С 30 лева джобни и без семейство Емрах Ибрямов стана републикански шампион
16-годишната светкавица на Локомотив живее в дом Мария Луиза и се класира първи на 1500 метра в зала
Емрах в подготовка, минути преди да застане на стартаКогато бягам, имам страхотен хъс. Нищо не чувам и не виждам. Застана ли на стартовата линия, изведнъж силата ми идва и добивам невероятно самочувствие, казва Емрах Ибрямов. Сега името му едва ли говори много, освен на лекоатлетите, но момчето е амбицирано да атакува световната и олимпийската титла. Преди броени дни 16-годишният бегач отвя конкуренцията и стана шампион на България за юноши на 1500 метра и втори на 800 в зала. Специалистите се държаха за главите и не вярваха на очите си. Това момче е като светкавица.
Ако бях здрав, щях да взема титлата и на втората дисциплина, но точно за състезанието се разболях и тичах с температура и тежка кашлица. Сигурен съм, че това основно ми попречи, а не посмях да се лекувам, за да не отчете на допинг контрола. Даже капки за нос не си сложих, откровен е тийнейджърът. Срещаме се в дом за деца, лишени от родителска грижа Мария Луиза, където живее Емрах. Изненадващо е, че момчето не се жалва от нищо – нито от условията, нито от възпитателите, нито от храна или строг режим. Напротив, казва, че ако преди 10 години не се е озовал тук, едва ли е щял да вземе шампионската титла. Същевременно обаче не говори с омраза за семейството си. Баща няма. Или по-точно не се знае кой е. Майка му заминала да работи в чужбина, заедно с двамата му по-големи братя и той се озовал сам в Изгрев. Един ден леля му решила да го доведе в дома, където да се грижат за него. Тогава бил в 1 клас. Никого не обвинявам за нищо. Ако бях останал сам, със сигурност щях да тръгна по улиците, да се препитавам като крада и едва ли щях да се сетя за спорт, категоричен е Емрах. От време-навреме се чувал по телефона с майка си. Даже понякога, макар и рядко, се случвало да му прати пари. Иначе джобните, с които разполагал, били
Image titl месечните 30 лева, полагащи се на всяко от децата в дома. За разлика от повечето тийнейджъри на неговата възраст, Емрах не ги харчел за цигари или пиене, а си купувал плодове. Старая се да ям редовно банани, портокали и лимони за витамин С. Пазя и хранителен режим, заради килограмите. Трябва да сваля 2 кила, защото сега към 59 при височина 175, обяснява шампионът.
Спортната му кариера започнала с кросчета край Марица, които правел с възпитателя си Атанас Барев. Първите успехи бележи в кросовата верига Пловдив Аквафреш. Именно там го забелязали и го поканили в клуб Тракия при Здравка Грабчева. Само след няколко месеца тренировки станал шампион на 800 метра и трети на 1500. Конкурентите му буквално не го виждали по пистата. В началото му липсвала техника и бягал с прави крака, докато не започнал да тренира професионално. Възпитателят Барев видял, че момчето е повече от надеждно и настоял да започне тренировки при Радмила Станкович в Локомотив, която била специалист при по-големи разстояния. Още на първото си явяване тийнейджърът оправдал очакванията и влязъл в призовата тройка. Последния си трофей спечелил в съревнование с четири години по-големи от него. Пуснали го даже на републиканско за мъже, където за малко не станал трети. Сега голямата му амбиция е да покрие норматив за световно, който е 1.56 за 800 метра. 
Емрах като медалист на 1500м.
Преди само гледах състезанията по телевизията и тайно си мечтаех и аз някой ден да застана на старта. Ето, че се случи. Успях и сега съм пример за другите деца от дома, които знаят, че всичко съм постигнал сам. Благодарен съм на г-н Барев и на директорката Дарина Кукева, която ми намира спонсори за летните и зимните лагери. Клубът няма възможност да ми покрива разходите. На другите състезатели родителите им плащат, а на мен няма кой. Затова дължа много на г-жа Кукева. Само един чифт шпайкове струва 250 лева, а за една година ми умаляват и трябват нови. Ами анцузите, маратонките, витамините – за всичко тя търси пари, иначе сам няма да се справя, благодарен е Емрах.
Шампионът е на индивидуална програма в професионалната гимназия по автотранспорт, където учи за авто техник. Отсега е наясно, че едва ли ще работи по специалността си, но има мерак поне да вземе книжка. Убеден е, че ще стигне до световното и олимпиадата през 2012, когато вече ще се състезава при мъжете. На въпрос кога плаче, Емрах е откровен: Само ако загубя състезание. Но това после го амбицирало. Не случайно прякорът му е Среднобегач.
