Иван Костов: Не мога да бъда поставян в ъгъла

Българската политика днес е безпомощна, защото не знае какво е заварила и не знае накъде да го продължи, нито пък как, подчерта пред препълнена зала „Съединение” в Историческия музей бившият премиер

Много съм благодарен, че в Пловдив започна моята политическа мисия, отбеляза Командира

На ключови позиция в СДС, стояха хора, изпратени там от Държавна сигурност, разкри екс министър-председателят

Декомунизацията не се състоя заради страха да не се превърне преходът в кървав, призна той

Иво Дернев

Зала „Съединение” към Историческия музей рядко е била тясна за премиери на книги. Вчера обаче отесня, тъй като в Пловдив дойде Иван Костов, за да представи политическите си мемоари „Свидетелства за прехода“. Десетки пловдивчани се скупчиха в дълга опашка, за вземат автограф от бившия премиер и да чуят какво ще им каже. А той каза много. Говори за прехода, разбира се, за грешките, за добрите моменти, за мъгливото настояще в политиката, за противниците си.

Преди Иван Костов да се изправи пред публиката, главният редактор на „Марица” представи книгата му с кратко встъпление. „Г-н Костов заявява, че не очаква свидетелствата му да бъдат прочетени и още повече разбрани от мнозинството българи. Тази пълна зала обаче е най-добрата социология и тя опровергава скромните очаквания на г-н Костов за ефекта от неговите свидетелства и ни дава надежда. Залата показва, че имаме път пред себе си. А пък след като преди няколко години българската политика загуби Иван Костов като най-добрия си политик, българската публицистика вероятно е спечелила един много добър автор”, отбеляза Чернев.

„За мен Пловдив е много специален град и тези, които сте тук, го знаят. Няма я тази острота, тази нервност, тази агресивност, която има в София. Има очевидно дълбоки културни слоеве, които са потопили такива чувства и емоции. Тук хората са съвсем други. Аз съм много благодарен, че тук започна моята политическа мисия. Когато започнах тук да правя политическа кампания имах едно необикновено чувство, че като кажа нещо някъде, то се чува в Пловдив. Мен ме задължаваше всеки път да се опитвам да каже нещо друго, да търся някакъв диалог, да се опитвам да не се повтарям, да вървя някак си заедно с посланията напред. Имах такова усещане. Може би съм си го внушавал, но сега, като започна представянето на тази книга, аз се старая да правя същото. Опитвам се да водя диалога с публика, която чува всичко, разбира, запомня и помага да се развие това послание. Книгата безспорно е една надежда да стане дискусия. Аз съм убеден, че един автор и една книга не могат да разсеят мъглите, които обгръщат прехода и които се намират над блатата, които осеяха пътя. Една книга не е достатъчна за това. Необходимо е обществен дебат и аз много вярвам, че ще има такъв. Но ето така започна общественият дебат, с един от основните автори на измамите за прехода”, обясни Костов и зачете фрагменти на интервю пред „Блиц” на бившия главен прокурор Никола Филчев. В него той заявява, че Иван Костов е преписал от неговата книга „Теоретични основи на наказателното законотворчество”, издадена през 2005г. Бившият първи обвинител в републиката заявява, че през 2017г. Иван Костов повтаря негови тези. След което Командира зачете тезата на Филчев, издадена от него в книга през 2005г.  После прочете стенограма от парламентарно заседание. Двата текста се препокриваха почти напълно. „Втората прочетена теза обаче съм я казал аз, пред Народното събрание, на 40-ото заседание, записано в стенограмите, но през 1997г. Аз съм пътник във времето. Бил съм в 2005г., преписал съм Филчев, и съм се върнал 97-ма, за да го кажа пред Народното събрание. Ето такъв дебат ако повдигнем, доникъде няма да стигнем. Но този човек е автор и на други лъжи, за които има отговори в книгата ми”, каза Иван Костов.

След което се върна към книгата. „ Книгата започва с един цитат от Марк Аврелий, който за мен е пример. Той казва, че когато човек види края на своя живот, иска да разбере неговия смисъл. Тази книга е опитът да разбера смисъла на моя политически живот. Опитвам се да разбера, без да твърдя, че това е нещо повече от смисъла на моя живот, без да казвам, че това е нещо повече от свидетелство. Не чета присъди. Не укорявам никой. Движа се по фактите и доказателствата. В същото време в издателство „Сиела” възмутени граждани се обаждат да питат защо се издава тази книга. Как не ги е срам издателите да издават такава книга. В демократична България този, който може да свидетелства, да му се затвори устата. Да не свидетелства. Да не казва. Да не се обажда. Да седи в ъгъла там, залят с кал, порицан и това да му е мястото. Аз не приемам обаче такава позиция. Не мога да бъда поставян в ъгъла. Защото имам поглед, имам опит, видял съм много неща”, твърдо заяви Иван Костов.

„Преходът е разграждане на комунизма, но от друга страна изграждане на нещо ново. Но изграждането на нещо ново е като градеж на къща, на общ дом, в който има чертежи, планове, инженерни сметки и какво ли не. Този общ дом може да се изгради само ако тия, които ще живеят в него, всичките искат да го построят. Ако този дом едни го строят, а други го развалят, ако едни създават плановете му, а другите ги загубват и ги преначертават, той не се получава бързо. Това е българският преход. Това е причината поради която ние нямаме сетива, нямаме културата, да отсеем това, което е положителното. Да вземем това, което е доброто. Да посочим това, което е погрешното. За да продължим напред с устрем да създаваме добро. Не може върху целия преход, върху всичко направено, върху всички реформи да хвърляш кал, да се опитваш да представиш всичко като нещо мрачно, като лошо. Как ще продължиш напред така. Аз там намирам отговора на въпроса защо е безпомощна днес българската политика. Защото тя не знае какво е заварила и не знае накъде да го продължи, нито пък как. Отделно дето правят огромни компромиси. Това е причината, поради която аз много се надявам все пак хората да прочетат тази книга, защото няколко пъти тези противници, за които споменах, сред които е и Филчев, се надяват, че няма да се прочете книгата. Прочетете книгата, моля ви. Прочете я. Нека стигне и до другите. Нека вашето лично свидетелство да я представи пред другите хора. Защото българинът много вярва в личен разговор. Прочетете книгата, не я оставяйте на рафта. Това е най-малкото усилие, което може да се направи, за да не се сбъднат очакванията на тези противници на прехода, които смятат, че блатото ще се размърда малко, но после пак ще заеме равнища. Силно се надявам, че това няма да се случи този път”, обърна се към хората в залата бившият министър-председател.

Мъж, обявил се като представител на емиграцията, обясни пред бившия премиер нещо, което го е разтърсило през 1992г. „Д-р Хаджистанов и аз, от Базел, където бяхме дългогодишни емигранти, извадихме от джоба 4 хиляди швейцарски франка, когато СДС прощъпулваше и изпратихме на партията един ксерокс. Тогава, в първото правителство на Филип Димитров, в което бяхте министър на финансите, ние отидохме и попитахме „Къде са нашите ксерокси?”. И тях ги нямаше. Как стана така, че толкова много подаръци и пари изчезнаха от сметката на СДС? Това, естествено, не е ваша отговорност, но…”, попита бившият емигрант.

„За вашият ксерокс едва ли съм знаел”, отговори директно Костов. „Но, за помощта съм отговорил и в книгата е написано. Отговорът е следният. На ключови позиция в СДС, стояха хора, изпратени там от Държавна сигурност. Имаше огромно разпиляване на помощта, която се разпрати от чужбина, за СДС. Това е написано вътре в книгата. Разпиляване, лошо стопанисване, съсипване на техника, на автомобили. Това го видяхме с очите си”, допълни Иван Костов.

После дойде въпроса за декомунизацията, която според самия Иван Костов е най-голямата грешка на прехода.

„Как се вади едно общество от тази тоталитарна зараза? Защото това е комунизмът. Той бе приравнен към фашизма и национал-социализма чак в днешни дни, на тогава, когато управлявахме ние, не беше. Как се прави това вадене от заразата? Показал го е канцлерът Конрад Аденауер. Стоварил е вината върху тези, които са търпели национал-социализма, за да спаси децата. Уволнил е учителите, членове на нацистката партия, за да нямат достъп до децата. Направил е от децата истински демократи. Общността, която е търпяла Хитлер, е поела своята вина, само и само младите да бъдат освободени. Това, което ние трябваше да направим и да намерим повече сили за това е да не минаваме между капките. Сега така си го мисля. Ако трябва- да приложим сила, за да спасим подрастващото поколение. Ние това можехме да го направим и може би трябваше с много повече енергия и целеустременост  да направим. Истините трябваше да бъдат казани на всички хора, но цената щеше да я плати останалата част, която е била пасивна, която е търпяла, която е членувала в БКП и не е искала да се откаже от БКП. Те трябваше да бъдат отстранени. Ние нямахме сила да го направим. Ние всеки път сме на „И вълкът сит, и агнето цяло”. Все между капките да минем. Това сме ние като хора и така сме постъпили. Кое е единственото ми оправдание? Страхът да не се превърне преходът в кървав. Да бъде мир. Това беше голямата клетва на всички, които тръгнахме още от първите дни на СДС. Преходът да е мирен, да няма насилие, да няма репресия. Да няма нови трагедии. Това е цената на мира, на мирния преход”, разказа Костов.

Попитаха го защо през 2001г. не се е включил в правителството на Симеон Сакскобургготски.

„ В тази книга този отговор не съм го дал. Тя приключва до 1999г. До това хубаво събитие- поканването на България за членство в ЕС. Защото това окрилява. Това показва на всички българи, че независимо от всичко ние сме можели да направим една невероятна и огромна крачка напред, за да постигнем това, което искаме и можем да спасяваме държавата си тогава, когато желаем. Аз така исках да завърши книгата. Продължа ли обаче нататък, ще стигна и до този въпрос и до този отговор. И тази следващата книга, която всички ме карате да пиша, далеч няма да е толкова оптимистична, както завършва настоящата. Дори Захари Карабашлиев е измислил име за втората книга- „Цената на прехода”. Не цената, която аз съм платил, а цената, която всичките платихме, и за направеното, и за ненаправеното. Но цената продължава. По време на целия преход обществото плаща. Въпросът е получава ли насреща нещо. Това е същественото. Защото, с чиста съвест мога да каже пред вас, в периода 97-ма-99-та година обществото прати голяма цена, страшна цена, но постигна нещо изключително голямо. Тоест, може да се твърди, че си е струвало тази цена да бъде платена, за да влезем в Европейския съюз, да станем членове на НАТО. Много важен и големият въпрос е това, което плащахме от 2001г. до сега, то струва ли си? То дава ли ефектите, които ние очакваме от него? Това е големият въпрос. И ако пиша втора книга, това ще й бъде темата”, завърши Иван Костов.

Exit mobile version