Граждани към кмета: Пробивът на Водната палата е градоустройствено безумие и престъпление

Писмо, подписано от десетки граждани, сред които знакови юристи, университетски преподаватели, икономисти, издатели, творци и общественици, бе пратено до кмета Здравко Димитров и министерствата на регионалното развитие, финансите и екологията. Поводът е спорния проект за пробив на Водната палата. Подписалите позицията са категорични, че той е вреден за Пловдив, не кореспондира с идеята за съвременен и модерен град. Гражданите са категорични, че изпълнението на пробива трябва да спре и той въобще да не се реализира, като средствата бъдат използвани за нещо друго.  

Ето и цялото писмо без редакторски намеси:

Г-н кмете –

Ще ви го кажем простичко, при това по два начина – по-мек и по-твърд. С надеждата най-накрая да ни разберете.

Пробивът под Водната палата, който вече започнахте, е (в меката версия) необмислен и крайно недалновиден.

Казано по-ясно и недвусмислено – това е градоустройствено безумие и престъпление срещу сегашните и бъдещите поколения пловдивчани.

От 60-те години на ХХ век насам целият цивилизован свят все по-настоятелно и безалтернативно търси начини да извади автомобилния трафик от градските центрове и да замести асфалта на шосетата с озеленени пешеходни и велосипедни алеи.

Реките, пресичащи градовете, повсеместно се вадят от бетонните си корита и се търсят всевъзможни начини те да бъдат социализирани – така че да могат да предлагат алтернатива на напрегнатия градски живот, като осигуряват възможности за разходка, развлечение и досег с природата.

В същото това време, вие се опитвате да върнете времето назад (за жалост – необратимо!) като построите магистрала там, където доскоро е имало алея – и откъснете знаковата за пловдивчани река Марица от останалата част на града.

И не, не ни излизайте с мантрата за „облекчаване на трафика“: от десетилетия е установено (както кристално ясно обяснява Ян Геел в книгата си „Градове за хората“, превърнала се в последните години в истинска библия на градоустройството с човешки измерения), че създаването на нови магистрали (увеличаване на предлагането) само увеличава търсенето, като създава повече трафик. Единственият начин да облекчим трафика в градските центрове е като затваряме пътни платна, ограничаваме скоростта на движение и създаваме споделени улици.

Г-н кмете, ние в Пловдив сме истински щастливци – разполагаме с град, който от хилядолетия се е развивал като пешеходен град. С други думи – именно по начина, по който от половин век насам се о п и т в а т да се развиват най-големите градове в света, начело с Ню Йорк, Лондон, Москва и Сидни (все градове, които са канили гореспоменатия Ян Геел за консултант).

Пловдив е и винаги е бил град за хората. Не го превръщайте в град за автомобилите.

Поколенията няма да ви простят. Ако осъществите гореспоменатия пробив (свързан отгоре на всичкото с изсичане на маса дървета и плащане на милионни глоби заради това) името ви ще заеме заслужено място до имената на онези пловдивски управници, които разрушиха Марково тепе и го превърнаха в каменоломна.

Огромните средства, предвидени за този проект, могат да бъдат от безценна полза за нещо наистина смислено – създаване на градска железница, свързване на всички велоалеи в единна мрежа, нов мост над река Марица, завършване на Околовръстното шосе, електрифициране на градския транспорт. Но дори и проектът да беше съвсем безплатен, той пак би бил разрушителен за Пловдив и неговата градска тъкан.

Призоваваме ви незабавно да спрете така наречения „пробив под Водната палата“ и да приберете папките по проекта в чекмеджето на забравата.

В противен случаи ще бъдем принудени да сезираме всички национални и международни институции (включително онези, от които получавате основното си финансиране) и да предприемем открити стачни действия.

Не бихме искали да се стига дотам, защото и двете ще бъдат сериозен удар по репутацията на града ни – както и по вашата лична репутация.

Но няма да се поколебаем да го направим – защото става дума за нашето общо бъдеще. И за благоденствието на децата ни – които ще населяват този град, когато нас вече няма да ни има.

С решителност,

Манол Пейков, издател

Невена Цветкова, ландшафтен архитект

Добромира Костова, общински съветник и председател на постоянната комисия по „Устройство на територията и жилищна политика“ към Общински съвет Пловдив

д.н.к. проф. Мария Шнитер

Надка Гунева, синхронен преводач, Европейска комисия

д-р Полина Манолова, социолог

Йордан Велчев, историк и писател

Здравка Петрова, преводач

Аглика Маркова, литературен и симултанен преводач

гл.ас. Георги Проданов, преподавател, НБУ

Абдулсамед Вели, главен редактор, Фелибелии медия груп

Соня Генчева, екскурзовод, Етнографски музей Пловдив

Даниел Димитров, икономист

Зорница Христова, издател

Йордан Славейков, писател и режисьор

Стефан Николов, физик

Георги Парпулов, историк

Гергана Димитрова, издател

Жени Петкова, маркетолог и експерт дигитални комуникации

Мартин Иванов, икономист

Борислав Стефанов, преводач

Стефан Лилов, анализатор контрол на търговска дейност

Мария Змийчарова, преводач

Емилия Манолова, икономист

Божана Трингова, специалист поддръжка приложения

Миглена Чордова, икономист

Борис Джувинов, ИТ специалист

Станимир Кронев, журналист и финансист

Стефка Кожухарова, преводач

Мариян Каракиев, програмист

Мария Пеева, автор, преводач, издател

Радослав Чакъров, маркетинг специалист

Евелина Василева, инженер технолог

Димо Генчев, проектант

Ива Захариева, счетоводител

Мила Кръстева, майка

Валентин Вълканов, социолог, докторант в НБУ

Альоша Карабельов, видеомонтажист

Андрей Николов, специалист информационни технологии

Юлия Николова, възпитател

Павел Начев, политолог

Снежана Нешкова, библиотекар

Пламен Стаматов, архитект

Даниела Чобанова, софтуерен тестер

Росица Богалинска-Петрова, филолог и граждански активист

Ангелина Александрова, преводач

Ивелин Костадинов, продуктов дизайнер

Рая Вълкова, копирайтър

Анастас Търпанов, фотограф

Диана Петрова, учител

Николай Василев, адвокат

Наталия Янкова, пенсионер

Лъчезар Янков, пенсионер

Мария Гатева, строителен инженер

Ирина Марудина, софтуерен инженер

Стоян Минчев, специалист информационни технологии

Даниел Кръстев, системен администратор

Мартин Иванов, икономист

Лора Петрова, цигуларка

Владислав Севов, журналист

Тони Стойчева, адвокат

Ева Борисова, ландшафтен архитект

Петкана Бакалова, архитект

Филип Доминов, бизнесмен

Анет Артинян-Николова, музикант

доц. д-р Николай Павлов, Пловдивски университет

Красимир Нейчев, пенсионер

Нели Караджова, пенсионер

Атанас Кендев, икономист

Надежда Григорова, учител

Димка Колева, пенсионер

Елена Георгиева, Държавна опера Пловдив

Тодор Рогошев, юрист

Александър Маринов, преводач

Лина Петрова, дизайнер

Стефка Гунева, пенсионер

Мая Банкова, дизайнер

Мария Атанасова, археолог

Надежда Цекулова, журналист

Георги Кралев, ДАИ Глобал

Александър Каравълев, юрист

Боряна Ангелова-Игова, университетски преподавател

Айлин Кочолу, специалист обслужване на клиенти

Теодора Проданова, музикант

Елена Атанасова, учител

Калина Мазгалова, предприемач

Лиляна Бончева, пенсионер

Веселина Александрова, юрист, общински съветник

Лина Кривошиева, фотограф

Красимир Лозанов, мениджър

Ина Иванова, поет и писател

Ан Фам, главен редактор, „Тоест“

Йовко Ламбрев, специалист информационни технологии

Йоана Трачева, логопед

Екатерина Костова-Попова, музикант

Явор Трачев, адвокат

Русанка Ляпова, преводач

Стефан Русинов, преводач

Розалина Кузманова, музикант

Елисавета Пенкова, програмист

Явор Костадинов, художник

Румяна Петрова, пенсионер

Едуард Петров, пенсионер

Нина Руева, преводач

Eньо Киров, специалист информационни технологии

Стела Чангарлиева, полицай

Антония Мечкуева, художник

Снежа Цонева-Матюсън, филолог

Антония Мирчева, музикант

Силвия Тодорова, учител

Лиляна Гогова, пенсионер

Ника Илиева, костюмограф

Мария Дудева, програмист

Стефан Левашки, адвокат

Елена Левашка, издател

Антония Начева, еколог, стратег по устойчиво развитие

Коста Златинис, архитект

Ласка Ненова, мениджър

Веселка Христамян, лекар

Владимир Чиликов, филолог

Варти Степанян, начален учител

Надежда Радулова, писателка и преводачка

Веселина Георгиева, преводач

Боряна Михова, специалист по природозащита

Мариана Аргирова, счетоводител

Яна Делирадева, диригент

Дониг Магърдичян, юрист

Нели Колева, образователен експерт и университетски преподавател

Любен Бойчев, авиоинженер

Силвия Чолева, поет, издател, журналист

Ваня Капушева, лесовъд

Борислав Матеев, университетски преподавател

Виолета Кунева, юрист

Бистра Андреева, преводачка

Тони Стоева, финансист

Стефан Радев, преводач

Тихомира Методиева-Тихич, фоторепортер

Маргарита Стойчева, инженер-геодезист, член на КНОБ

Никола Стойчев, инженер-геодезист, член на КИИП

Мария-Десислава Стойчева, музикант

Мария Гулова, читалищен секретар

Гина Кафеджиян, артмениджър

Кристофър Болдуин, режисьор

Райна Димитрова, книжар

Велина Костуркова, филолог

Маргарита Даскалски, библиотекар

Богдана Таргова, инженер

Илектра Каци, пенсионер

Самир Кочолу, инженер

Галина Меламед, преводач

Дора Кишкилова, лекар по дентална медицина

Нева Мичева, преводачка

Антон Златарев, преводач

Цветин Атанасов, икономист

Георги Тодоров, баща

Eвдокия Пенкова, учителка

Габриела Стамова, певица

Лора Нейкова, учител

Екатерина Купелин, антрополог и дула

Елена Андонова, инженер

Зорница Христозова, маркетинг организатор

Цветан Чуканов, икономист

Даниел Иванов, треньор

Албена Пино, специалист устойчиво развитие

Стела Джелепова, преводач

Росица Димова, пианист корепетитор

Галина Лардева, изкуствовед

Гергина Кръстева, филолог

Елена Божинова, психотерапевт, психоаналитик

Георги Петров, учител

София Лазарова, художник

Ива Иванова, художник

Деница Петкова, художник

Адриана Стефанова, частен бизнес

Даниела Гозманова, специалист туризъм и комуникации

Мая Минева, лекар офталмолог

Светлана Каридова, университетски преподавател

Райна Зайкова, журналист

Юлия Лазарова, счетоводител

Марий Росен, режисьор

Теодора Дончева, художник

Анастасия Асенова, актриса

Илиана Митова, интериорен дизайнер

Чило Попов, предприемач

Катя Атанасова, журналист