Легендарната картина Баташко клане на Пьотровски се завръща в Пловдив след 127 години
Изложбата ни предлага мултимедийно преживяване с 3D-видеа и добавена реалност
Теодор Караколев
Легендарното пловдивско Земеделско-промишлено изложение от 1892 година оживява в Градската художествена галерия – в залата за временни изложби на ул. „Александър I“ (Главната). С десетки истински картини и множество репродукции на картини, фотографии, плакати и други изображения, споменът ще „дядото“ на Панаира ще възкръсне отново в града ни. Акцентът е върху Художествения отдел – тема, която е много експлоатирана във времето, но – любопитно – преди около 130 години всъщност не е предизвикала почти никакъв интерес.
Има публикувани статии за какво ли не, но темата за художествения отдел в една от изложбените палати е предизвикала само една статия в местната преса. Все пак са проучени множество архиви, с които досега не е било работено, и резултатите от тях водят до тази изложба. Автор на проучването е изкуствоведът Пламен Петров. Открит е пълен списък с участниците в художествения отдел, като в даден момент той дори е обогатен, но няма пълна информация точно с кои имена.
Съществува една обява, че освен заявените до този момент творци, Константин Величков, заедно с няколко други художници, също ще се включи в изложението, разказа Пламен Петров. Кои са тези други художници не се знае. Величков е интересна фигура – освен, че прекарва част от живота си под тепетата и активен в политическия живот (известно време е министър на просветата), той е свързан и с художествения живот на страната. Той е един от радетелите за създаването на Художествената академия, самият той е художник. В изложбата ще можем да видим две от известните негови картини – „Прислужник“ в оригинал и „Флорентинец“ в репродукция.
Най-популярната за широката публика творба пристига в оригинал. Това е „Баташкото клане“ от полякът Антони Пьотровски. Картината е създадена именно за Изложението, след което е откупена и заминава за столицата. 127 години по-късно легендарната творба се завръща в Пловдив.
Като репродукции ще видим още няколко интересни творби. Една от тях е голям портрет на княз Фердинанд на кон, също от Пьотровски. Оригиналът е много по-голям от репродукцията, но неговото пренасяне в Пловдив е било невъзможно.
Впечатляваща е и историята на картината „Връщането на Самуиловите войници, ослепени от Василий II Българоубиец“ от 1891 година. Автор е Емил Холарек. Картината е огромна – едно от най-големите исторически платна у нас. То обаче не може да се види в оригинал, тъй като още преди години е навито на руло. За нейното възстановяване е нужна реставрация, желание за което към момента сякаш няма. Творбата, обаче, ще можем да видим в по-малък размер и в репродукция.
Разбира се, ще можем да видим интересни творби и от известните имена, като Иван Ангелов, Антон Митов и други.
Пламен Петров насочи вниманието към Теодор Рали – по-слабо известен у нас гръцки художник. Той е представен с няколко творби, най-интересната от която „Изкушение“ от 1896 година. Творбата е създадена по-късно от Изложението, но по думите на Петров „може да бъде мислена като своеобразна метафора за ролята на Художествения отдел (…) в развитието на българското изкуство в следващите години“.
Интерес предизвикват и интерактивните решения, създадени от екип с ментор Весела Статкова от АМТИИ, заедно с преподавателя Ели Самалиева и студентите Христина Димитрова и Георги Георгиев. Те са създали приложение за Android, с което някои от картините могат да се обогатят с добавена реалност – различни визуализации, видео, или снимки на сегашното състояние на дадена архивна снимка от Изложението, дало началото на днешната Цар Симеонова градина.
Посетителите ще могат да видят и 3D филми със специални очила на екран и на прожекция на втория етаж на изложбеното пространство, в което известният балон на Годар ще полети отново из архивните фотографии.
