Валерия Велева представя книга за майстора на шлагера Йосиф Цанков

“Непознатият Йожи или принцът на любовта“ с премиера в първо студио на Радио Пловдив

Преди време при мен дойде дъщерята на майстора на шлагера Йосиф Цанков – Анастасия, и ме помоли да напиша книга за баща й. Стъписах се, но тя каза, че ще ми предостави целия му архив и аз се съгласих, разказва журналистката Валерия Велева. В понеделник в студио 1 на Радио Пловдив тя ще представи книгата „Непознатият Йожи или принцът на любовта“, издание на „Жанет 45“. а пловдивската премиера, естествено, ще звучат и най-популярните любовни песни на композитора в изпълнение на известви бг певци. Авторката не крие симпатията си към отсъстващия събеседник, но именно това необичайно предизвикателство се оказва и печелившият ход на нейния разказ, който възкресява сагата за един невероятен музикантски живот.

И 100 години след рождението си, Йосиф Цанков или Йожи, както свойски го наричат приживе, не може да бъде сравняван с никого – той самият е мярка за талант, за отношение към живота, за отказ от политически вмешателства, за сила, с която отстоява професионалните си принципи.

Творческата му визитка респектира с над 500 творби в сродни жанрове – популярна, театрална и филмова музика. През 30-40-те години на отминалото столетие с ярко мелодичните си песенни и танцови шлагери и с популярните си оперети заслужено спечелва артистичните корони „цар на тангото” и „рицар на любовта”. А елегичният му слоуфокс „Керванът”, записан на винилова плоча в Холивуд през 1941, се превръща в сигнална шапка на военните емисии за Сахара на BBC и още тогава печели световна популярност. В началото на 60-те с първите си лирични хитове „Когато луната изплува”, „Целуни ме”, „Твоята китара” и „Приказка” Йосиф Цанков дава успешен творчески старт и на българската популярна музика. В края на десетилетието с баладите „Море на младостта”, „Песен моя, обич моя” и „Облаци” вече е всепризнатият й Майстор и почитан от младите композитори Патриарх. Но едва в началото на 70-те е удостоен и със  „Златният Орфей” за  „Повей, ветре”. Година след това прави последната си гигантска крачка в жанра с „Пролет моя” по стиховете на Вапцаров. Щедростта на таланта и на човешката природа на Йосиф Цанков намират  отражение във вечните му песни и в бурния му бохемски живот.