Психологът: Болните от анорексия търсят помощ, едва когато животът им е сериозно застрашен

Лечението на болестта е екипно, продължително, в което голяма роля имат и родителите

Петя Терзийска

Представяме Ви продължение на темата за хранителните разтройства- какви са причините за появата им, до какви последици могат да доведат и как се лекуват. Първата ни публикация по темата: http://podtepeto.com/article.php?id=8676 , която бе искрената изповед на едно момиче, предизвика огромен интерес . А отговори на въпросите ни потърсихме от Деница Вълчева- млад, но добре запознат с хранителните проблеми на подрастващите в България психолог. И един от малкото специалисти, които имат знания, квалификация и качества да помагат на страдащи от анорексия например.  Случаите, на които е попадала по време на практиката си, й дават основание да поставя зависимостите към храната като изключително тревожна и главоломно нарастваща „мода” сред младите хора у нас, на която трябва да се обърне сериозно внимание.


Деница Вълчева– Според най- новите проучвания само през последната година броят на момичетата страдащи от хранителни разтройства се е увеличил с 23%.  Какви са причините за тази тревожна статистика?

– Психогенните хранителни разстройства са включени заедно с алкохолизма и токсикоманиите в групата на т.нар. зависимости. В повечето случаи страдащите от анорексия, булимия и хиперфагия ( преяждане, довеждащо до затлъстяване) са жени. Причините за това са много комплексни. Свързани са преди всичко с наложения културно-исторически модел, който все повече подтиква жените към отслабване. Сред критериите за естетика слабото тяло е много по-напред в класацията по отношение на изискванията към женския пол, за разлика от мъжкия.
Друг фактор е и изкуствено удълженото детство на съвременния човек. Липсата на дълбок и качествен контакт на детето с майката води до количествено продължаване на детството до една зряла възраст. Хранителното разстройство е практически една започнала и зациклена инициация, при която момичето не може да се откъсне от майка си. Подсъзнателният символ на майката е храната. Разбира се, всеки отделен случай е строго индивидуален.

– Могат ли родителите на подрастващите момичета да разпознаят първите симптоми на болестта и какви мерки трябва да се предприемат?

– Първите симптоми са отказът да се поддържа телесното тегло на или над минималната норма за възрастта и височината, интензивен страх от наддаване на тегло или надебеляване, дори и при налично тегло по-ниско от нормата. Разстройството е в начина, по който се възприема телесното тегло или форма, прекомерно влияние на телесното тегло или форма върху самооценката, отрицание на сериозността на настоящото ниско тегло, аменорея, т.е. отсъствие на три последователни менстурални цикъла. В класическия си вариант анорексията започва със строга диета, последвана от натрапливи мисли и страх да не се напълнее. Натрапливите мисли имат винаги негативен емоционален заряд и се появяват въпреки волята на пациента.

– Има ли определена схема по която да протича лечението?

– Лечението на анорексия е екипно, продължително във времето, в което голяма роля имат и родителите. Активно се работи и с тях. Професионалната психотерапия съчетана с подходящия медикамент е най-ефективното средство. 

– Можем ли да се надяваме, че в близко бъдеще в България ще се обърне сериозно внимание на хранителните проблеми?

– Основният проблем в България е липсата на специализирано заведение за лечение на анорексия и булимия. Болните се обръщат към специалист, чак когато животът им е сериозно застрашен. Първата стъпка, която трябва да се предприеме, е да се информират и родителите, и подрастващите за същността на хранителните разтройства, както и за сериозните последствия от тях. Следващата стъпка е да се обособи отделение, в което да се обръща внимание само на засегнатите от  подобен тип проблеми. Цялостното лечение е  трудно и изисква  много средства, но има доста случаи, които завършват успешно, което само може да ни мотивира да продължаваме да настояваме и да се борим с такъв тип зависимости.