Държавен изпит в Сценични кадри или …

Бойно поле, на което учителите използваха учениците, за да се бият помежду си“

Вижте разказа на един зрелостник от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив

Половината от комисията няма представа по какви критерии се оценява, откриват липси на рецензии, задания, напускат по средата да търсят папки…

Редица зрелостници от от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив се обърнаха към редакцията на Под тепето след проведения там държавен изпит за придобиване на професия. Завършващите професионалната гимназия, наричана с любов от пловдивчани Сценични кадри са меко казано недоволни от начина, по който е проведен изпита им. Дванадесетокласниците смятат, че поста на техния съученик Димитър Гошев най-изчерпателно представя ситуацията, като я определя като „бойно поле, на което учителите използваха учениците, за да се бият помежду си“.

Публикуваме част от позицията на Димитър:

В деня на завършването ни директорът на училището, г-н Николай Томов, ми каза, че ме уважава, защото съм човек, който си отстоява мнението…

Няколко много важни неща за изпита по теория на професията.

Изключително интересно ми се струва как сме изучавали специалността перспектива в първата ни година в това училище, без учебници по нея, като искам да подчертая ( защото на някои хора не им е ясен абсурдизмът, намиращ се в ситуацията) имаме въпроси по тази специалност пет учебни години по-късно.

Ако разполовим времето, грубо казано, се случва същото с човешката анатомия, която е изучавана от нашата паралелка в продължение на един срок, преди две учебни години, с два часа седмично, но представлява 40% от изпита ни.

Това, според мен, са два, неединствени, но главни фактора, които имат влияние върху нас, но остават незабелязани.

За практическия изпит ще си позволя да говоря от собствения си опит, без да назовавам други познати за мен ситуации. Два пъти по-интересно ми се струва как един от първите въпроси, зададени към мен, от така неуважавания г-н Воденичаров, бе дали имам грундрис. Разбира се, веднага посочих към него трите,които имам, като в момента,в който започнах да говоря, бях прекъснат по най-неучтивия начин, на висок тон, зашлевен с думите “Това не е грундрис”, а този вербален шамар ме удари, тъй като все още държа в себе си физическото копие на нещото, което не е “грундрис”, което ми бе дадено от г-н Лазаров, като пример какво трябва да бъде направено.

Също така бих искал да спомена, че бях прекъснат многократно…

Как да не бъде забавно, при положение, че това не бе изпит, на който аз или съучениците ми да бъдем оценени, а бе бойно поле, на което учителите използваха учениците, за да се бият помежду си. Изключително грозна гледка, при това очевадна! Още по забавно беше, когато г-жа Воденичарова попита защо нямам рецензия в папката си, а то се оказало, че това е защото г-н Воденичаров, вместо да напише рецензия за всяка работа на учениците,( както би трябвало да се направи) е написал една обща! …

Докато представях осветителните си картини, г-н Воденичаров явно забеляза, че осветлението на макета ми е малко по-различно от това, което би трябвало да бъде. Попита ме защо не съм сложил червен филтър на спот прожектора, при което отидох до пулта и показах, че единствените, с които разполагаме, са един жълт и два зелени. Също така, важно е да се отбележи, че единият от прожекторите не работеше. Това подходящи условия ли са, за да бъде проведена защитата ни?

Нямаше как да забравя, когато г-жа Воденичарова се обърна към мен, питайки дали това, че сценографията ми е взета от някой автор, а не е по мой дизайн, е минус или плюс за оценяването ми. Аз се обърнах към нея, питайки дали не би трябвало комисията да има отговор на този въпрос. Разбира се, веднага бе насочена критика към мен, както и към съучениците ми. Как комисията да знаела критерия за оценяване по отношение на сценографията, като в папката ми нямало “задание”. Какво е това задание? Попитах. Оказа се, бил лист, на който пишело допълнителна информация за проекта, по който тя щяла да прецени дали това е плюс, или минус за сценографията ми. Г-н Воденичаров се включи и попита г-н Лазаров къде са тези задания, като г-н Лазаров му отговори, че били в другите папки. Г-н Воденичаров излезе от стаята, за да ги търси, докато моето оценяване продължи да тече. Без един член на комисията?

Как се оценява работата на ученик от комисия, ако един от членовете и не присъства?

Също така, беше ни ясно, че председател на комисията е г-н Къркеланов, от който, в интерес на истината, не чух нито дума по време на защитата ми…

Това е трябвало да бъде изготвено от всеки ученик? Или? Защо никой не знае за това? Явно е трябвало да бъде изготвено не от нас, а от някой учител, тогава защо ни влияе, че го нямаме?

Ставайки дума за липсващи материали и неуважително отношение, дали фактът, че Г-н Воденичаров, когато е трябвало да изготви рецензиите, е отказал, хвърляйки папките, защото нямало титулни страници, е прието като процес сред комисията? Отново, какви са тези титулни страници? Защо разбираме за тях в последния момент? Ние ли биваме оценявани, или учителите ни?

А каква е идеята тези рецензии да съществуват, при това индивидуално?

Би трябвало да бъдат изготвени, за да достигнат до всеки ученик, така че работата му да бъде поправена преди деня на защитата, за да може всичко да е изрядно. Тогава защо не просто рецензията бе обща, а никога не достигна до нас, учениците?

Въз основа на всичко споменато, съм на мнение, че нито практическият изпит за добиване на професия, нито оценяването, което получихме, са релевантни и обективни, но за жалост, силно се съмнявам да се предприеме и някаква промяна от страна на училището, тъй като има основна липсва на морална съвест и приспани човешки ценности.“ – Димитър Гошев, Сценични Кадри Пловдив Гимназия

До приключване на материала тази вечер ръководството не успяхме да се свържем с ръководството на училището.

Разбрахме, че част от зрелостниците подготвят жалба до РУО на МОН и Министерство на културата.

Очаквайте продължение по темата.  

Exit mobile version