Александър Секулов: Спасява онзи, който дава надежда

Актуално Градът Живот Култура Новини

Райна Кацарова

Всеизвестен факт е, че ако един творец бъде признат и обикнат в Пловдив, то той ще успее навсякъде. Александър Секулов е именно такъв. Животът, творчеството, обществената му дейност и професионално развитие са тясно свързани с културния живот на града. Поет, писател, журналист, драматург, ментор, редактор – човек, който кара изкуството да работи и да стига до все повече хора.

Достатъчно е да споменем заглавия, като това на романа “Господ слиза в Атина”, стихосбирката  “Море на живите” и романите “Островът” и  „Скитникът и синовете“.

В същото време той налага приемствеността между поколенията посредством откриването и обучението на млади таланти в модерната академия на изкуствата “Синдикат”. Друг негов дългогодишен и успешен проект е литературният клуб “ SPIRT AND SPIRIT”.

В Пловдивския драматичен театър, при голям успех, представя пиесите “Одисей” и “Коприна”.  Съвсем скоро бе и премиерата на постановката “Експлозивна комедия за големия взрив” в Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

В края на миналата година от печат излезе романът “Жена на вятъра”. Той много бързо се превърна в любима книга за мнозина. Чрез него аз видях красотата на приключението, любовта и приятелството. Отведе ме в Егея, за да си припомня, че спасението е въпрос на действие и прегръщането на необичайни и неочаквани препятствия, които съдбата поднася.

Г-н Секулов, намираме Ви на гребена на вълната. Романът „Жена на вятъра “ и спектаклите „Одисей “ и „Коприна“ се радват на голям интерес. Какъв е вкусът на успеха и каква е цената, която платихте за него?
АС: Възможността да се занимаваш с изкуство е дар, който цял живот не можеш да наплатиш. И винаги си в дълг към Господ.

Ако „Гърция е милостта на Господ към хората“, то какво е България?
АС: Упорита, стихийна, инатлива воля за живот.

Къде намерихте тези живи, пълнокръвни образи – на остров Агиос Спиридонас или в ума и сърцето си?
АС: Агиос Спиридонас не съществува в лабиринта на гръцките острови, а героите от книгата „Жена на вятъра“ – да. По тази логика, Егея, сърцето и ума ми, са едно и също нещо.

Всеки от тях живее в свой собствен мит. Това ли е начинът съвременният човек да излезе от състоянието, в което се чувства „като желе“? Как виждате бъдещето на човешките отношения?
АС: Човек опасно се раздели – или го разделят – от Бог, народ и семейство. Последно го разделят от него самия. Процесът тече от т.н. Просвещение. Предстои дълъг обратен път към тези загубени общности. Сякаш от първоначалните енфузории отново трябва да станем мислещи тръстики.

Цялото интервю четете в КАПАНА

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.