Икономическата и социалната тежест за пациентите с уртикария остава подценена у нас
В рамките на Конференцията по дерматология и имуномедиирани възпалителни заболявания, която ще се проведе в Пловдив, Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ), Сдружението за развитие на българското здравеопазване (СРБЗ)и Българското дерматологично дружество (БДД) ще проведат „Училище за пациенти с хронична спонтанна уртикария“.
Форумът за пациенти с хронична спонтанна уртикария ще се проведе на 26 април 2026 г., неделя, в Гранд хотел „Пловдив“ (гр. Пловдив, ул. Златю Бояджиев 2), с начален час 11.30 часа, входът за пациенти е свободен.
Лектори в училището ще бъдат, проф. д-р Жана Казанджиева (дерматолог), проф. д-р Развигор Дърленски (дерматолог), доц. Румяна Янкова (алерголог, дерматолог) д-р Елена Петкова (алерголог) и д-р Силвия Новакова (алерголог).
Макар да засяга под 1% от населението в световен мащаб, хроничната уртикария е заболяване с непропорционално голямо въздействие. Пациентите живеят с непредсказуеми симптоми, сред които силният сърбеж, болката и отоците, които могат да се появяват всеки ден и да продължават с години. Средната продължителност на заболяването е между 2 и 5 години, но при част от хората симптомите продължават повече от десетилетие. Данните от проучвания показват, че близо една трета от пациентите страдат от депресия, а около половината от тях – от тревожност и нарушения на съня.
Данните от проучвания показват, че с 40% намалява работоспособността при пациентите с хронично уртикария, в същото време те използват значително повече здравни услуги – средно над 5 посещения при лекар до достигане на вярната дигноза, което е повече от два пъти спрямо хора, които не страдат от заболяването. Данни от наскоро проведен анализпоказват, че тежестта за пациентите не е само здравна, но и финансова. Резултатите показват, че икономическата тежест на заболяването възлиза на общо 20,0 млн. € годишно. Преките разходи за лекарствена терапия, медицински грижи и проследяване са 12,2 млн. €. Непреките разходи, свързани със загубата на производителност (загуби към БВП) на годишна база, са 7,9 млн. €. В допълнение, разходите за поставяне на точна диагноза, които се заплащат предимно от пациентите, възлизат 3,2 млн. €, като това са лични разходи за имунологични, хормонални, алергологични и микробиологични изследвания и прегледи.
В момента пациентите с хронична спонтанна уртикария в България нямат достъп до съвременно лечение, въпреки че този тип терапия е утвърден стандарт в редица европейски държави. Анализът на възвръщаемостта на инвестицията показва, че осигуряването на реимбурсация за съвременна терапия не само би подобрило контрола на заболяването, но и би донесло съществени икономически ползи. Според изчисленията, при 132 работещи пациенти, които биха имали достъп до такова лечение, необходимият разход възлиза на 823 700 лв., докато очакваната възвръщаемост за икономиката достига 2,77 млн. лв. Тези резултати ясно показват, че реимбурсацията на биологични терапии не следва да се разглежда като разход, а като стратегическа инвестиция – в по-добро здраве, по-висока работоспособност и по-ниска дългосрочна тежест за икономиката.
На този фон, постигнатото от пациентските организации отбелязва важен напредък за пациентите. Създаването на амбулаторна процедура (№ 49 – „Амбулаторно наблюдение/диспансеризация при хронична уртикария с ангиоедем“), въвежда подход към проследяването и лечението, който позволява регулярни прегледи, оценка на състоянието и адаптиране на терапията до четири пъти годишно. Паралелно с това, включването на заболяването в обхвата на чл. 45 от Закона за здравното осигуряване разширява достъпа до съвременни терапии и намалява бариерите пред пациентите.
