„Перфектни непознати“ е като дънките от „Женско братство“ – сюжетът пасва на всяка държава
Първо се появява италианският оригинал. След няколко месеца следва гръцката версия. След това испанска и турска версии, както и драматична адаптация в Израелския национален театър. Общо взето „Перфектни непознати“ има девет адаптации, както и още предстоящи. Паоло Дженовезе, който пише и режисира италианския филм Perfetti Sconosciuti изчислява, че общо версиите ще станат 15 или 16. Последното допълнение към списъка е Perfectos Desconocidos, мексиканският римейк на Маноло Каро.
„Перфектни непознати“ е като дънките от „Женско братство“ – сюжетът пасва на всяка държава. Как е възможно това? Представете си сценария като шаблон. Всяка версия съдържа едни и същи съставки – седем герои, две стаи в богато обзаведен апартамент и една много опасна игра. В този шаблон всеки режисьор може да вмъкне естетическа креативност и културна специфичност.
Действието започва привидно просто. Във вечер на лунно затъмнение седем стари приятели се събират на вечеря. Героите са представени в поредица от забързани въвеждащи сцени. Срещаме се с младоженците, които успяват да се промъкнат за бърз секс преди партито. Виждаме и сърдитата, караща се двойка, както и домакините – терапевт, която не може да общува със съпруга си и дъщеря си. И не на последно място, необвързаният мъж, който изглежда не на място сред приятелите си.
Мислим си, че познаваме тези хора от първата сцена, защото те си мислят, че се познават. После започва магията на „Перфектни непознати“. След като приятелите удобно се настаняват около масата домакинята Ева им предлага нестандартна игра. Всеки трябва да остави телефона си на масата. През останалата част от вечерта ще трябва да четат съобщенията си на глас и да отговарят на входящите повиквания на високоговорител.
Очевидно играта има катастрофални последици. Както казва Ева преди началото на играта „Тези устройства са се превърнали в черните кутии на живота ни.“ През цялата вечер тайните на героите се разкриват една по една. Но нито една от тях (а те са много) не може да се сравни с неочаквания обрат накрая.
Мобилните телефони са станали такава голяма част от живота ни, че на зрителите не им е трудно да се припознаят в героите. Посланието на филма е универсално. То лесно би достигнало до хората и ако филмът просто беше преведен и разпространен по света. Но тогава нямаше да е този глобален феномен. Чрез адаптиране на структурата на филма към очертанията на дадена страна и култура, „Перфектни непознати“ дава индивидуален почерк на универсално приложимата модерна ситуация.
И се получава. Ако гледате гръцката версия например, няма да разберете, че това е адаптация. Защото героите са толкова пълнокръвни – от лингвистичните им особености до културните препратки. Същото важи и за останалите версии.
Предстоят адаптации в Полша, Германия, Египет, Русия и Швеция. А с възхода на родното кино през последните години, защо да не видим и българска версия на „Перфектни непознати“?
