Как Пловдив да стане по-зелен?

Промените в Пловдив: нови пешеходни зони, повече зелени петна и по-добро качество на живот

Граждански организации, бизнесът и местната власт си поговориха за общи каузи, с които да разгърнат потенциала на Града под тепетата

Най-ценният ресурс на всеки един град са хората в него. От тази гледна точка Пловдив е добре разположен на демографската и географска карта. Градът има сравнително добър пазар, с непрекъснато вливащи се млади хора (над 40 хил. студента идват в Пловдив всяка година), с бумтяща индустрия, засилващ се IT сектор и добра културна сцена. Но за да задържа поне част от този млад талант и за да привлича още, всеки град в Европа вече трябва да предлага повече от възможности за работа – трябва да доставя качество на живот.

За този потенциал на Града под тепетата на годишната среща на бизнеса с местната власт на „Капитал Градове“ си говориха Невена Цветкова, ландшафтен архитект и победител в конкурса „Градолюбители“ на „Капитал“, Георги Стаменов – кмет на район „Централен“ за трети пореден мандат, Павел Начев, местен активист и съосновател на гражданската организация „Пловдив – град за хората“, и Диляна Якова, мениджър регулация и устойчиво развитие във „Филип Морис България„, които имат за цел да намират и развиват градски каузи.

Зелените проблеми измежду хълмовете

Сечта на дървета и поддръжката на зеленината е един от основните въпроси, които стоят пред Пловдив, който така или иначе е с най-малко зелени площи на жител сред големите градове в България.

На дневен ред е и проблемът с презастрояването, който все повече намалява зелените площи, застрашавайки дадени райони да се превърнат в бетонни джунгли. Не на последно място са изключително силните ветрове от преди няколко седмици, които предизвикаха безброй много щети за флората на града и показаха пропуските в грижата за дърветата в града.

„Изключително важно е да имаме едно експертно управление на Зелената система, което в Пловдив, а и не само, липсва. В момента решението е на парче и това не работи. Ние имаме една система, която тупти и се развива и имаме страхотно наследство, но не се полагат усилия за неговата поддръжка. Трябва много задълбочен и експертен анализ, за да може да се разбере кои са тези видове, които дават блага и също така не пречат на тротоарите и сградите. Трябва да има добри системи за поддръжка, поливане, резитби и така няма да има щети и върху тротоарите„, коментира Невена Цветкова.

Проблемите със зелената система са нещо, за което местната власт също вижда нуждата от нови решения. „Районът има основен проблем в това, че доста недалновидно и хаотично са били засадени дървета преди много години. При положение че тротоарите са доста тесни, заради дърветата не остава пешеходно пространство за преминаване. На много от тях жизненият им цикъл вече е към своя край и в едни екстремни условия, както видяхме през изминалата седмица, те не издържат и създават предпоставки за опасност за хората в близост до тях“, коментира на събитието Георги Стаменов, който също така добавя нуждата от осъвременяване на законодателството в тази насока.

Цветкова посочва и нуждата от правилен подбор на растителност за града, а засаждания да се правят единствено след като е направена оценка на всяко едно растение и район, така че да се извлекат максимални ползи за всички. Такъв подход би бил различен от използваният в последните години, където решенията се взимат без цялостен анализ според нея. Самата тя е автор на нов наръчник за поддръжка на градската растителност, какъвто според нея не е правен от 1989 г.

Важно е избирането и правилното място и инфраструктура и намиране на места на дърветата. „Христо Г. Данов“ плаче за дървета на място на някои от паркоместата могат да се сложат дървета, така то ще засенчва пътната настилка и тротоарите. Лятото направихме замерване на Иван Вазов и незалесените тротоари и разликата е с минимум 10 градуса. Трябва да осъвременим града с правилно засаждане на дървета, те пречистват въздуха и най-младите и старите са най-потърпевши от липсата им.

Пловдив не е София. Двата града имат едно вечно съперничество, но когато става въпрос за гражданска активност столицата винаги е с поне една глава напред. Това не означава, че Пловдив спи за своите проблеми, но неговата гражданска енергия е често разпиляна и рядко има големи протести по неговите улици в полза на някаква полза или срещу. В последните няколко години от своето управление вече бившият кмет на града Здравко Димитров успя да канализира срещу себе си и своя общински съвет тази енергия, което доведе и до зараждането на редица инициативи срещу спорните решения в неговия мандат. Един от резултатите от тези времена е учредената гражданска организация „Пловдив – град за хората„.

„Погледнато в перспектива цяла България, Пловдив е буден град. До момента в последните 10 години се е генерирало едно сдружение на хората в града и гражданите все още не разбират и не знаят какво е точно това“ коментира на събитието Павел Начев, един от учредителите на „Пловдив – град за хората“. „Много граждански активисти ни подбудиха да създадем тази организация и ние си съдействаме с всеки имащ идея за развитие на града. Като характеристика сдружението е уникално – то започна като активистка организация, но постепенно се превърна в експертна организация, където разглеждаме проблемите в града и търсим техни решения чрез експертизите на нашите членове в техните сфери“.

Същия месец „Пловдив – град за хората“ имаха среща с новия кмет Костадин Димитров, където разказаха своите каузи и му посочиха за какво ще се борят по време на неговото управление: още велоалеи, ограничаване на колите в Стария град, нов мост на Марица, специално звено за поддръжка на тепетата. Кметът се подписа под този меморандум.

Пеш по центъра

Георги Стаменов вече има идеи в тази посока, като човек, който управлява основния пешеходен район в граза. Район „Централен“ мисли да затвори за автомобили част от ул. „Христо Г. Данов“ – от пресечката с ул. „Цанко Церковски“ до бул. „Руски“. Според Стаменов ще се търси и решение за намаляването на броя автомобили в Стария град, където „през последния мандат на общината достъпът беше доста либерализиран и смятам, че това ще се реши през този мандат, така че посетителите да могат да се любуват на архитектурата, а не на автопарк. Това всички го искат и на никой не му е приятно, когато се пренаселва регион с автомобили“, коментира той.

Визията на Стаменов е към допълнително разширяване на туристическите дадености на центъра, както и още пешеходни пространства. Ключови за това според него са два обекта – Пешеходният мост над р. Марица, който в момента е отдаден на концесия на Българската банка за развитие (ББР) до 2036 г. и сградата на БНБ на Малката главна. За моста вече беше проведена среща, на която стана ясно че банката иска да го продаде на Пловдив, а градът има желание да го купи.

„Тази структура или композиция (пешеходният мост) мисля отживя времето си и сега е момента, в който има енергията община Пловдив да разреши този проблем и да влезе във владение на обекта. Това би решило този казус и би създало едно ново място за отдих за пловдивчани. Всички други мостове в града са с натоварен трафик и не позволяват спокойното любуване на реката. Оттам в директна близост е старата сграда на БНБ, която е предимно собственост на общината. Вече има съгласуван проект за реставрация с НИНКН и е въпрос на време да се стартира процедура за избиране на компания за дейността, а в последствие ще има и конкурс за избиране на предназначение на сградата. Много са културните обекти, които очакваме да бъдат отворени през този мандат – Небет тепе и Източна порта на пролет ще посрещнат своите посетители. Тепърва се очаква да се започнат процедури за „Форум юг“ и кино „Космос“ в този мандат, а в неговия край да имаме един завършен ансамбъл. Предстои и завършването на Дондуковата градина, която защо да не се превърне в бъдеще и в малката главна на нашия град“, коментира Стаменов.

С какво може да помогне бизнесът

Подобряването на градската среда освен будни граждани и местната власт изисква и участието на бизнеса. От няколко години насам „Филип Морис България“ инвестира в своя проект #ПромениКартинката. Под този наслов международното дружество си партнира с редица местни дейци и артисти, за да достигне екосъзнанието на хората. На национално ниво работят със сдружения като „Колективът“, както и други градски активисти.

„Отворени сме за всякакви сътрудничества. Вече в над десет града сме били с нашата пътуваща изложба. Работим и с организации, които изнасят културата до по-малко населените места. Правим изложбите и информационните пана, с които целим да информираме гражданите. Когато тече наша информационна кампания се надяваме именно на добро сътрудничество с местната власт, които действително могат да преведат тематиката на местно ниво, за да могат гражданите да го припознаят“, обясни Диляна Якова.

Тя даде пример със сътрудничеството си със студенти от НАТФИЗ, които са направили саморъчно рекламни филми за проблемите със замърсяването с фасове например. Извън изложбите „Филим Морис България“ организира и събития на местно ниво като почистването на Небет и Сахат тепе в Пловдив, с което целят да привлекат внимание към екологичните проблеми с боклука в районите. На събитието стана ясно, че „Пловдив – град за хората“, вероятно също може да стане в бъдеще един от партньорите на компанията.

Такива действия от страна на гражданите са инструмент за привличане на внимание, но не крайна цел. Гражданите не трябва да бъдат третирани като институция, която да поддържа всички тези райони и да извършва дейността на обществените предприятия. За щастие все по-рядко се чува една стара мантра, която преди беше на дневен ред от управляващите “къде бяха гражданите, когато…”. Гражданите имат задължение да поддържат своята среда, но мащабни действия като почистването на тепетата е с цел привличане на внимание към по-голям проблем.