Таткото на Радина Кърджилова гостува в Пловдив в петък
Човекът, който единствен може да усмири донякъде буйния нрав на Радина Кърджилова- татко й Христо, ще представя новата си книга „Свински парчета“ в Петното утре вечер. Именитият художник, който през 80-те години илюстрираше и оформяше книги, а после сътвори невероятни по колорит, фантазия и мощ графики, акварели и рисунки, ще излезе пред пловдивската публика в рамките на литературния салон Spirt&Spirit. Христо е артист със собствен стил, канен в най-престижните форуми в жанра по Европа и света. Неотдавна отново се върна към илюстрацията за собствената си книга с разкази „Котки в квартал Страх“, неговият дебют в белетристиката. Въпреки безспорната си оригиналност, Христо Кърджилов не е от хората, които обичат да се шуми около тях. Рядко, почти никога в последните години, се появява по медиите, а пък и те вероятно са респектирани от неговата неординарност и интелект.
Когато в края на миналата година събра свои творби под мотото „Самооцеляване“ в галерия „Ракурси“, Христо написа: „Тази изложба е особена не само защото е кратка като време, а защото е част от общ процес, обединяващ картината и словото. Става дума за естествено преливане на две изкуства, които после потичат в една посока. Търся нови форми за оцеляване на родното ни изкуство. Предлагам картини, които трябва да родят книги.“
Главният герой в книгата „Свински работа“ Халюцо е прототип на автора. Обстановката в романа също е автентична и знакова за софиянци – едновремешната кръчма „Рила“, намираща се на ъгъла на улиците „Раковски“ и „Хан Крум“, както и магазинът за наливен и бутилиран алкохол „Бай Генчо“. В „Свински парчета“ по-голямата част от действието се развива в къщата, която приютява жилището и ателието на Халюцо, а отдолу кръчмата и питиепродавницата.
Компания от постоянни посетители вечер след вечер споделя абсурдния си живот с всички негови бивалици и небивалици, възможни да се случат само по времето на късния социализъм.
Питейното заведение „Рила“ събира посетители от полярните нива на тогавашното общество /80-те години на миналия век/. Там отсядат прочути актьори, лекари, някогашни фабриканти и търговци, журналисти, поети, тенекеджии, художници, водопроводчици, инженери, паркетчии или просто пияници без ясна професия.
Така мастика след мастика героите изживяват безкрайните си алкохолни часове, споделени на маса дори с хора, които не биха поздравили на улицата. Което за мнозина по онова време е не самоначин на живот, но и своеобразна съпротива срещу личностното уеднаквяване и обезличаване, срещу липсата на възможности за свободно себеизразяване и индивидуална реализация.
