АктуалноЗабавлениеКултураНовини

Какво да посетим в Хисаря?

Хисаря (наричана Диоклецианопол, Ветус Аугуста Ария, Термейтисина, Топлица) има хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност.

След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голямо римско селище. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата му се нарежда сред първите места в Европа.

А ето и на какво може да се насладите по време на пешеходната си разходка:

Крепостна стена

Диоклецианополис е бил обграден със здрава крепостна стена, която е била построена по времето на римския император Диоклециан (284-305). Тя има форма на неправилен четириъгълник и обгражда пространство от 30 хектара. Общата дължина на стената е 2327 м. През V в. отбранителната сила на крепостта от северната страна е била подсилена с втора крепостна стена. В града се е влизало през четири главни порти.

Крепостни порти

Най-голям интерес в архитектурно отношение представлява южната порта. Тя се състои от един засводен проход, който обаче от външната страна е предшестван от по- голяма арка, носена от два стълба. Била е затваряна с двукрила врата, залоствана отвътре с масивна дървена греда. От двете страни на челната арка са оформени декоративни ниши, в които са били поставяни статуи на императори или на божества. Над арката цялата вътрешна фасада е декорирана от тухлен корниз, който е служил за основа на триъгълен фронтон.

Портата в оригинал се извисява на 13 м височина. Наричат я Камилите, защото в началото на XX в. вратата е била разделена и приличала на две застинали една срещу друга камили. На това място през 1882 г. Иван Вазов е написал знаменитото българско стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!”.

Запазени са още и северната, източната и западната порти. Западна крепостна порта се намира до съвременната баня „Русалка”. Съхранена е в оригинал до наши дни. Единственото място от укрепителната система на римския град Диоклецианополис, където може да се види оригиналната лицева зидария от крепостната стена.

Римски Терми Хисаря

Римските терми са разположени в парк „Момина сълза”. На отделни места са запазени почти до покрив. Те са едни от малкото известни термални римски бани в Европа. Целият комплекс обхваща 3000 кв.м. площ. Построени са през втората половина на III в.

Римски казарми

Казарменият комплекс е разположен от двете страни на южната крепостна порта по цялата дължина на южната крепостна стена и част от източната крепостна стена. Казармите са разделени една от друга чрез широки коридори, през които се е влизало и в крепостните кули.

Изграждането им се датира след втората половина на IVв., като стената е била изградена малко по рано. Състоят се от два вида помещения, складови и жилищни, заради дебелината на преградните им стени и масивни сводове може да се заключи, че са били двуетажни. Твърде вероятно в тях да е бил настанен постоянен гарнизон от около 600 души. Експонирани тези, западно от южната крепостна порта.

Римски амфитеатър

Амфитеатърът е бил едно от най-посещаваните и любими места за гражданите през римската епоха. Той е представлявал открита отгоре и затворена от всички страни сграда със седалки, разположени около елипсовидна арена. Седалките са били дървени и са били монтирани в склона над арената. На южната страна се е намирал главният вход, през който са влизали участниците в борбите. В специална засводена ниша пред входа е била поставена статуята на божеството (вероятно Немезида), покровител на игрите в амфитеатъра. На северната страна са се намирали три входа, от които са били пускани животни. На двете дълги страни на елипсата са били разположени помещенията за обслужващия персонал. В амфитеатъра на Диоклецианополис са били провеждани различни зрелищни представления – борби с гладиатори и животни. След приемането на християнството за официална религия през 313 г. амфитеатърът от място за зрелища се превръща в място за спортни игри.

Римска гробница – Хисаря

Гробницата е най-интересната и впечатляваща със своя интериор римска гробница, откривана досега в България. Състои се от засводен стълбищен коридор и гробна камера. Стените на камерата ѝ са изписани в мотиви от растителни орнаменти, а на пода е наредено разноцветно мозаично пано в геометричен орнамент. В една от нишите е запазен в оригинален вид стенопис на рози, който представлява едно от най-ранните изображения на розата в днешните български земи. Иззиданите в камерата две гробни легла показват, че гробницата е била семейна. Резултатите от археологическите проучвания определят нейното изграждане във втората половина на ІV в.

Късно-римска жилищна сграда

Разположени в близост до южната крепостна порта, тези постройки са типичен представител на римската гражданска архитектура от типа на италийските градски къщи (вила урбана). Те имат структура на малки имения, с високи периферни стени, ограждащи трите им страни и вход с портици и колонада от страната на главната улица.

Късно – римска обществена сграда

Намира се в парк „Момина сълза”. Разкрити са 5 големи помещения с масивна сводова конструкция. Единствената римска сграда в Хисаря със запазени зидове от втори етаж. Датира се от началото на IV в.

Римски базилики

Означени са с номера. Номер едно е единствената известна досега в България двукорабна базилика. Абсидата й е тристранна. Датира се от средата на Vв.

Номер три е трикорабна , с тристранна абсида отвън и полукръгла отвътре. Първоначално базиликата е била построена през втората половина на IV в. В средата на V в. е била разрушена от хуните и през VI в. тя е била наново построена. В базиликата е открит надпис на старогръцки език, който показва, че през VI в. тя е била посветена на Св. Стефан. В нея са били погребани свещеник Тодор и синът му – протектор Йоан. Надписът се намира в Археологическия музей.

Номер осем също е трикорабна,  с полукръгла абсида, притвор и баптистерий (кръщелна). Датира се от V в.

Днес внушителните архитектурни останки на античния град са експонирани в подходяща паркова среда и превърнати в атрактивни туристически обекти. В този си вид археологическото наследство на курорта Хисаря представлява практически учебник по римска и късноантична археология.

Източници: Lostinplovdiv.com/cнимки и информация: visithisarya.com

Веселина Михайловска

Създава съдържание, насочено към туристите и гостите на Пловдив и отговаря за рекламната и маркетингова стратегия на медията и популяризирането на съдържанието ѝ.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина