме, разбира се, примери, достойни за подражание – къщата, превърнала се в художествена галерият на улица „Съборна“ на семейство Джуркови, къщата на еврейското семейство Арав на Христо Г. Данов и други.

В крайна сметка загубите са безвъзвратни, а темпото на унищожение не може да допадне на който и да е човек, обичащ историята на града. И само следващите години ще покажат дали най-накрая културата настига инвестиционните интереси или градът ще продължи да губи историята си, докато наистина изчезне.