Гюн Дьо Мопасан
Дългите Великденски нощи под тепетата започнаха с летящ старт с афтърпартито на концерта на пънк легендите от Marky Ramones Blitzkrieg в Берьозка. Марки и вокала Майкъл поради огромната натрупала се умора, се прибраха веднага в хотела, а Крейзи Джо и басистът Греъм казаха по наздраве в бесктейджа и се извиниха, че на бандата се налага ставане в 7,30 и пътуване до Истанбул за следващия гиг от турнето. 
Афтърпартито обаче си стана супер силно – в Берьозка бяха подгряващите групи, които начело с бригадата от Нещо Цветно цепеха сумрака в пълния клуб с ударни пънкарии на мощната апаратура. Мингъра, Ян Руснака и Венко с щастливи усмивки посрещаха замаяните от пънк екстаз фенове и кефеха всички. Надвесил огромния си гребен над компа, Мингъра редеше брутални класики, а на помощ се притекоха и купонджиите от Alley Sin. Пънк безгрижието и еуфорията от концерта, и задаващия се 4- дневен празничен маратон, караха събралите се да мятат със засилка питиетата в прегракналите си от рев гърла. Разотивайки се към 4,30 сутринта, героите поеха по различни пътища. Е – някои бяха забелязани, вече по светло, да продължават борбата с рехабилитация във възстановителни институции като Супа Бар, но нейсе.
Обаче празниците са си празници и трябва да се уважат с подобаващо купонясване. Кой на автопилот, кой свежарка, хората взеха да се посъбират към 8 – 9 вечерта по явките. Повечето от припечелващите в София се бяха завърнали в кораба-майка и вече провеждаха нужната активна анти-стрес терапия с питиета на открито в пловдивската пролетна вечер. На АртНюз Кафе, в 101 и на Френското стари приятелчета се надпреварваха в наздравиците. Събития имаше – Уикеда забиваха в Петното долу, а те от няколко месеца не бяха идвали в града ни. Ерол, Росен и компания, с приятеля им Владо Попа на ударните бяха подготвили сериозна офанзива под тепетата. Започнаха късно – да могат хората да се посъберат и да сменят по някоя приказка. Още в началото артистичната брас секция на бандата хвърли в танци и веселие подскачащата тълпа. Редувайки известните си хитове със сравнително неизвестни, но яки парчета, Уикеда не оставяха и минута дъх на феновете. Рейдж Агейнст с припеви от тяхната Мариана се получаваше перфектно. Почитта към вечната Хей Джуд без прекъсване премина в Кафето с Боби. Дойде време за коронно соло на барабани на Владо Попа. Тъпанджията буквално изкърти сета от млатене. Ударната вълна от якото набиване напомняше атомно нападение с целия наличен на въоръжение арсенал. Палките хвърчаха на трески и едната профуча чак до тромпетиста, който вцепенен от канонадата продължаваше да гледа солото недоумяващо и даже забрави да я вдигне. Владо обаче бързо извади нова палка и продължи. А сета на бандата откара с още по-яки импровизации на браса и айляшки парчета до двата биса и заключителен рефрен пак на Хей Джуд, които публиката изпя и издумка по бара и масите заедно с Уикеда.
Довършително парти просто се налагаше. То се случваше в Грамофон, но ще споменем подобаващо веселбата в клуба на главната в идващия сега разказ за следващата вечер….
Съботна животоспасяваща глътка планинска свежест някъде из Родопите си е панацея за всякакви претоварвания на черния дроб и мозъчните клетки. Изтрива делириумни симптоми и тежки поражения от двудневно купонясване и злоупотреба с алкохолни деривати. Прави съботната вечер възможна и пълноценна. Около 9- 10 часа партито вече си вървеше направо на улицата. По Отец Пайсий от АртНюз през Фабриката и горе до Френското навсякъде пред баровете имаше повече хора отколкото вътре. Веселието и глъчта на открито без преувеличение можеше да се сравни с атмосферата на Лайдса Плейн в Амстердам например. В приповдигнато от хубавото стрийт парти настроение, много меломани се отправиха на блус свирнята на Попа (нашия пловдивския китарист), Томарата на баса и Крис на барабани. Действието ставаше в Берьозка. Ако някои от по младите глави не знаят, въпросните Попа и Томарата с тяхната стара банда Литъл Биг Бенд подгряваха Джими Пейдж и Робърт Плант (двамата от Led Zeppelin), на концерта им през 1998 година в София. Подгряваха в София и великия Дио, и гениалния Гери Муур, вечна им памет. Повече от това май няма какво да ги хвалим, а те заслужават адски много за това, което направиха в събота. В Берьозка тримата блусари представиха истински шедьоври от ноти и експертно аранжирани вечни блус парчета. Солата на Попа на парчетата на Хендрикс възкресиха най-добрите години на рокендрола във въображението на онемялата публика. Изненадите не спираха – в един момент прозвуча брилянтно изпълнение на Диамантите на Пинк Флойд – в следващия момент размазваща балада на бунтаря Гери Муур. Оттам парчета на Елвис и ЗиЗи Топ съвсем довършиха феновете, които истерично аплодираха групата след всяка песен. Повечето от светила на великата блус религия бяха почетени подобаващо, а в някои класики пееше Томарата. Голям човек –голям бас – голям глас, коментираха подпийващите блусари. Крис на тъпаните подпираше яко цялата хармония.
И съвсем реалистично може да се каже, че един такъв концерт си е урок по музика, защото тези момчета радват и учат публиката си истински. Привършвайки концерта с два биса Попа и Томарата изрично благодариха за перфектния саунд на клуба и на саунд-инженера. А той беше не кой да е, а Коцето Андонов ( известен като Коцето Рижавия ), който сериозно разбира от свирня. А гореспоменатият Крейзи Джо, китарист на Марки Рамоун, помоли в четвъртък Коцето да му услужи с респектиращия си Гибсън за бак-ъп китара на концерта им в Пловдив. Естествено, нашият колегиално им помогна.
След яката блусария отново мощно афтърпарти се вихреше в Грамфон. Вълни от Фънк ритми носеха и подмятаха вече позалитащите купонджии. Музиката беше отново перфектно подбрана от Янко. А на бара в Грамофон браточките отдаваха дължимото на изумително оргинален шот, приготвян от Явор и компания. Ортодоксално българската рецепта съдържа чиста Троянска Сливова ракия, а за декорация, по аналогия с текила шотовете, отгоре се поставят резенчета, но не портокал. А червен домат. Солта е на вкус. Разбирачите, удрящи по-сериозен брой от въпросната уникална разработка споделяха, че шотът вдига много повече от разни стандартни шот-сладкочи. А екстремно диджестивните качества на напитката спомагат на чревния тракт в неравната битка с агнешките кулинарии и козунаците тия дни.
И така, с шотове и танци афтърпартито в Грамофон отбеляза края на вечерта. И на повечето сериозни вечерни изяви по празниците сред нашите хора. Програмата за другия ден се сведе до празнични трапези, релакс и айляшки срещи с приятели и близки. Някои състезатели от Шампионската лига тренираха и играха на терена и в нeделната вечер, но случките в нея предизвикват повече смях и хващане за главата, отколкото достойно за Под тепето отразяване. 
