Директорът на НИНКН: Здравко Димитров лъже не за първи път

На 16 август НИНКН е уведомила Община Пловдив и собствениците на тютюневия склад на ул. „Христо Ботев“ 51. Само 2 дни по-късно, на 18 август, кметът Димитров подписва разрешението за разрушаването й

„Кметът на Пловдив Здравко Димитров носи лично отговорността за унищожаването на двата склада в „Тютюневия град“, извършено бързо и безжалостно вчера, късно снощи и днес. За този варварски акт са сезирани главния прокурор, министрите на вътрешните работи и на регионалното развитие, ДНСК”, заяви в позиция директорът на НИНКН арх. Петър Петров.

От Института пратиха негов отговор на твърденията на Здравко Димитров от днес, който обвини именно институцията за случващото се в историческата градска зона с твърденията, че бави процедурите.

„ Димитров лъже не за пръв път. Както и не за пръв път клевети и набеждава директора на НИНКН арх. Петър Петров и арх. Петкана Бакалова. Ще отговаря за това пред съда”, се казва в позицията, пратена от НИНКН.

Ето какво още се казва в отговора на Института, подписан от директора му арх. Петър Петров:

Фактите опровергават кмета на Пловдив:

Чл. 17 от Закона за културното наследство вменява на кметовете на общини конкретни задължения да опазват недвижимото културно наследство на своя територия. Състоянието на складовете на ул. „Христо Ботев“ 51 и „Г. М. Димитров“ 29 е резултат от прякото неизпълнение на задълженията на кмета Димитров.

Законът го задължава да търси отговорност от собствениците за увреждането на ценни обекти от градската среда, както и да подпомага добросъвестните собственици и инвеститори да ги опазват. Състоянието на „Тютюневия град“ показва как е изпълнил задълженията си.

Димитров е подписал „Планове за безопасност и здраве“ – разрешението за разрушаване на двата склада два дни, след като той и собствениците са били уведомени, че сградите ще получат статут на недвижими културни ценности.

Заседанието на СЕСОНКЦ (експертния съвет към МК) бе на 1 и 2 септември. Складът на „Христо Ботев“ 51 бе обявен за единична недвижима културна ценност. Складът на „Г. М. Димитров“ 29 е деклариран като част от групова недвижима културна ценност. Складът на „Одрин“ 8 също получи статут на единична недвижима културна ценност.

Община Пловдив е уведомена на 5 ноември 2021 г., че НИНКН е започнал процедура за изготвяне на заключителна оценка и режими за опазване на сгради и ансамбли в „Тютюневия град“, сред които и на двата сринати със земята складове. Това означава, че ако кметът на Пловдив изпълнява задълженията си, трябва да постави тези сгради под предварителна защита.

На 23 ноември 2021 г. Министерството на културата е отказало да съгласува виза за проектиране на инвестиционния проект за бъдеща нова сграда в имота на „Христо Ботев“ 51, защото не е спазен Законът за устройство на територията. Действащият ПУП-ПРЗ е одобрен от Община Пловдив в нарушение на закона, защото не е съгласуван по Закона за културното наследство. Становището е връчено и лично на заявителя. В пловдивския административен съд е внесена жалба от страна на НИНКН срещу това закононарушение.

Визата е за сгради с обществени и жилищни функции на един, два, три, четири, пет и седем етажа с височини в относителни коти от 3,50 до 22 м и абсолютни коти от 162, 60 м до 181, 10 м, както и подземно застрояване.

Според твърденията на представителя на „Кепитъл Холдинг Груп“ АДСИЦ Стоян Стоянов пред пловдивски медии фирмата купува имота след началото на процедурата – на 29 декември 2021 г. Следователно знае за започналата процедура.

И общината, и инвеститорът не оказват съдействие за документирането и научната оценка на сградата в продължение на месеци. По този начин те бавят процедурата.

Оценката на зданието изисква подробни огледи на експертите отвън и отвътре. За огледите във вътрешността е необходимо разрешение на собственика. Екипът посещава склада 3 пъти, но собственикът не го допуска да извърши оглед на етажите. Направен е оглед само на първия етаж, докато в него се помещава  магазин. Представителите на НИНКН са принудени да напуснат обекта, когато е станала ясна целта на тяхното посещение.

Експертите все пак успяват да завършат оценката на сградата, въпреки опитите да бъде осуетена.

На 16 август НИНКН е уведомила Община Пловдив и собствениците на тютюневия склад на ул. „Христо Ботев“ 51, че внася в СЕСОНКЦ (експертния съвет към МК) документите за заключителна оценка на сградата като единична недвижима културна ценност. СЕСОНКЦ ще определи статута й на заседание на 1 и 2 септември 2022 г.

Само 2 дни по-късно, на 18 август, кметът Димитров подписва разрешението за разрушаването й.

Странно е, че малко по-рано община Пловдив е поискала писмено удостоверение, че сградата все още не притежава статут, въпреки че е напълно наясно с това.

Законът за културното наследство не пази добре недвижимите културни ценности особено в периода на проучване, преди да получат окончателен статут и режими и граници на опазване. Затова някои кметове постъпват в съгласие с морала, а други кметове и инвеститори се разбързват спешно да разчистят терена. Както в този случай. Пловдив е свидетел и жертва на този подход на „разчистване“ от години.

Факт е, че за варварското унищожаване на културното наследство са достатъчни 2 неща – инвестиционно намерение и съгласна община. Този модел се разпространява в цялата страна.

Приетият през 2009 г. Закон за културното наследство е единодушно оценен от експертната общност като лобистки, насърчаваш търговията с влияние и корупцията. Правителствата и парламентите в последните повече от 10 години отказваха да затворят тези врати за унищожаването на недвижимото културно наследство да възстановят системата за опазване. Резултатът е катастрофалното състояние на недвижимото културно съкровище на България и най-вече на архитектурното наследство в градските центрове, привличащо най-силно инвестиционните апетити. Такъв е и случаят с тютюневите складове.

Подготвена е промяна на закона, която ще затвори вратата на корупционния натиск. Тя ще е сред приоритетните за новото Народно събрание.

Община Пловдив създаде общинска фондация „Пловдив 2019“, която е автор на проекта „Тютюневият град“ за социализиране на квартала. Какво се случи с този проект, с финансирането и изпълнението му  е въпрос към кмета и общината.

Срамно и престъпление срещу националната култура е, че повечето от сградите в „Тютюневия град“ са се превърнали в развалини. Опазването или катастрофалното съсипване на това богатство е въпрос на общински мерки, отговорност, програми за подкрепа на собствениците, инвестиционни амбиции.