Какво е общото между новородените в Пловдив, Фибоначи, Капана и паветата?
Доктора и Бейхан бабуват на бъдещите бебета под тепетата на колене и с чукове
Таня Грозданова
Утрото на 15 ноември в Квартала на творческите индустрии носи свежестта на късната есен и усмивката на облачното небе. Капана е тих и минувачите са единици, на Широкото спира малък камион, който кара голяма варовикова плоча, пясък, инструменти и мъже в работни комбенизони.
Двама майстори на „Драгиев и Ко.“ коленичат и започват да работят по едно начинание в рамките на Седмицата на съвременното изкуство, обречено на успех – проекта „На родените днес“ на Алберто Гарути. Идеята на италианския творец уличното осветление в квартал Капана да примигва за всяко новородено бебе в трите големи пловдивски болници, предизвика много положителни емоции още преди да е стартирала.
Днешната мисия на служителите на строителната фирма е да вградят огромната, за размерите на квартала, варовикова плоча в самото начало на „Главната на Капана“. На бялата плоскост пише за проекта и как акушерките в трите родилни отделения ще натискат копчета, които активират системата на уличните лампи, за да известяват добрата вест с примигване.
Прекрасно е, отговарят ми и двамата. По-младият нарича по-възрастният „Докторе“ с подчертано уважение. Разказва ми, че има такъв прякор, тъй като знае всичко. През това време „доктора“ кротко чука с гумения чук върху кубовете от гранит. Подрежда ги като пъзел – парче по парче. Върти ги из ръце, наглася и пак оглежда.
Една от вековните обитателки на Капана маркира купчината пясък, но те се усмихват и продължават работата си.
„Доктора“ всъщност се казва Йордан, а по-младият му колега е Бейхан. И двамата имат близки на гурбет – децата. И двамата са били в чужбина на работа през годините, но ги теглело да си дойдат.
Навестявам ги няколко пъти през деня. При второто посещение забелязвам кофата на Данчо и я снимам. Кой ти я изрисува, питам го.
Това е формулата на Фибоначи и Златното сечение на Леонардо, сочи ми докторът и продължава да разказва какво символизират. Стигаме до древните цивилизация и съвременната архитектура, и се уверявам, че човекът си е заслужил прякора.
Паветата рисуват графични фигури, ограждащи все по-плътно варовиковата паметна плоча.
Осъзнавам как от утре десетки, стотици, хиляди човешки крака ще стъпват отгоре… Някои от притежателите им дори няма да забелязват какво тъпчат.
Една голяма идея с поглед в бъдещето и трудът на един мъж с уменията на майстор от древността…
„Хубав занаят е, ама ти изяжда коленете.“/ Доктора /
Още по темата четете в Павьорите- творци от защитен вид