Най-дълго доброволствалият чужденец за Пловдив 2019

Холандката Роми Гешиере: Искам да кажа, че Пловдив е красив град и всички трябва да са горди, че живеят в него!

Тя ще доведе семейството си под тепетата през 2020 г.

Айлякът ще ми липсва, каза госпожицата преди да отлети

Доброволците на „Пловдив 2019“ са истинско богатство, около това се обединиха единодушно всички чуждестранни експерти, работили за различни европейски културни столици, по време на международната среща „Поглед назад с мисъл напред“. Форумът се проведе в предпоследния уикенд на ноември и на него специалистите направиха рекапитулация на резултатите от Европейска столица на културата Пловдив 2019. Стана ясно, че в града има регистрирани 1800 доброволци по проекта, а участниците препоръчаха тяхната енергия да се съхрани.

Екипът на Под тепето не веднъж е писал за тези двигатели на инициативата. Сега, в края на съдбовната година и с наближаването на Международния ден на доброволеца – 5 декември, ви представяме в серия от интервюта част от доброволците, които ни направиха силно впечатление през  2019-а.

Започваме с най-дълго доброволствалия чужденец в Града под тепетата.

Холандката Роми Гешиере, на 23, от Бреда. Пристига тук в края на октомври 2018-а. Срещаме се с нея в деня преди да си тръгне от приключението „Една година в Пловдив“ на 28 ноември 2019-а.

Придружвава я Тодор – също доброволец към Фондацията, който ще играе ролята на преводач, за всеки случай, тъй като Роми вече поназнайва доста български. Разбира го, но се чувства несигурна да проведе интервюто на нашия език.

Как дойде в Пловдив?

Уча Европейски науки с насоченост към Източна Европа, затова намерих България за много интересна. По програма „Еразъм+“ разбрах, че Пловдив е Европейска столица на културата и така, ето ме тук!

С какви очаквания пристигна?

О, аз имах много кратък период за решение и нямах много време да мисля за очакванията си. Не знаех какво да очаквам от града. Бях виждала снимки и знаех, че е много красив.

А с какви емоции си тръгваш?

Наистина се насладих на времето си тук. Свързах се много с културата на айляка. Тъжно ми е, че заминавам, но знам, че винаги мога да се върна в Пловдив. Градът ви винаги ще е много специално място за мен!

Би ли се върнала с приятели или за ваканция?

Да, разбира се. Вече съм планирала да доведа семейството си. Може би още през февруари-март идната година.

Била ли си в други градове европейски столици на кулутарата?

Да. Миналата година бях в Нидерландия, а тази ходих в Матера.

Там участва ли пак като доброволец?

В Матера бях за откриването, там участвах на обменни начала. А в Нидерландия посещавах събития.

Успя ли да усетиш духа на ЗАЕДНО в ЕСК?

Успях, усeтих го, защото доста работих с доброволците! Наистина вярвам, че всичко е много свързано.

Можеш ли горе-долу да кажеш колко доброволен труд си положила за Пловдив?

Не съм смятала. Събитията бяха много, имахме и работа в офиса… Може би около 35 часа на седмица, като помагах за различни ивенти.

Би ли отличила някои събития, които за теб лично, са били интересни и не си виждала подобни?

Едно от любимите ми е фестивала „Hills of Rock”, но не заради известните рок музиканти, а защото бе много завладяваща работата с другите добровлци. Много харесвам работата ми като домакин на инициативата Language Café.

Като хостинг водеща ми беше много приятно да се срещам с толкова различни хора и организирах повечето неща.

По отношение на Столипиново, казваш пред Lost in Plofvdiv, че не би се върнала там сама, по какъв повод го посети?

Там ходих няколко пъти по проект в едно училище, където помагахме на децата. Става дума за фестивал на изкуствата, където те правеха различни неща, например, фигури от глина. Беше през лятото и активностите се случваха навън. Прекархаме си много приятно, въпреки че не можехме да контактуваме много добре с децата, заради езиковата бариера. Разбирахме се на езика на жестовете, но едно от тях говореше изненадващо добър английски и си общува с нас пълноценно.

Мъжката част от екипа настоя да те питаме дали си намерила любовта в Пловдив.

Не-е-е, дойдох обвързана… Любовта ме чака в Холандия!

Къде живееш в Пловдив, харесва ли ти квартала?

О, да! Аз живея в Кючук Париж, в общежитие на Медицинския университет с интернационални студенти. Срещнах хора от цял свят.

Ние обичаме да питаме събеседниците си дали има нещо, което никой никога не ги е питал, но пък искат да го кажат.

Ха, това се казва добър въпрос! Искам да кажа, че Пловдив е красив град и всички трябва да са горди, че живеят в него!

Като участник в екипа на „Пловдив 2019“ и страничен наблюдател, смяташ ли, че Пловдив е  успешна столица на културата и чува ли се за това в чужбина?

Категорично да. Мисля, че Пловдив е успешна столица на културата. Смятам, че от страна на медийно отразяване в чужбина също много се е разпространило, а и от гледна точка на туризма – също.

Има ли нещо, което все пак не харесваш в Пловдив?

Освен Столипиново? Не знам… Тук нещата се случват по-полека, без излишен стрес, но това ми харесва много.

Смяташ ли, че ще можеш да го приложиш там, където се връщаш – в родния си град?

Не. Това не опонира на хората там, въпреки че Бреда е университетски град и мисля, че е малко по-малък от Пловдив.

Колко много неща си научила на български за година. Чувстваш ли се малко „българка от Пловдив“?

Да, аз съм пловдивчанка! Чувствам се много свързана с града!

А сега накъде?

Връщам се в университета да продължа с образованието, да си намеря работа и да понатрупам за пътуване 😉