„Приготви пари, ако искаш кучето си“, звучи твърдо, но някак тренирано добродетелно гласът по телефона. Собственикът му се представя за Иван. Звъни от истинския си телефон, тъй като не предполага, че кучето, за което говори, се е върнало при стопаните си. Иван играе хазарт с открити карти пред „жертвата“ си. А тя се казва Драгомир Портев- смел млад мъж, който излезе с името си и се свърза с нас покрай публикацията „Внимание! Отвличат расови кучета за откуп“. Пожела да разкаже историята си от сблъсъка си с така наречената кучешка мафия, която ние кръстихме Зоо Наглите.
Бийгълът Флупи отново е при стопаните сиПортев мина през ада в търсене на четириногия си любимец Флупи. Флупи не е просто куче, а е дете. Не животно, а част от семейството- така, както всеки човек приема верния си четириног другар.
Реших да не мълча, тъй като това може да се случи и с друг, а и вероятно се случва, отбелязва в началото на разговора ни Портев. Ние допълваме, че всеки ден излизат обяви в социалните мрежи за изчезнали расови хайванчета. Такива, като бийгъла Флупи, който изчезва безследно в навечерието на Великден, навръх Разпети петък- 13-и. А той е толкова умен, толкова привързан към семейството си, че е изключено да кривне от обичайния си маршрут така, че да не се завърне у дома. Все пак е авджия, казва Драго.
Във въпросната вечер Флупи излиза сам на разходка в района на прелеза на бул. „6 септември“. Истината е, че сбърках- пуснах го свободно, без каишка. Както се е случвало и друг път. Повече няма да се повтори, вмята Портев. Флупи изчезва безследно някъде преди 20ч. Оказва се, че след 19.40ч. никой не го е виждал, при положение, че е любимец на целия квартал. Следите му се стапят точно около прелеза. Дори кантонерката участва в търсенето на косматия сладур, тъй като не веднъж го е галила и си е играла с него. Тя го вижда последна. Мнението на приятелите на Портев е категорично- Флупи е отвлечен. Драгомир разлепя обяви в целия квартал, залива интернет и най-вече социалната мрежа Фейсбук с обяви за изчезналия си приятел. Обикаля денонощно с „Флупиии“ на уста. Резултат- никакъв. В издирването се включват поне десет човека от махалата. И над 500 във Фейсбук. Впрягат се и членовете на Бийгъл клуба под тепетата.
Вероятно са го дръпнали още от прелеза. Минаха два дни, в които не съм спал. Тогава ми се обади възрастен мъж и вика „Флупи е при нас. Ела да си го вземеш“. Описа къде се намира. А там заварих няколко страхотни възрастни мъже, седнали на пейка на алеята край моя обява за Флупи, гушнали кучето ми. Появило се от посока Розариума. Който заедно с алеята на Братската е негова любима територия. Няма как да се загуби там. Поисках да им дам пари, а те ми отказаха. „За какво ни са, не ни трябват пари“, скастриха ме. Реших да ги почерпя- винце, ракия, мезе. В същия миг един приятел ми звъни да ми каже, че е видял Флупи да идва от Розариума. А няколко часа по-късно ми звъни непознат номер. „Ало, за кучето се обаждам. Три дни го гледам в съседски двор. Едни приятели видели обявата и ми казаха. Та ви се обаждам. Кучето се намира в Прослав“, вика ми мъжът от среща. Аз, да си призная, не подходих достатъчно театрално, тъй като в този миг Флупи бе в краката ми. Но влязох в играта. „Давате ли възнаграждение?“, попита ме той. „Колкото кажете“, отговорих аз. „След работа идвам да го взема“, допълних. Той каза, че ще се чуем по-късно. И ми звънна, когато около него се чуваше детска глъч. „В момента децата ми си играят с Флупи. Мога и да не ти го върна- и те, и аз много го харесахме“, вика ми. После уточни, че е сигурен, че става въпрос за моето куче, тъй като отговаря на името и описанието. А Флупи е при мен, избягал от някъде, със скъсан медальон си и със стегната не от мен каишка. „ Да не ми дойдеш с полиция. Защото така веднъж върнах едно куче и пари не видях за него“, допълва ми Иван. И ми определя среща на глухия прелез в Прослав.
„Вземи 250 лева, ако кучето е твоето, ще ми дадеш още 250“, добавил Иван, като за четвърт хилядарка щял да покаже снимката на Флупи пред Портев. Реших да му играя по гайдата, тъй като Флупи явно е бил в нечии двор насила, а и човек, който иска да изкара пари по толкова долен начин заслужава да бъде разобличен. Той обеща да се обади за срещата, но позвъняване не последва. Вероятно се е усетил, че се е издънил. Тъй като след това му звънях десетки пъти, но той или изключваше, или не вдигаше телефона си, допълва той.
Самият факт, че Флупи се връща от посока Прослав е достатъчна причина да се разлаем. Портев не крие, че бийгълът му се е върнал нахранен, гледан, но е възможно това да е тактика на зоо наглите. Които не само остават извън подозрение като върнат някое отвлечено куче, а и обират благодарността на собствениците му, освен солидното възнаграждение.
Хора, внимавайте. Това си бе изнудване отвсякъде. Дори този човек да не е отвлякъл кучето ми, в което се съмнявам, искаше да спечели от това. Да се чуди човек на човек ли да вярва, или на куче, завършва с въпрос Драгомир Портев.
