„Пловдивската следа“ в романа „Времеубежище“ и защо за автора, бъдещето е като следобед в центъра на Пловдив
Райна Кацарова
В топлата есенна вечер лятно кино „Орфей“ се превръща в убежище на времето. Синьото на седалките, небето, кориците на книгите в ръцете на прииждащите почитатели. Музиката от старите филми „Фан Фан лалето“ и „Зоро“ се носи ненатрапчиво. Най-важният човек на вечерта, писателят Георги Господинов, се появява облечен със синя риза и носи в ръка небрежно-елегантно сако и синя шапка тип борсалино. Заема мястото си на сцената, заедно с литературния критик, пловдивчанина Борис Минков. Представя ги издателят Манол Пейков и разказва за това, как преди 161 дни, когато романът „Времеубежище“официално е издаден, само за три дни, на сайта на „Жанет 45“ са направени над 500 поръчки. Георги Господинов допълва, че пази списъка на поръчалите си в първите часове. Разговорът между автора и познавача на литературата Борис Минков тръгва леко, непринудено, интересно и с чувство за хумор. Разбираме, че „Времеубежище“ е утопичен роман – послание. Роман, който носи литературно – меланхолично усещане, че никъде не сме си у дома. Роман, който задава въпроса „Защо тъкмо днес хората забравят толкова, след като продължителността на живота така се е увеличила?“
Срокът на годност е намалял, обаче – вметва Георги Господинов. После споделя, че книгата е само наполовина на писателя, другата част е на този, който я чете. Тогава се получава едно цяло. Разказва за вината, която чувства, когато претендира, че е романист. А всъщност е поет, който контрабандира поезия в романите си. Така от епитафията „От жената съчинен е трубадура. Мога пак да го повторя – тя е съчинила съчинителя“, подписана като Гаустин от Арл през 13-ти век, тръгва героят Гаустин . От „Черешата на един народ“ минава през „И други истории“, като разказ и като алтер-его връзка във „Физика на тъгата“. Прототип на героя е момче, което иска да живее в 30-е години на 20-и век и продава на Георги Господинов два кибрита и една кутия цигари „Томасян“ от 1937 година. Това е „пловдивската връзка“. Цигарите „Томасян“ с острия си лют вкус, едновремешните пловдивски цигари. „Времеубежище“ е за страха от забравянето, написан е с усещането за дефицит на бъдеще. Усещането, че нещо занапред ни е отказано. В същото това време, той е и за демоните на миналото. За това, че живеем по-бързо и помним по-кратко. Съветът на Георги Господинов към присъстващите: „Давайте си време за блеене и съзерцание. Това е абсолютен лукс. Това е време на натрупване на памет.“
Едно момиче от публиката пита каква е визията на автора за бъдещето…
Вижте всичко за срещата в КАПАНА.
снимка на корицата: Ванеса Попова
Абсолютен клоун.