Какво ще спечели Пловдив и региона, ако приеме завод на Volkswagen за 1,4 млрд. евро?

Отварянето на нов завод с високи заплати за 5000 души ще донесе много ползи, но сметката трябва да се направи внимателно

Теодор Караколев

България се бори за огромна инвестиция в размер на 1,4 млрд. евро за нов завод на Volkswagen Group за цялостно производство на автомобили. Двата спрягани варианта у нас са София – на мястото на бившия завод Кремиковци, както и около Пловдив край Раковски. Държавата ни се конкурира за интереса на автомобилния производител с Румъния и Сърбия за огромната инвестиция, която според „Капитал“ е повече от годишните чуждестранни инвестиции в страната ни изобщо.

Отварянето на един такъв завод ще донесе много ползи. Предполага се, че пряко разкритите работни места, конкретно за него, ще бъдат около 5000. Едва ли някой може да каже нещо лошо срещу варианта да има работа за 5000 души. Косвено от това ще спечелят още хиляди други хора. Въпросът е „на каква цена“ идва това.

Конкуренцията между Пловдив и София – и изобщо, между България и съседите ѝ, се води за различни критерии, които интересуват работодателя. Сред основните са изобщо наличието на работна ръка, способностите на тези хора да работят, както и потенциалните разходи за заплати. Една от причините този огромен инвеститор да се оглежда в наша посока е именно по-ниските заплати, спрямо другите опции в други държави. За някои хора относително това може да звучи зле, защото „ни плащат по-малко“, но никой нормален човек днес няма да се намръщи на заплата в рамките на 2-3000 лева за не особено квалифициран труд в завод, каквито са очакванията за Volkswagen. За високотехнологичните дейности в бъдещия завод ще бъдат ангажирани около 650 инженери, които, разбира се, ще вероятно ще взимат много по-високи заплати.

Въпросът в случая е как можем да доведем този инвеститор при нас. За целта държавната и местната власти трябва да положат усилия за да предоставят и други добри условия. От Volkswagen се нуждаят от високи мощности електроенергия, от качествени пътища, от железопътна линия. Районите и в Кремиковци, и около Раковски предлагат тази възможност, като при софийския вариант ще е нужно разчистване на старите площи от закрития вече тежкопромишлен завод, докато в Пловдивско ще се строи на „зелено“, което има своите недостатъци, но и своите плюсове.

Важното, от гледна точка на държавната и местна власт, е доколко е редно да се „угажда“ на един инвеститор. За ползите от това 5000 души да имат високоплатена работа няма какво да говорим. Но в случая се намираме в състояние на конкуренция, в която всеки град, регион или държава, ще иска да „даде“ повече от другия, за да предостави нужните условия. И в един момент, ако се налага да се строи път, железопътна линия, газо- и електропреносна мрежа, вероятно може да се достигне до момент, в който разходите ще са много сериозни. Но ползите бях биха били по-важни.

Леко парадоксално, проблем може да се окаже и вдигането на заплатите. По този начин конкуренцията за работници ще стане сериозна и някои от по-малките заводи може да изпитат трудности да намират кадри. Със сигурност ниската безработица в Пловдив е добра, и резултатите вече се виждат – фабрики наемат работници от близкия регион, че дори от съседни области. Но в един момент дори и този вариант ще се изчерпа, което ще е проблем за тези съществуващи по-малки фабрики, които не могат да си позволят заплатите на огромните чуждестранни инвеститори.

И все пак, ако това е лошо за Пловдив, то може да бъде добро за съседните региони. Ако един малък завод вече не може да оперира в Пловдив, той може да премести своята дейност в по-беден регион, който се нуждае от работа. Така тази динамика може да има положителен ефект не само върху Пловдив, а и върху Хасково, Ямбол, Сливен или друг близък регион, в който безработицата е по-висока, и някои производства ще си намерят работна ръка.

Споменатата по-горе помощ с държавни инвестиции в инфраструктура все пак не е угаждане единствено на съответния инвеститор. Нов път или обновена магистрала ще се ползват от всички, той няма да е затворен само за Volkswagen. Развитието в северозападната част на Пловдив, около Радиново например, полека ще доведе, например, до разширяването на пътя към магистралата от бул. „Васил Априлов“. Повече инвеститори означава и повече средства за алтернативни „услуги“. Тези фирми рядко остават анонимни и биха могли, от най-директна собствена полза, да подпомагат местните образователни институции – училища, университети, заради кадри; както и заради имиджа си – социални или културни проекти, което вече виждаме да се случва с някои нови бизнеси, стъпили в Пловдив, подкрепящи културни мероприятия.

Разбира се, градът – или регионът – не бива да става заложник на който и да е инвеститор, и да дава всичко, което му се поиска, безвъзмездно. Със сигурност отварянето на един такъв огромен завод ще доведе до големи ползи за Пловдив и региона. Сметката обаче трябва да се направи внимателно, а местната и държавна власт да помага, но да се държи и като предприемач сам по себе си, който внимателно пресмята ползите и негативите за икономиката, минимизирайки политическите въпроси.