АктуалноГласовеЗелен градМненияНовини

Ландшафтни архитекти: Идеята за ликвидиране на „ Градини и паркове” като самостоятелно ОП е погрешна

Експерти скочиха срещу сливането на три общински дружества в „Зелени системи”

Съюзът на ландшафтните архитекти в Пловдив излезе с отворено писмо срещу идеята за ликвидирането на самостоятелното общинско предприятие „Градини и паркове” и сливането му с „Чистота” и „Дизенфикциозна станция” в едно общо мега ОП „Зелени системи”. Те смятат, че мярката е погрешна и предлагат създаване на нова структура дирекция Зелена система в общинската администрация, която да обедини съществуващите щатни бройки и да реорганизира изцяло дейностите по управление, изграждане, поддръжка и опазване на зелената система.

Ето и цялата позиция на ландшафтните архитекти, изпратена до кмета, заместника му Илия Кирчев и председателя на ОбС Александър Държиков:

С настоящето изразяваме нашето дълбоко професионално убеждение, че идеята за ликвидиране на ОП „Градини и паркове“ като самостоятелно общинско предприятие и сливането с други две в едно многофункционално общинско предприятие (кой знае защо) наименовано „Зелени системи“ е погрешна.

Тази идея е несъстоятелна и ние категорично не я подкрепяме.

В предмета на дейност на т.нар. ОП „Зелени системи“ са включени още:

– производство на компост от биологично разградими отпадъци, в т.ч. и битови.

– стопанисване и отдаване под наем на общинско имущество, без да е ясно какво точно (жилища, тротоарно право?), което е несъвместимо с нито една от другите дейности.

Предоставеният в официалния сайт на Община Пловдив материал в защита на идеята е наситен с думи и фрази като „гарантиране здравословна среда, чист въздух, екологично развитие, по-добро администриране, съгласуваност, гъвкавост, оптимизация, ефективност и т.н.“. В него липсва анализ от дейността на съществуващите структури по отделно (не финансови, а реални – на терен) и оценка за структурата, организацията, производителността на труда, качеството на извършената работа, целесъобразността на извършените дейности, натрупваните през годините проблеми. Необосновано е драстичното намаляване на числения състав на дейност озеленяване.

Примерите, които се посочват в правилниците на ОП „Чистота“ и ОП „Градини и паркове“ за дублиране на дейността, вероятно са по някакви финансови или други съображения и те са отстраними.

Въпреки богатото зацветяване на главната пешеходна зона и някои булеварди, нашата оценка общо за състоянието на зелената система на града не е добра. Достатъчно е да посочим изоставените от грижи участъци от хълм Бунаджика, Данов хълм, Младежки хълм – и трите защитени територии, парк „Отдих и култура“, парк „Лаута“, квартални градини, междублоковите зелени площи, „пожарникарските“ некомпетентни грижи за уличните насаждения.

Грижата за озеленяването на Пловдив датира от повече от сто години и винаги е била под прякото ръководство и наблюдение на общината като дейността винаги е била състоятелна. За съжаление през последните десетилетия политиката като цяло в тази насока е безсистемна и непоследователна.

Доказателства за това са:

  1. Ликвидирането на самостоятелната структура в общинската и районни администрации от тесни специалисти по озеленяване и въпреки очевидното натрупване на негативи в състоянието на зелените площи и нашите мотивирани писмени предложения за възраждане на тази структура, тя не се възстановява.
  2. Не се използват и прилагат заплатените от общината разработки, като:
    • Приетата „Програма за развитие, поддържане и опазване на зелената система на град Пловдив“ с решение №147, Протокол №7 от 16.05.2013 г. на Общински съвет, гр. Пловдив, която включва и етапен план за 2014-2020 г. и 2020-2025 г.
    • Не се прилагат плановете на защитените територии – хълм Бунарджика, Младежки хълм и Данов хълм.
    • В изпълнение на чл. 63 ал. 1 от Закона за устройство на територията е изготвен регистър на дълготрайната дървесна растителност на целия град, който не се използва пълноценно. В този регистър са описани възрастта и здравословното състояние на дърветата и неговото използване би довело до превантивно отстраняване на рискови дървета, които при екстремни метеорологични условия застрашават живота и имуществото на гражданите.
  3. Поради липсата на тесни специалисти няма професионална, действена комуникация между общинската и районни администрации, от една страна, и ОП „Градини и паркове“ от друга, което до някъде е причина за неефективното изразходване на и без това ограничения бюджет.
  4. Загубата на територията на декоративния разсадник, който е от изключителна важност за текущата поддръжка на зелените площи и лишава града от огромен собствен ресурс.
  5. Ниското заплащане на работещите от всички нива в структурите на ОП “Градини и паркове”, както и Община Пловдив, е причината за осезаемата липса на квалифицирани кадри и последващото непрофесионално отношение към зелената система.

Предлагаме:

  1. ОП „Градини и паркове“ да се запази като самостоятелно общинско предприятие.
  2. Комплексна комисия от финансисти и ландшафтни архитекти, назначена от кмета на общината, да се запознае със структурата на предприятието, обема на работа, манипулационните планове по обекти, числения състав, приоритетите, по които се работи. Комисията да изготви доклад и предложи евентуално намаляване на администрацията. Да набележи мерки за повишаване квалификацията на техническия персонал и нискоквалифицираните работници, повишаване на дисциплината и др., които биха довели до подобряване състоянието на зелените площи.
  3. Повишаване бюджета на предприятието с цел привличане и задържане на качествени специалисти.
  4. Създаване на нова структура дирекция Зелена система в общинската администрация, която да обедини съществуващите щатни бройки и да реорганизира изцяло дейностите по управление, изграждане, поддръжка и опазване на зелената система. Пловдив е единствената община в България с над 200 000 жители, която няма такава структура (ПРИМЕРИ – СОФИЯ – ВАРНА – БУРГАС). Тенденцията за увеличаване на населението на града ще продължава, затова екологичните проблеми на нашия град тепърва ще се задълбочават и се затвърждава нуждата от експертно управление на този жизнено важен елемент от градската среда.

 

Отново припомняме, че пътят за решаването на тези проблеми не е сливането на трите предприятия и този подход няма да доведе до качествена промяна в текущата работа по поддръжка и състоянието на зелените площи.

Накрая си позволяваме и да припомним думите на господин Здравко Димитров и думите му, изречени на върха на Младежки хълм: „Пловдив е най-старият жив град в Европа и заедно трябва да го превърнем и в най-зеления и привлекателен град. Това може да стане, ако в него участват специалистите по градоустройство и ландшафните архитекти. За целта трябва да се начертае ясна визия за зелената система на Пловдив, които да се следват и изпълняват. Всички обичаме Пловдив, родени сме тук и децата ни живеят в този град и точно на тях ще оставим този град.“

Темата за зелената система, за нейната същност, роля и състояние е много широка, но изложеното до тук дава основание да отправим призив към управляващите да се поправи една огромна грешка в управлението на града през последните тридесет години. Единствено и само включването на експерти в процеса ще доведе до превъзмогване на негативните последствия от тази вече дългогодишна тенденция.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

12 коментари

  1. ЯСНО ПИШЕ: „…предлагат създаване на нова структура дирекция Зелена система в общинската администрация, която да обедини съществуващите щатни бройки…“ ВЪВ ВЕДОМОСТТА ЗА ЗАПЛАТИТЕ НА ОБЩИНСКАТА ОРТАШКА ЗАПЛАТАДЖИЙНИЦА ДА СЕ ПРИБАВИ ОЩЕ ЕДИН ДИРЕКТОРСКИ РЕД === ЗА ТОВА ДРАПАТ

  2. Малко сме подминали 19 век, архитекте завистлив. Нали сам разбираш колко нелепо е да твърдиш, че за разлика от цял свят само в Пловдив няма нужда от ландшафтни архитекти и урбанисти?
    Хванал си се за твоя съпромат, като че ли той ти дава знания по градоустройство или ландшафтна архитектура, каквито ти всъщност очевидно нямаш. Но пък знаеш съпромат! Браво. Остава той да подобри градовете, но просто няма как. Но ти си имаш съпромат. Разбрахме всички. Остани си със здраве и твоя
    съпромата. И не се бъркай в чуждите професионални сфери.
    Ландшафтни архитекти и урбанисти добре че има и винаги е имало, че с такива като теб Пловдив щеше да е голям бетонен гаф. Добре, че един от авторите на ОУП на Пловдив е именно Ландшафтен архитект, че иначе общинарите да са опоскали целия Пловдив.
    Ама у ваше село като има само агрономи … те разбирам.

    1. Каже: „…Ландшафтни архитекти и урбанисти добре че има и винаги е имало…“ сякаш вместо УАСГ, Лесотехническият дипломира освен ЛесоТЕХНИЦИ, още и някакви си „урбанисти“?

      Градоустройство = Урбанизъм се изучава и дипломи се заслужават от Катедра Градоустройство на Архитектурния Факултет на УАСГ.

      Ако си грамотен по интернета лесно се проверяват тези истини.

      Лесотехническият НЕ ДИПЛОМИРА УРБАНИСТИ.

  3. ЛЪЖЕ „анонимният“, че (цит.): „…през 1885 година градоустройственият й план е направен от ЛАНДШАФТЕН АРХИТЕКТ….“

    ПРОСТО НЕ Е ВЯРНО. ГРАДОУСТРОЙСТВОТО Е ДИСЦИПЛИНА В АРХИТЕКТУРНИЯ ФАКУЛТЕТ. ОЗЕЛЕНЯВАНЕТО В СТРУКТУРИТЕ Е ПРОСТО ПОРЕДНАТА СЪСТАВКА В ОБЩОТО ГРАДОСТРОИТЕЛСТВО, ЕДИН ЕЛЕМЕНТ, ИНСТРУМЕНТ.

    Както мебелни инжинери сътрудничат за интериори на архитекта, така на градостроителя МОГАТ ДА ПОМАГАТ ЛЕСО-ИНЖИНЕРИ, ОЗЕЛЕНИТЕЛИ, ГРАДИНАРИ, ЕЛЕКТРИЧАРИ И ВОДОПРОВОДЧИЦИ, ТРАМВАЙДЖИИ и т.н.

    Което не ги прави архитекти. Хич даже. Sutor, ne supra crepidam!

    Прощавай, Горски, без докачение!

  4. Как архитектите имаете нахалството да претендирате да правите ВСИЧКО. Това е яка алчност – та вие сте учили 1 предмет за 1 календарна година Урбанизъм и също толкова Ландшафтна архитектура. С един премет ли се става специалист? Няма страна в Европа, където да е така – всеки си работи по неговата специалност. Само в България всеки дърпа на другия килимчето. А вие прекалявате.
    Та вие архитектите дори не можете във вашата професия да проектирата паметници на културата, ако нямате специален сертификат, а сте тръгнали да крадете чуждата работа.
    Я се огледайте на какво приличат градовете от такива като вас – черноморието, пранините … безхаберници

    1. Радващо е, че така лесно се разбрахме да избягваме недоразумения.

      Специалистите по зелено строителство са лесоИНЖИНЕРИ или лесоТЕХНИЦИ, а не са никакви презряни „архитекти“.

      Щом не са положили успешно изпитите по СЪПРОМАТ или по ДЕСКРИПТИВА и т. н. в поправителната сесия. Техните знания, умения, майсторлъци и вдъхновения са по-висши. БравоС.

      Самочувствието, плюнките и пяната по устата – настрана!

  5. ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИЯТ ДИПЛОМИРвА ЛЕСНИЧЕИ, ОЗЕЛЕНИТЕЛИ, ГРАДИНАРИ, КОИТО НЯМА НУЖДА ДА ДРАПАТ ЗА . . . САМОЗВАНИ „АРХИТЕКТИ“.

    НЕ Е АРХИТЕКТ, КОЙТО НЕ СИ Е ПОЛОЖИЛ УСПЕШНО -МАКАР И НА ПОПРАВИТЕЛНА СЕСИЯ- ИЗПИТА ПО СЪПРОМАТ ИЛИ ПО ДЕСКРИПТИВА И Т.Н.

    ТАЯ ДУМА ПРЕКАЛЕНО ЧЕСТО Я УПОТРЕБЯВАТ БЕЗ ПРАВО

    1. За съжаление градската среда и градските дървета също не са учили съпромат.
      За тях е важно друго – отношението, осъзнаването че качеството на средата в която живеем е неизбежно свързана със зелената система, здравето и комфорта на хората зависи от тях.
      Но съпромат не може да го оцени, защото това са нематериални ползи.
      Вижда се какво става в Пловдив, когато обикновени архитекти взимат превес – грозни сгради и липса на отношение към градската среда. Става все по зле.

      1. ЦЕЛИ ТРИ МАНДАТА ИНДЖИНЕРИНГ (цит.): „…в Пловдив, когато ОБИКНОВЕНИ архитекти взимат превес…“ пловдивската блестяща архитектурна Колегия биваше мачкана.

        „НЕобикновени“, ландшафтни „архитекти избуяха и буренясаха пейзажа. Думата е „ЛАНДСКЕЙПЪР“, не е по германски, Сакс-Кобург-Готски „ЛАНДШАФТЕР“ сиреч фелдшер лесоТЕХНИК.

        В Архитектурата СЪПРОМАТ требе, сульо! Нищо лошо няма в квалификацията -честна и почтена, дала хляб на множество семейства- ТЕХНИК.

        Лесничеят, озеленителят, градинарят дипломиран от Лесотехническия се казва лесоТЕХНИК. Не е архитект. Ако трябва да се упражняваме в германски произношения, тогава добре, вместо „ландскейпър“ ще кажем:

        Ландшафтен ТЕХНИК.

        1. Давайки пример за Германия – Берлин е една от най-забавните столица именно защото през 1885 година градоустройственият й план е направен от ЛАНДШАФТЕН АРХИТЕКТ.
          Докато в България дребнави обикновени архитектчета се самовеличаят как нямат нужда от други, градовете затъват. А там където всеки си гледа работата и е на място – града се развива. Взимай пример от където можеш да се научиш. Къде има добър град без урбанисти и ландшафтни архитекти? Ами няма. Много просто. Ти просто си алчен.

          1. „…в България дребнави обикновени архитектчета се самовеличаят как нямат нужда от други, градовете затъват…“
            ГРАДОУСТРОЙСТВО БЕЗ АРХИТЕКТИ? ТОТЕВ „СТИЛ“!
            „…в България дребнави обикновени архитектчета се самовеличаят как нямат нужда от други, градовете затъват…“

          2. ЛЪЖА е твърдението за столицата Берлин, че (цит.): „…градоустройственият й план е направен от ЛАНДШАФТЕН АРХИТЕКТ…“
            ИСТИНАТА Е, ЧЕ (както впрочем и пловдивският регулатор от Чехия Шнитер, който оряза еркерите по трихълмието) Хобрехт е бил Земемер с допълнителни ИНЖЕНЕРНИ квалификации за назначение в Градската Полиция, когато му възлагат Плана; ето:
            „…Hobrecht was instead a geodesist (professional land surveyor) who had just extended his formation with a civil engineer examination on transportation planning („Wasser-, Wege- und Eisenbahnbaumeisterprüfung“) in 1858. Soon after entering the royal Prussian urban planning police he was commanded…“
            Нито „ландшафтер“, нито ландскейпър, още по-малко АРХИТЕКТ – което се счита художествена професия с високи, висши образователни курсове.
            Извинявам се, но такива са ФАКТИТЕ.
            С лъжи из БГстан знаем, че се отива наВИСОКО, ама да си имаме уважението, майна – вър’и да са доизучиш, па тогава ми архитектирВай…

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина