Доц. Младен Влашки призова за сериозно научно преосмисляне на наследството на поета, а доц. Гергина Кръстева предложи младите да го откриват „по неговите стъпки“
Може ли един от най-големите български поети да остава недостатъчно изследван и четен 160 години след рождението си? Именно този въпрос прозвуча нееднократно по време на дискусията „Пенчо Славейков днес“, която събра в Пловдив литературоведи и преподаватели, за да говорят за творчеството на поета, българския модернизъм и отношението ни към литературното наследство.
В Националния пресклуб на БТА доц. Младен Влашки отправи една от най-критичните оценки за състоянието на изследванията върху Пенчо Славейков.
„От литературоведска гледна точка Пенчо Славейков определено остава засега неизследван и много от нещата, които знаем за него, не стоят на една истинска, проверена научна основа“, заяви той.
По думите му повече от три десетилетия българската хуманитаристика не е успяла да извърви докрай пътя към преосмислянето на националните литературни митове. Политическият преход и технологичната революция са изместили този процес, а обществото се е върнало към вече познатите представи, вместо да потърси нов прочит.
Според Влашки липсват дори фундаментални инструменти за сериозно изследване на Славейков. Архивът му така и не е събран в цялост, кореспонденцията му е разпръсната, а критическо издание на произведенията му все още няма.
„Това, с което работят учителите, по обективна необходимост не е стъпило на здрава научна основа“, посочи литературоведът и призова подобни годишнини да се използват не само за чествания, а и за свършване на отдавна отлаганата научна работа.
Поглед към това как Пенчо Славейков може да бъде открит от новите поколения предложи доц. Гергина Кръстева от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Според нея младите трудно ще бъдат привлечени единствено чрез учебниците, но могат да открият поета, ако буквално тръгнат по неговите стъпки.
Тя даде пример с инициативи, които проследяват последното пътешествие на Славейков в Италия и превръщат биографията му в лично преживяване за ученици и студенти.
„Младите хора могат да бъдат заинтригувани от фигурата и делото на Пенчо Славейков, ако ги поведем по неговите стъпки“, каза Кръстева. Според нея така могат да се родят и въпросите, които правят историята интересна – защо поетът поема към Италия въпреки тежкото си здравословно състояние и какъв е смисълът на това последно пътуване.
Разговорът в Пловдив беше модериран от поета, литературовед и литературен критик Йордан Ефтимов и е част от националната инициатива на БТА „Пенчо Славейков днес“, която обикаля всички 33 пресклуба на агенцията в страната.
Пловдивската среща показа, че разговорът за Пенчо Славейков далеч не е само юбилеен. Той е разговор за начина, по който пазим културната си памет, изследваме собствената си литература и успяваме – или не успяваме – да я направим значима за следващите поколения.
