Знаете ли къде се намира Славейковата къща в Пловдив?

Източник: Lost in Plovdiv

Малцина знаят, че преди Иван Вазов да бъде провъзгласен за „народний поет“, така са наричали Петко Рачов Славейков. В спомените си Михаил Маджаров отбелязва, че около 1869–1870 г. Славейков е бил най-популярният поет у нас и появата на всяко негово стихотворение се е превръщала в събитие.

Днес името му в Пловдив не е просто част от учебниците по литература, а може да бъде открито в една възрожденска къща, в училището, където е преподавал и дори в кафенето, в което поетът се е отбивал почти всяка сутрин.

В подножието на Стария град, в близост до Понеделник пазара, се намира красива възрожденска къща, принадлежала някога на богатия търговец Бедрос Басмаджиян. Адресът ѝ днес е ул. „Петко Рачов Славейков“ №4. Срещу нея започва стръмната уличка към къща „Ламартин“, отсреща е сградата на училище „Гео Милев“, а от прозорците се виждат скалите на Джамбаз тепе.

През 1881 г. Петко Рачов Славейков пристига в Пловдив, за да учителства в тогавашната Първа мъжка гимназия (днешната Хуманитарна). Нужно е да бъде настанен, а Бедрос Басмаджиян предлага своя дом. Така поетът прекарва тук три години, заедно със съпругата си и осемте си деца.

След Втората световна война къщата е закупена от рода Чалъкови. По-късно, с началото на възстановяването на Старинен Пловдив, сградата е превърната в Дом на учителя – функция, която носи и до днес.

Макар фасадата ѝ да създава усещане за симетрия, къщата всъщност е несиметрична – типична особеност за възрожденската архитектура. Влиза се през малко коридорче, което отвежда към две тесни стаички. Едната разполага с кьошк – своеобразен „клюкарник“, еркерно издаден навън. До него се стига по стръмни дървени стълби, а гледката към калдъръмената улица връща към времето на пловдивските „калдъръм кокони“.

Голяма резбована врата води към просторна одая, възстановена и използвана за срещи на учителски състави и пенсионерски сдружения. Между първия и втория етаж се издига стръмно двураменно дървено стълбище, а високите прозорци към двора изпълват пространството със светлина.

На площадката горе се открояват няколко дърворезбени врати. Едната, рамкирана от две малки алафранги, води към стаичка, използвана като кабинет. Смята се, че някога помещенията са били спални, а една от тях впечатлява с красив дърворезбен таван.

Дворът, закътан зад сградата, напомня този на Балтовата къща. Малка градинка, стар бор, голям кестен и характерните чимшири оформят зеления оазис. По стените се забелязват флорални орнаменти, а дърворезбите по портата допълват усещането за автентичност.

Недалеч от къщата се намира и Славейковото кафене, познато в наши дни като кафене „Старинно“. Построено в края на XIX век от Георги Моралиев, то е запазило облика си.

Разположено срещу училище „Гео Милев“ (Маразлията), на площад „Възраждане“, между Понеделник пазара и Стария град, кафенето впечатлява с открития си навес с дървени колони. Вътре все още могат да се видят огнището и оджаците за кафе.

По време на престоя си в Пловдив (1881–1883 г.) Славейков всяка сутрин пиел кафето си именно тук или просто се отбивал. \Така мястото естествено започва да носи неговото име.

Източник: Lost in Plovdiv