Георги Марков на работаМечтата му е да учи журналистика в Сорбоната и упорито я преследва. Като за начало е научил френски, карал е и едногодишен репортерски курс по програма на Европейската комисия, след което е стажувал в Инфо радио. Автор е на документален филм как се харчат парите в ромските фондации. Правил е мониторинг за представянето на общността в печатните медии. Той е първият ром, нает на работа в общинската администрация в Раковски. Името му е Георги Марков. Верен на максимата, че трябва непрекъснато да се усъвършенства, 38-годишният ром е третокурсник по бизнес администрация в Европейския колеж по икономика и управление.
Каква всъщност е историята на Георги и как успява да стигне до тук?
Той е едно от седемте деца в смесен брак между ром и туркиня. Родителите му работят по кравеферми в София, а той остава при баба си в село Розовец. Именно тя го записва на училище, макар и с две години по-късно от връстниците му. Като завършва 8 клас се пробва в „Малчика“, но не му стигат няколко стотни и отива в подобна професионална гимназия в Чирпан. В деня на матурата се оженил и сега вече се радва на 17-годишен син и дъщеричка на 2 години. Въпреки че е семеен, усилено се подготвя за кандидатстудентски изпити по медицини. Изкарва 4.50 на биология, но няма късмет с химията и идеята да стане доктор се проваля.
„Тогава чух за фондация „Рома“. Поисках му тетрадки и химикали, за да раздам на ромските деца от кв. „Секирово“ в Раковски, където през 1998-ма само две ходеха на училище. Постепенно създадох Ромски обществен съвет, чиято цел бе да вкара хлапетата в класните стаи. Така ме намериха от фондация СЕГА и започнахме да работим по съвместни проекти. Организирахме лятно училище за 90 бъдещи първолаци. Много трудно беше да убедим родителите, но моето образование и това, че успявам, се оказа много решаващо. Назначиха ме в общинската администрация в Раковски като специалист за работа с малцинствата“, връща лентата назад Георги.
В периода 2001-2005 година печели проект на стойност 45 000 паунда от Why care international за изграждане на ромски образователен център. 120 деца учат уроците си след училище или прекъснали наваксват пропуснатото, за да се върнат обратно в клас.
Името му се завърта в общественото пространство и през 2004-та го канят на едногодишно обучение по журналистика в Център за развитие на медиите и има шанса да научи за занаята от Иво Инджев, Кин Стоянов. Разпределят го на стаж в Инфо радио, където работи шест месеца и тогава му се ражда идеята да направи първото ефирно ромско радио. От която все още не се е отказал, но взимането на честота се оказало доста трудно. Последвала няколкомесечна работа в „Отворено общество“ по проект за мониторинг на медиите и третирането на ромската тема.
„Трябваше в един момент да осигуря повече пари за семейството си и заминах с вуйчо ми във Франция, където работех три години в строителството. Научих френски, говоря руски, турски, ромски и български. Събрах пари, върнах се и построих къща. Тогава реших, че не мога да остана без висше образование. И избрах Европейския колеж, тъй като предлагаше дистанционно обучение“, казва Георги. Вече е трети курс, макар че има невзети изпити, заради служебните си ангажименти. Като вземе дипломата си за професионален бакалавър, смята да учи още една година и да кандидатства магистратура по журналистика в Сорбоната.
Нямам никакъв проблем с това, че съм ром. Колегите въобще не ме третират като такъв, имаме група във Фейсбук. Не може всички роми да се слагат под един знаменател. Между тях има много трудолюбиви и умни. Манталитетът на ромите в село и в града е различен, казва Георги, който в момента подготвя документален филм за млади роми фермери.
