Автор: Александър Детев, Дойче Веле
ГЕРБ печелят изборите, ПП са втори. Но не това е новината. Големият победител днес е „Възраждане“ – партията, чийто лидер обижда, отправя закани, хвърля злост и омраза, напомняйки за най-зловещите периоди в историята.
ГЕРБ са първи на днешните избори. Множеството кризи, крахът на предишното правителство и слабата предизборна кампания на „Продължаваме промяната“ (ПП) съвсем логично консолидира електората на партията. Но Бойко Борисов надали ще се върне на власт и надали някога отново ще получи подкрепата, на която се радваше през 2009-а, 2014-а и 2017-а. ПП губят гласове, но все пак остават втори. Това не означава, че ще могат да сформират кабинет. Поне не такъв, който да се хареса на гласувалите за тях. ДПС мобилизира целия си електорат. И нито глас повече. Една единствена партия успя наистина да спечели от тази кампания, да събере нови привърженици и да удвои гласовете си. И това е „Възраждане“.
Те проповядват омраза без свян
За партията, която плаши своите противници с трудови лагери и затвор, гласуваха над 10% от българските гласоподаватели. Партията, която проповядва омраза без свян, която е готова да запали всеки фитил, за да спечели някой глас. И съответно партийна субсидия, която впоследствие да потече по неясни пътища.
Партията, която не се посвени да отрича една болест, отнела живота на близо 40 хиляди българи, за да трупа политически дивиденти. Нейните представители – ваксинирани антиваксъри – призоваваха привържениците си да свалят маските, без да ги е грижа дали това ще е равносилно на самоубийство, или на убийство на техен близък.
С двойно по-голяма парламентарна група в следващия парламент ще е партията, за която хилядите жертви на руската агресия и милионите украинци, които бяха принудени да напуснат домовете си, са просто още един повод за поляризация на населението и черпене на дивиденти от нея. Те искат да извадят България от НАТО, което гарантира на страната относително спокойния ѝ сън от 24 февруари насам. От „Възраждане“ с охота фетишизират и изкривяват миналото, за да наложат едно обречено бъдеще.
Над 10 процента от гласоподавателите гласуваха за силата, която нарича хиляди свои сънародници „продажници“ и „чуждопоклонници“. И ги заплашва с възмездие, когато дойде на власт. Нейният лидер от парламентарната трибуна на България нарече „животно“ успяла юристка и политик, вицепрезидент на световна сила, вероятно само защото е с различен цвят на кожата. Той не се свени да легитимира от парламентарната трибуна най-мракобесните черти на своите избиратели – расизма и ксенофобията. Както и да обижда, да отправя закани и клетви, да хвърля злост и омраза, които болезнено напомнят за някои от най-зловещите епизоди и персонажи в човешката история.
Кой роди това „антисистемно“ чудовище?
Гласовете за „Възраждане“ са продукт на дългогодишно делегитимиране на гражданското общество и всички нови политици, които искат да променят закостенелите и порочни практики в България и са готови да жертват спокойствието, кариерата, сигурността и здравето си за това. Всички те са „платени протестъри“ и „на заплата на чужда сила“. Защитата на човешките права и основните морални и демократични устои бива дамгосана като нещо мръсно, извратено, корумпирано, платено.
Основен мотор за това делегитимиране са онези стари политици, известни като силите на статуквото, които искаха да гарантират позициите си на принципа „по-добре познатото зло“. Точно те с лъжи, манипулации, стигматизация и подклаждане на омраза към прогресивните и модерните родиха това чудовище, което се зове антисистемно и е готово да унищожи всичко, за което са работили поколения. Готово е да унищожи и същите тези системни партии, които до момента го подхранваха.
За резултата на партията на Костадин Костадинов допринесоха и „новите“. Защото преди година с поведението и маниера си те изглеждаха различни, модерни, оптимистични и вдъхващи надежда. Сега те звучат все по-мрачно, нападателно, арогантно и дори напомнят на „старите“.
Резултатът на „Възраждане“ не е събитие. Страхът ражда чудовища. Страхът от войната, болестта и рецесията, който удобно бе подклаждан от „системните“ играчи. И който „новите“ така и не успяха да разсеят. Събитието е, че утре трябва да живеем с тези повече от 10%, които гласуваха и подкрепиха една платформа, отричаща демокрацията, науката, експертите, човешките права и равноправието. Но трябва да намерим начин да говорим с тях и да ги разберем. Дори да знаем, че ни ненавиждат. Или точно заради това. Защото в противен случай следващия път може да са в пъти повече и трудовите лагери да отворят врати. А политическите партии, които декларират, че искат промяна и скъсване със стария модел на управление, трябва да се погледнат в огледалото и да разберат къде се изгубиха, ако не искат следващия път, в който погледнат в същото това огледало, да видят образа на Дориан Грей.
