Да помечтаем за бъдещето на сградата на БНБ (ГАЛЕРИЯ И ВИДЕО)
Десетки пловдивчани с отношение към духа, архитектурата и историята на Пловдив, се възползваха от поканата за свободно посещение в сградата на БНБ на Малката главна днес. В ролята на гид влезе кметът на район Централен Георги Стаменов, който инициира Ден на отворените врати в една от най-впечатляващите постройки под тепетата. С идеята пловдивчани сами да генерират идеи за бъдещето на паметника на културата, проектирана от швейцарския архитект Якоб Хайнрих Майер.
Хората се разходиха из Банковия салон, в трезорите на бившата Народна банка под земята, из административните стаи и канцеларии. Сградата е пълна със съвършено запазени автентични детайли. От дървени гишета и сейфове, през часовника на входа. От вратата към салона за обслужване, която е и стандартна, но може да се превърне във въртяща се с натискане на един механизъм на почти 120 години, до плочките в коридорите. От вековните осветителни тела и лампиони, до мраморните стълби.
В банковия салон е изложен и проекта за ремонт и реставрация на фасадата на сградата, съгласуван от НИНКН и дарен от БНБ на общината, старт на който може да бъде даден още следващата година. Стига някой от екипа на Здравко Димитров да прецени, че тази сграда е по-важна за града от спортна зала Строител, например.
„ Днес дадохме възможност на всеки един да влезе и да огледа и вътрешната архитектура на тази прекрасна сграда. Малко са хората, които са имали възможност да влязат вътре, да стигнат до трезора и да огледат банковия трезор. Затова направихме тези Отворени врати, за да може всеки един да се запознае и да помечтае. И ако иска да даде предложение какво би било възможно да се случи с тази сграда, как той иска да я види след пет години и какво послание искаме да направим към нашите бъдещи поколения. Защото посланието, което е направено през 1909 г., когато е построена сградата, е ясно и днес се гордеем с него”, коментира кметът на Централен Георги Стаменов.
Той подчерта, че се надява хората във времето да изразят своето мнение „за какво мечтаят да е сградата на БНБ”.
Лично той заяви, че мечтае да се превърне в място, изпълнено с живот. Като добави, че въпросът за бъдещата функция на сграда трябва да намери отговор след много сериозен и широк обществен дебат. Но мнението му е, че намесите във вътрешното пространство и детайлите трябва да е минимално, за да се запази автентичния дух на зданието.
Самата идея „да помечтаем“ показва доколко деГРАДирал е ГРАД ПЛОВДИВ – след като още преди стотина години има изГРАДена специализирано БАНКОВО ЗДАНИЕ.
„LEGE ARTIS“ = по всички правила. Другаде из България не е известна ТОЛКОВА ТОЧНА БАНКА: изолирана като остров без долепени „комшии“ с бургии… а доброто описание от ПодТеЛето няма да го повтаряме.
Нито от архитектурата, нито от интериора нито един пирон не бива да се променя от ЗаспалМуйкоВсламата („АЙЛЯК“) – а за какво точно ще бъде озаглавена =“хиподрум“ „зоокът“ или „музей на тайванските бронтозаври от ПВЦ със Факултет за ЦИРК“ е маловажно!
Като не умеем вече да ПРАВИМ нещата –което се разбра още от Куршум Хана- нека поне да не РАЗВАЛЯМЕ НАПРАВЕНОТО.
(За Жълтото Училище оня ден Дернев напомни строго но справедливо)
…докато сегашните „академици“ и член-кореспонденти на БАНда са твърде заети с взаимно хабилитирВане та да му претърсят керемидите, улуците и водостоците. Дано зад скришните сини драперии мраморните султански разрешителни не са отпътували към Банкя и те като паважите.
ПЕРВЕРЗНИТЕ „ПОДОБРИТЕЛИ“ ДА СТОЯТ НАСТРАНА ОТ БНБ.
НИКАКВИ БЛАГОРОДНИЦИ НЯМАМЕ ЗА ПОРЕДНОТО „ОБЛАГОРОДЯВАНЕ“ В ДЖАМ-ТЕНЕКИДЖИЙСКИ СТИЛ НА 21 ВЕК „МУТРОКОКО“
Като се забранят автомобилите в Пловдив и стане Пешеходен Центъро (всяка майна върху велисопет!) ТУНЕЛЪТ може да го приватизираме за жълти стотинки на някой баскетБОЛЕН мозъклия. Както предшественикът цуна Каменица.
Тогава коскоджамити квадратура (и кубатура!) ще може да се ОБЛАГОРОДИ (майно льо!) ф Трети ГРЕБЕН канал = единственият в Галактиката ПОД СКАЛЕН МАСИВ. Агитката ще припечелва всяка петилетка по една седмица от придошлите марсиански туристи. И туристки, с техните туристчета.
Ето така требе с полет на въображението крилато да разбичкаме каквото са ни оставили дедите, Кудоглутата, тютюнджиите, куршумените ханове и хамами всевъзможни – що да пазим като можем да омажем . . . excrementus fecalis totalis
Стаменов каза (цит.): „…след много сериозен и широк обществен дебат…“ ала не каза ДЪЛБОК, задълбочен демек.
Какъвто беше образцовият ГЕРБав „дебат“ в резултат на който Градът се отърва от вехтите досадни комунистически тихи обемисти евтини редовни хигиенични ТРОЛЕЙБУСИ.