Съобщение за неплатена глоба, кратък срок и линк за плащане. Схемата е проста, но именно защото изглежда позната, може да подведе и внимателни потребители.
Т.нар. смишинг използва SMS-и, за да насочи жертвата към фалшив сайт, който имитира портал на институция или платежна платформа. Целта може да бъде кражба на лични и банкови данни или получаване на достъп до акаунти и устройства.
През май дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП съобщи за масирана фишинг кампания, при която измамниците са изпращали съобщения от името на МВР. В тях се говорело за неплатени глоби, лихви и санкции, а в някои случаи и за възможно задържане или преместване на автомобила.
При акция в София и София-област са задържани двама мъже. При претърсванията са иззети компютри, телефони, флаш памети и данни, свързани с лична и банкова информация. Разследващите са установили и фалшиви домейни, имитиращи сайтове на институции и куриерски компании, както и списъци с над 300 страници с телефонни номера и имейл адреси.
Схемата не се ограничава до глобите. Използвани са и съобщения за неполучени пратки от името на куриерски компании. Общото е едно – получателят трябва да реагира бързо и да последва дадения линк.
От МВР предупреждават, че при подобни съобщения трябва да се използват само официалните канали на институцията за проверка на задължения. Съобщение от чуждестранен номер или линк, който води към непознат домейн, е сериозен предупредителен знак.
Рискът не е само за личните потребители. Един компрометиран служебен телефон или акаунт може да се превърне във вход към фирмена електронна поща, облачни услуги, вътрешни системи или платежни процеси.
Затова при съмнителен SMS най-сигурното правило остава простото: не отваряйте линка и не въвеждайте лични или банкови данни. Ако съобщението се отнася до глоба, пратка или друга услуга, проверете информацията директно през официалния сайт или приложение на съответната институция.
