„Архитектът на Темелков ще се представи достойно в конкурс“

Теодор Караколев и Ивайло Дернев

За разваления телефон на пловдивската култура или избирателното отношение към различни обществени теми

Два скандала в пловдивската културна сфера от последните седмици направиха града ни да изглежда като посмешище за цялата страна. Спорове и теми, които можеше да останат под повърхността на общественото и медийно внимание, като направим опит да ги решим, преди да ставаме за смях и подигравки пред цяла България.

Разбира се, става дума за споровете между община Пловдив и ОИ „Старинен Пловдив“ относно управлението на Епископската базилика и за изненадващото решение да се проведе конкурс за куратор на „Националните есенни изложби“.

Темите са колкото сложни, толкова и прости. Казусите с управлението на Епископската базилика и хипотетичните нередности, в които на една от най-странните (и тайни) пресконференции в близката пловдивска история, бе обвинена Елена Кантарева-Дечева изглеждат наистина комплексни за един човек извън тясната сфера на законодателството в археологията.

Изключително простичък обаче е един факт: Нищо от това не беше нужно да става публично. Само преди няколко месеца измами за милиони в няколко български културни института не излязоха наяве, докато прокуратурата не си свърши работата и нямаше ясни доказателства. Чак тогава темата стана публична и негативният имидж – неизбежно – бе лепнат на културните ни среди и определени личности.

Защо сега трябваше да се замерват хора с кал, когато все още нищо не се знае и става дума за неясни обвинения. Щом е сезирана прокуратура, можеше да се чака, докато тя се произнесе относно това дали има престъпление. Защото, ако се окаже, че нищо истински нередно не се е случило, кофти пиарът – който не е за определен нападнат човек, а за целия град и всичките ни институции – вече са се случили. Никому не бе нужна тази публичност. Най-малко на самата Епископска Базилика, която сама по себе си сама може да бъде културно-историческия и туристически бранд на града. Не бе нужна и на самата Община Пловдив. Докато ръководителите на Археологическия музей и ОИ „Старинен Пловдив“ разменят през медиите позиции и взаимни нападки, зам.-кметът по култура Пламен Панов, който пряко отговаря и за двете общински културни институции, някак странно мълчи. А би следвало да има една цел и едно правилно действие в този случай- да бъде медиатор, да събере всички на една маса и да направи така, че всички да работят заедно за развитието на Епископската базилика и имиджа на Пловдив, а не да се прави тъкмо обратното.

Въпросът с „Националните есенни изложби“ е една идея по-простичък. Когато едно нещо работи добре, не го пипаш. Събитието в специфичния си формат и със своите конкретни рамки в последните години получава почти изцяло добри отзиви, положителна обратна връзка, събира много публика, която се наслаждава на изкуство от разнообразие утвърдени или навлизащи творци. Няма нужда да се пишат анализи и оценки за един продукт, който очевидно е успешен и се развива достатъчно добре, за да няма нужда от промени.

След писмото от Съюза на българските художници последва реакция от Община Пловдив, която, за всеки от сферата, изглежда като детско оправдание. Единственият даден аргумент по същество е, че са достигнати прагове от 40 000 лева финансиране, което изисквало процедури по ЗОП или конкурс за куратор. Момент. Нещо в културния живот сме го пропуснали, защото така и не сме чули за конкурси за проекти, които през годините са получавали или получават в пъти по-голямо финансиране – например Hills of Rock или други музикални фестивали, „Сцена на кръстопът“, „Черната кутия“, щедро финансираните фестивали на „Едно“ за архитектура, дизайн или съвременен танц и много други. Да, разбира се, процедурите са различни, но става въпрос за принципен въпрос при разходването на средства. Предстои ли и там да се организират кураторски конкурси? Нелепо звучи, нали.

„Буди недоумение защо най-демократичният подход“ бил притеснявал СБХ, пише в позицията на местната власт – което е особено забавно, тъй като по същото време в съседната общинска сграда зам.-кметът Темелков раздава на инженеринг поръчки не за 40 000, а за милиони, за строителство на училища. Между другото, тема, която също създава особено лош имидж на Пловдив в страната. И арогантно обяснява как щял да дава от личния си джоб някакви пари да компенсира архитекти, нарушили правилниците на собствената си ресорна организация.

„Сигурни сме, че проф. Лардева ще се представи достойно в един конкурс“, казват от отдел „Култура“. Но в сферата на архитектурата на град Пловдив темата за конкурсите продължава да бъде табу. Цял Пловдив е убеден, че избраният от зам.-кмета Темелков архитект ще се представи добре- все пак самият зам.-кмет се занимава със строителство и работи с определени архитекти в частните си начинания. Но все пак, ако има някакво достойнство в тежките думи на управниците ни, не трябва на произволен и съмнително личен принцип да избират кога да искат конкурси и кога да си мълчат.

Но истината е, че трябва да се търси и някакъв такт. Все пак, вероятно е вярно, че конкурсното начало и обществените обсъждания не са панацея и решение за всички проблеми. Би било страхотно да се работи нещата да се случват в тази посока. Дали намеренията са добри или не – не е ясно, но ако някои неща работят добре, не бива да се пипат – или поне промените да се случват по-елегантно и поетапно. Дали с добри намерения или не, изгубихме „Баня Старинна“, която вместо добре управляван и с национален имидж център за съвременно изкуство се превърна в един рушащ се стар обект. А можеше да не се пипа, или да се измисли начин това, което е съградено, да се надгради.

По същия начин сега се рискува унищожаването на един утвърден и успешен форум. А е доста трудно да се приемат намеренията на местната власт за добри, когато се фокусират върху едни проблеми, а други се игнорират. Защо отдел „Култура“ не търси този „най-демократичен подход“ при архитектурата – архитектурта, безспорно обект на „културата“ в един град – на училищата, раздавани на инженеринг за милиони? Защо „най-демократичният подход“ не се търси при раздаването на ценни обекти от културното наследство, като Дома на младоженците, а се раздава авторитарно на институции – отново проекти за суми, които многократно ще надвишат 40 000 лева?