Библиотерапевт: Ние сме това, което препрочитаме! 

Д-р Минчо Николов за лечението с книги. Заедно с неговия колега Дончо Донев са обучили в Пловдив за работа по метода библиотекари от НБ „Иван Вазов“ психологът Надежда Недева

Д-р Минчо Николов, психолог и обучител, представи метода библиотерапия пред пловдивчани и гостите на града по време на съпътстващата програма на най-големия литературен фестивал у нас „Пловдив чете“. С думите, че се надява „никой да не присъства на събитието поради задължение, защото библиотерапията започва с желанието на човека. Аз съм тук за да ви разкажа за библиотерапията.“

Психологът предизвика участниците да се замислят за своя любима книга и продължи: “Много често някой ни казва, че ние сме това, което четем. Но ние сме това, което препрочитаме! Това означава, че или търсим някакъв отговор там, или се припознаваме с даден герой, или се поставяме в дадена ситуация. Това е важно себепознание. Хората не се познават. Защото никой не им е помогнал как да го правят. Родителите също не са виновни, защото и тях никой не ги е научил как да бъдат родители. Онова, което си подчертавам – това съм аз, в живия си живот, който не винаги съм готов да покажа наяве. Всеки има своите малки тайни, които пази скрити дълбоко в себе си и когато спре да ги пази от самия себе си, означава, че ще успее да се победи и да се справи с много неща. Тогава няма нужда да ги пази от никой друг. Най-голямата победа е свързана с личността на човека.“

Д-р Николов подсказа, че наименованието на метода идва от гръцки и означава „книга“. Той разкри същността на библиотерапията, която се изразява не просто човек да вземе една книга и да я чете, а да потърси консултанти по бибилиотерапия и заедно да работят по лични теми. Минчо Николов подчерта, че заедно с неговия колега Дончо Донев са обучили в Пловдив за работа с метода на библиотерапията, както библиотекари от НБ „Иван Вазов“, така също и психологът Надежда Недева.

Минчо Николов продължи: “Консултантите ще си говорят за вашата личност, интереси, за това какво вие обичате да четете и правите и ще изготвят списък с книги, които ще сметнат, че са подходящи за вас и ситуацията ви. Ще използват определени методи, например, да четете до 78 страница. Чрез проекция, ще влезете в дадена ситуация и ще изследвате как бихте реагирали. След това ще разберете как е постъпил героят. Друг метод от психологията, който прилагат консултантите е реполяризация. Защото, често зад маската на отрицателния герой, се крие криворазбрано възпитание.“

Освен за метода библиотерапия, психологът ни запозна и с емоциите, като разказа, че когато някой не ни прегръща, ние имаме два избора: да реагираме лошо и остро или да се разплачем и да кажем какво ни е. Той уточни, че в нашето общество няма кой да ни научи да изразим емоциите си. Минчо Николов подчерта, че проявата на агресия в училищата е следствие от това, че никой не учи децата какво да правят с емоциите си и как да ги изразят по свой автентичен начин. Когато не познаваме емоциите си, ние всеки ден театралничим, но това не е емоционална интелигентност. Той допълни: “Може да се усмихвам и да страдам, но това да е моят начин, за да изразя тъга. Важното е да съм си дал правото да страдам и да знам, че страдам. Когато не познаваме емоциите си, преминаваме личните и чужди граници, правим неща, които ни отдалечават от нас самите и не ни дават възможност да покажем кои сме ние. В тези случаи казваме, че нямаме подходящи приятели, защото първо нас ни няма.“

Срещата продължи с обяснения за това как иска да живее отделната личност. „Защото щастието означава да имаш достъп до себе си. Библиотерапията дава възможност да откриеш скритите части от психиката и физиката, и да разбереш дали искаш да живееш в синхрон. Всяка среща с книга не е случайна и когато кажем, че някоя не е нашата, след години може да се върнем при нея. В тези моменти възникват отново въпроси, чийто отговори трябва да търсите с консултантите по библиотерапия.“

Интересната беседа на Минчо Николов прерасна в дискусия. Участниците зададоха много въпроси, на които гостът отговори.

• Възможно ли е да се прави автобиблиотерапия?
• В този случай предизвикателството е способността читателят да си позволи да чете книга, която не е от любимия му жанр на от художествената литература. Ако харесва фантастика и чете само в тази област  – това не е библиотерапия. Основното в принципа на всяка терапия е промяната, прави се нещо различно, за да се излезе от зоната на комфорт. Целта е да се провокират нови мисли за личността.  Въпросът е тя докъде ще стигне.
• Прилагате ли библиотерапия на себе си?
• Обущарят ходи бос. Залитвам, че 24 часа трябва да бъда психолог,  което е моя грешка. Започнах да си правя библиотерапия с книгите на Иво Иванов.
• Кога знаете, че клиентът се нуждае от библиотерапия? – попита Милена от доброволците на фестивала.
• Питам, говоря, експериментираме с човека и опитвам различни дейности. Най- лошото е да не експериментираме. Когато сме деца ни казват: “Не, не пипай котлона!“ Това остава в нас и дори не си готвим храна. Можеш да избереш и да се справиш с този страх.
• Консултантите по библиотерапия могат да препоръчат правилната книга според техния опит. Това не е ли ограничаващо?
• Няма правилна или неправилна книга, има своето и нещо, което човек не припознава като своето. Всички консултанти са в една онлайн мрежа. Когато има случай, за който консултантът не знае каква книга да препоръча, отправя въпрос в тази мрежа и колегите препоръчват.
• Мисля си, дали библиотерапията няма да замре или да се развие в по-различна посока заради изкуствения интелект?
• Душевността не може да се замени и колкото единици и нули да има изкуственият интелект, разликата е, че аз имам една душа в повече.
• Коя е твоята любима книга от зоната на комфорт.
• „Малкият принц“. Ще споделя мой любим цитат: “Има опасност да поплачеш, ако се оставиш да те опитомят.“ Да си позволим да поплачем. Въпросът е да не спираме и да намираме това, което ни кара да се чувстваме добре. Щастието е пътуване.

Помолих д-р Минчо Николов да отговори на два въпроса:

• Откъде започва историята на библиотерапията?
• В древността, на фараонската библиотека на Рамзес II пишело: “Аптека за душата.“ Дълги години нямаше почва за този метод в Бългатия. През 2016 г. с моя колега Дончо Донев започнахме обучения по метода, който адаптирахме за нашата страна.
• Само за хората, които обичат да четат ли е подходяща библиотерапията?
• Не. Възможно е тези хора да не четат, защото не знаят какво им носи метода. В случай, че консултантът подскаже по интересен начин, може човек да прочете пет страници и те да са същността към онова, което да го събуди и да му преобърне житейската философия.

В процеса на разговора се опитах да оборя тезата, че само художествена литература може да се прилага в метода библиотерапия. Минко Николов, при когото съм била на тренинги, се усмихна и обясни, че само в художествената литература сме способни да проектираме себе си.

Вие коя книга препрочитате?

Автор: Таня Йорданова

Снимки: Красимир Кръстев