Георги Господинов: Усещането, че мога да се проваля, ми даде свобода

Десета аудитория в ректората си е филологическа! В нея са вградени гласовете на десетки български автори, на толкова много гениални лектори и професионалисти в областта. Десета аудитория е литературното сърце на Пловдивския университет. Също така е и перфектното място Георги Господинов да се срещне със своите млади (по)читатели.

Каквото и да си говорим , хубаво е да си студент и някой да ти каже, че не си открил топлата вода с всичките ти проблеми,неувереност и притеснения за бъдещето. Да застане пред  теб автор като Георги Господинов, разказващ за своите студентски години в зората на демокрацията. „Как така нещата ще се оправят до три години, трябва да е до една!“, са си мислели тогава. Е, да, но 25 години по-късно си е, кажи-речи, все така. „Втори курс от университета го изкарах по митинги“, разказва той и допълва колко бедни години са били тогава. Изкупували са по пет бройки от някоя книга за 40 стотинки и в единия край на двора на университета са ги продавали за по 80, докато тогавашната му приятелка пък е продавала първата му стихосбирка в другия край. „Важно е да попаднеш в компания на хора, с които можеш денонощно да говориш за литература“, смята той и казва колко много му  липсват подобни разговори сега. Ярък спомен, който сподели със студентите, беше как са призовавали духове в сърцето на Стария град, а именно – Балабановата къща. След като обявяват събитието, Господинов и компания очаквали силен отзвук от младежите в Пловдив, тъй като подобен тип ритуали са били много нашумели по онова време – викаш духа на Ботев и го молиш да донапише някой от стиховете си. Така в тази съдбоносна нощ се появяват само баби, на които младежите рецитират собствените си творби, а накрая възрастните жени си тръгнали напълно отегчени. Спомня си колко странно се е чувствал по време на митингите, защото тялото няма памет – то не знае какво е да вървиш свободно сред други хора, а не да маршируваш.

Цялата статия може да прочетете в КАПАНА.БГ