Адв. Георги Колев: Пловдив има нужда от силен и независим главен архитект

Кандидатът за кмет смята, че главният архитект трябва да може да взима решения и в посока естетизация на градската среда и художественост

Нужен е план за управление на тепетата и цял екип, който да го изпълнява, смята юристът

Иска актуализацията на цялата информация относно общинската собственост в сгради паметници на културата

Иво Дернев

„Хаосът със строителството и унищожаването на безценни за Пловдив сгради трябва да бъдат преустановени. Това обаче може да се случи само ако има силна фигура на главен архитект в града. Това би следвало да е една от първите задачи на следващия кмет на Пловдив- да проведа силен конкурс за нов главен архитект, да възстанови тежестта и публичността на тази така важна не просто административна, а обществена фигура”. Това заяви пред Под тепето кандидатът за градоначалник адв. Георги Колев. Той дебело подчерта, че градската среда и опазването на културно-историческото наследство е един от основните акценти в програмата му, тъй като, по думите му, духът на града е започнал да гасне за сметка на интересите.

„Не приемам оправданието „Нищо не зависи от главния архитект, той просто подписва документи”. Не, този административен виц трябва да бъде премахнат от жаргона на местната администрацията и с правни, и административни инструменти влиянието и независимостта на фигурата, която ще е на този пост, да бъдат разширени. Същото се отнася и за правомощията му. Според мен той трябва да може да взима решения и в посока естетизация, както и художественост на средата и проектите за нови сгради, да дава предписания, препоръки или да отхвърля неподходящи проекти, каквито днес се реализират навсякъде”, категоричен е Георги Колев.

Юристът смята, че трябва да бъдат преразгледани всички планове и документи, касаещи централна градска част, и сверяването на документацията с тази на НИНКН с цел премахване на всички възможности за вреда върху паметници на културата и градската среда с оправданията  „документален пропуск” или „техническа грешка”. Даде пример в това отношение със събарянето на тютюневия склад на „Одрин 8”.

„Следващият кмет трябва да работи съвместно с Министерството на културата в посока допълване на защитените зони. Цели петна от самия център на града нямат защитен статут. Пример е зоната от Гладстон до Найден Геров. В този немалък квадрат няма нито една защитена сграда, а в момента се строят нови кооперации, които не се вписват въобще в средата там. Ефектът на доминото в тези райони трябва да бъде спрян със съвместни действия с НИНКН. Проблем с липсата на защита има и по улица Шнитер например, както и с Карловска. Подготвяме подробен план на всички ценни за историята, духа и архитектурата на Пловдив зони, които са застрашени. Вие писахте какво се случва на улица Май. Това ще продължи да се случва, ако не бъдат взети мерки и не се актуализират териториите на защита”, смята кандидатът за градоначалник.

По темата със защитени зони той се спря и на хълмовете. Категоричен е, че тепетата трябва да бъдат управлявани с план, от подготвени хора- лландшафтни архитекти и еколози. „Това са естествените оазиси на града, а общината постоянно ги неглижира. Тепетата са безценни. Те са гербът на Пловдив. За който администрацията не полага никакви грижи. Нужен е цял екип от хора, които да ги стопанисват 24 часа в денонощието.  Не става с един екип от общинска охрана, който дори го няма. Или едно минаване на екип на чистота в седмицата. Трябват ежедневни грижи за хълмовете. В „Паркове и градини” например има стотици хора на щат, а издръжката на това предприятие е милиони годишно. Какво пречи за сметка на десет щатни бройки от това предприятие да се разкрият десет щата за грижа за хълмовете? Нищо. Нужно е желание и последователност”, пита и дава отговор адв. Колев.

Категоричен е, че е наложителна актуализацията на цялата информация относно общинската собственост в сгради паметници на културата. Не е тайна, че общината не полага нужните грижи за такива постройки, а е със собственост в много от тях. Като ужасяващ пример в това отношение посочва Божиловият чифлик, който се руши пред очите ни от години.

„Нужна е работа в тази посока с конкретен 4-годишен план, какъвто нашият екип разработва. Трябва да се търсят форми на защита, реставрация и обживяване на тези сгради чрез съвместни усилия с частния бизнес, неправителствени организации и архитектурните и строителни гилдии. Има много варианти- право на ползване на дадена сграда паметник на културата след пълен ремонт и подходяща реставрация, съгласувана с НИНКН, публично-частни партньорства и прочие. В крайна сметка най-важното за града е тези сгради да оцелеят и да ни радват още дълго, и да са пълни с живот, а не да носят някакви жълти стотинки в общинската хазна от отдаване под наем в този им вид. Същото се отнася и при казуси с частни рушащи се сгради паметници на културата. Трябва да се намерят работещи инструменти за насърчаване на собствениците им да инвестират в къщите си. Например след ремонт и подходяща реставрация, съгласувана с НИНКН, те да бъдат освобождаване за период от десет години от имотен данък и други административни тежести. Това си е вид кредитиране на зелено”, казва Георги Колев.

Смята, че е наложително да бъде създаден консултативен съвет към Главния архитект, който да включва експерти от сферата на архитектурата, градоустройството, планирането, озеленяването и опазването на паметниците. Идеята му е органът да се събира на всеки два месеца  и да коментира актуалните теми, проекти и проблеми.