Величко Апостолов: Парите за стадион „Пловдив” могат да дойдат по Балканска линия

Съоръжението се експлоатира популистки за изборите, не се предлагат реални решения, смята кандидатът за кмет

Величко Апостолов, кандидат за кмет на Пловдив и водач на листа за общински съветници, № 40 в изборната бюлетина
– Г-н Апостолов, какво е вашето отношение към съдбата на стадион „Пловдив”, която стана тема N 1 и бе използвана от някои кандидати популистки в предизборната им кампания?
– Стадион „Пловдив” е емблема за града. Той е построен и създаден като най-голямото спортно съоръжение извън София. Проектиран е за над 50 000 места, но е функционирал за кратко.
Сега пустее повече от десетилетие, след като общината дълго време води спорове дали е нейна собственост или е на държавата. После, когато се изясни, че е общински, бяха направени няколко неуспешни опита да се даде на концесия, които доказаха, че и по този начин няма как да заработи.
Категорично съм против случващото се през последните няколко месеца в Пловдив със стадиона – известни лица от спорта, както и упражняващи власт в града хора, кандидати за кметския стол, да експлоатират тази тема чисто популистки. Защото така важният за града въпрос се превърна в сапунен мехур, който вече се спука.
– Защо мислите така?
– Всеки се заиграва с тази тема, но не дава никакво решение. Предложенията на Христо Стоичков са толкова нерационални и неприложими, колкото и на „Кауза Пловдив”. И двете страни обясняват какво може да се случи, но никой не казва как, т.е. нямаме логистика.
– А вие имате ли решение на този наболял въпрос, защото стадионът наистина е в окаяно състояние и ще продължи да се руши, ако остане така?
– След консултации със специалисти, разбрах, че съоръжението може да продължи да съществува, след като бъде реконструирано. Седящите места трябва да се запазят, защото няма как да се развива, ако бъдат намалени на 20-30 хиляди.
Моята идея е, че базата трябва да се превърне в средище на спортни прояви на Балканско ниво, след като се реконструира по всички съвременни изисквания за безопасност.
За да се обнови, финансиране следва да се осигури по 3 направления: от общинския бюджет, с помощта на държавата и по международна балканска линия, която да е най-голямото перо. Пловдив е побратимен с Истанбул и Солун, но тези контакти в момента стоят безжизнени. Градове като Истанбул могат да помогнат със средства и с логистика стадионът да се превърне в модерно и съвременно съоръжение, в което да се провеждат балкански турнири и спортни състезания. С други думи Пловдив да се превърне в средище на Балканската футболна купа. Така тук ще бъде привлечен и голям туристически поток от фенове.
Напълно възможно е да се постави началото и на регионални спортни състезания по лека атлетика. Стадионът има писта, която трябва да се модернизира при реконструкцията му.
И много важно е тук да се провеждат различни турнири за инвалиди. Това трябва да бъде заложено изначално, а не после да се питаме защо хора в неравностойно положение нямат достъп до съоръжението.
Моето виждане е, че на стадиона офиси трябва да открият различните федерации – по различни спортове, като борба, тенис и други, вкл.по спортни танци, за да се даде възможност на деца и младежи да тренират тук при достъпни за всички условия, като база и цени.
Ако стадион „Пловдив” не се превърне в едно от най-модерните съоръжения, няма смисъл да се реновира. Затова смятам, че се експлоатира темата за стадиона популистки, предимно предизборно. Заиграващите с темата показват безсилие по друг начин да акумулира около себе си симпатизанти за предстоящите избори и съвсем не възнамеряват да се реши проблема със съоръжението. Тяхното допитване сред нашите съграждани щеше да има значение, ако бяха осигурени и средствата за модернизацията. Сега хората гласуваха за нещо, което не може да се реализира.
Това е все едно да ги питаме дали искат да се построи Лувър в центъра на Пловдив. Всеки ще кажа, че иска, но друг въпрос е дали може да се случи. Друг кандидат пък обещава на пловдивчани да превърне Градската градина в Парка на Тюйлери. По-скоро очаквам тя да заприлича на Булонския лес – непочистен, осеян със спринцовки, тъжен, неподреден и т.н.
– Какво е вашето становище – трябва ли да има търговски площи на стадиона?
– Не, защото Гребната база е единственото просторно място, където може да се спортува в нашия град. Ако и нея застроим с магазинчета, МОЛ-ове или с жилища, ще останем без мащабна територия със спортни съоръжения. Аз виждам цялата тези ареа – Гребна база, стадион „Пловдив” и прилежащите към тях терени, като спортното градче на Пловдив, включително с увеселителен парк и други атракции, подобна на Пратерщерн във Виена. както и 5-звезден парк хотел за спортисти, дошли на подготовка тук.
Посещавам хотели и туристически дестинации извън страната, които имат много по-голяма тренировъчна или спортна база, отколкото град Пловдив с над 350 000 население. Недопустимо е туристически комплекс, който се посещава от 20 000 души годишно, да има повече  възможности, отколкото в нашия град, който е вторият по големина в страната.
Спортът е изключително ценен, не само защото много хора се занимават с него в Пловдив, а тъй като той възпитава и дисциплинира. Виждам коренна разлика между тийнейджърите, които спортуват и останалите. А общината се проявява като лош стопанин за спортните съоръжения в града, които са в окаяно състояние.
Вижте в европейските държави най-прекрасните и мащабни проекти – дворци, градини, спортни съоръжения и зали, и др, са създавани от държавата или местните власти, а не от частници. Красотата на редица градове – като Париж, Ница, Барселона или Грац, се дължи на ред управленци – на държавно и общинско ниво.
– Да не сте против частната инициатива?
– В никакъв случай, но смятам, че тя само може да допълни линията, зададена от централната и регионална власт. Както вече казах, залагам на публично-частно партньорство и при реконструкцията на стадион „Пловдив”. Относно собствеността, аз съм за силна държавна и общинска власт, която да осигурява условия за частна инициатива. Двете характеристики частна и публична, не могат да се конкурират. Те се допълват и предпоставят.
– А каква ще бъде съдбата на темата със стадион „Пловдив” след изборите?
– Ще бъде забравена, като всяка, която се използва с популистка цел. Стадионът ще си остане руина и с годините ще става още по-голяма. Централната власт попадна в капан, като повярваха, че наистина има някаква идея за решение на този въпрос. Затова дойдоха, но осъзнаха, че няма решение, и си тръгнаха излъгани. Е, кандидати за кметове се снимаха с премиера за имидж, за да ги публикуват във вестниците и… това беше.
Нека обществото, гласувало за реконструкция и обновяване на стадиона, още сега да попита: „Как ще стане това? Кога? С какви средства?”
– А вие лично какви състезания гледате? Посещавате ли футболни мачове?
– Това че не ходя на футболни мачове, не значи, че нямам отношение към футбола. От всички кандидати единствено аз подарих на подрастващите футболисти в лицензираните клубове „Спартак”, „Локомотив” и „Ботев” в Пловдив маркови екипи.
Не посещавам срещите, защото не ми харесва това, което виждам на стадионите – играе се в ужасяващи условия, а страхотната виталност на феновете се убива от обстановката.
Наскоро бях на откриването на колоездачната обиколка в Пловдив. Имаше стотина души – ведри, щастливи, усмихнати. А общината тази година не намерила 3000 лв. за тези хора, за да им осигури по един фризер с минерална вода на всеки 3 км.
Не искам да ходя на спортни състезания, на които мизерията лъха отвсякъде,  а на места, където има прекрасни условия, радостни фенове, изключителен контрол от страна на органите на реда, за да не стават стълкновения.   
Иначе има спортове, с които активно се занимавам – фитнес, голф, плуване, които не са толкова масови и популярни, но те ми харесват.
И пак ще кажа, че спортът е изключително ценен, особено за град като нашия, признат за футболната столица на България. Не бива да се забравя, че оттук са започнали своята кариера и поколения известни състезатели в различни дисциплини. Пловдивската управа е длъжна да осигури бази и да даде шанс на младите таланти от общината да се докажат пред страната и света.