„Дай кебапче, винце си имам. И ракийка може, дай Боже!“. Пее и танцува бай Лазо, един ог големите зевзеци на героична Перущица. Почнал е от рано, заради любимите си Къпанки. А може и да не е спирал. Това е денят. Всички са на мегдана. Ядат и пият, пеят, танцуват. Вижте аз кви стъпки мога, тепка по асфалта симпатягата със сресани на път зъби. Да, тук- таме остана някои зъб, ама за кебапче са ми достатъчни. Важното е винцето да може да се налива. Липсата на зъби улеснява това действие, тъй като мога да си пийвам и при почти затворена уста, обяснява защо няма нужда от стоматолог Лазо. Бе да те питам, имаш ли десет стинки. Щото събирам за кебапче.
Вдигнали са им цените май от миналата година. За едно спастрих, ама за второ още неам, уточнява делово веселякът, докато прави фамозна денс стъпка с разперени ръце. Той дебело подчертава, че като луд и млад е скачал в Перущинската река. И днес би го сторил, ама не е сигурен, дали ще успее да излезе от ледените води. Пийвай си на сухо, па то па мокро става. Убре, дебре, айде народе, на веселбата, приканя Лазо с почукване по рамото случаен минувач. Моноспектакълът на чешита продължи цял ден в Перущица. 
