Фейсбукът на Сашо Костов са 400-те поети в дома му
Сашо рови в подвижната си книжарницаМожеш ли да живееш извън системата? Да нямаш борчове към банки, да не искаш кола или мол, да вървиш срещу масите, да не гледаш телевизия, да не купуваш нищо от това, което се излъчва в рекламния блок. Да не се суетиш, а духовничиш. Може! Доказва го един човек, който всички сме виждали да лети по улиците на Пловдив с колело, натежало от едната страна от наръч стари книги, закачени в прозрачна торба на кормилото на двуколката му. Гол през лятото, леко облечен през зимата. Сякаш татусите по тялото му го пазят от студа и са като бронежилетка срещу неразбиращите хорски погледи. Сашо е човек, на който може всеки да завиди, но едва ли би успял да живее по особения му, различен начин. Да, аз съм различен. Винаги съм го чувствал. Още като ме изгониха за първи път от детски ясли. От тогава бе ясно, че не се вписвам в общата рамка, размишлява Сашо, докато предлага стар том на Габриел Гарсия Маркес на атрактивното битак парти пред artnewscafe. Той, по традиция, опъва най-големия щанд в разпродажбата. Продава часовници, сервизи, стари фотоапарати, фенерчета, бинокли, вибратори дори, и много, ама много книжнина. Стара, но ценна. Класическа и вечна.
Сашо е като машина за събиране на ценни хорски отпадъци. Обикаля из пунктове за вторични суровини и събира всичко, което му се стори красиво, стойностно и би било интересно за клиентите му. А те са много. Пръснати са по всички краища на града. Търсят находки от Сашо, а той им ги предлага.
А за удоволствието да разгръщат страниците на роман, печатан преди половин век например, си плащат подобаващо. Сашо търси най-вече книги. Обикаля битаци, антиквариати, домашни библиотеки. Купувам всичко, което ми хареса и онова, от което знам, че може да се изкара някоя кинта. Често оставям находките за себе си. Живея в апартамент, който е като жива история на много хора. Имам стотици красиви стари, ненужни за едни, а нужни за други, предмети. И книги, книги, книги, обяснява Сашо.
Колко щур е бил в детството и тийн годините? Сами можете да си представите- сменил е 14 училища в Пловдив, като от 11 е бил изгонен. От другите три е вазирал по собствено желание. Винаги имам собствено мнение и не се свеня за го изразявам. Не мога да се подчинявам на масата. Сега се вписвам, само донякъде в системата- уча интериорен дизайн. А основното ми занимание е да си гледам живота, да бича айляк. Радвам се на свободата, и свободата се радва на мен. Карам си колелото, свиркам си, усмихвам се често и не се съобразявам с никой, без да правя анархия естествено, обяснява простичката си, но неосъществима за мнозина, рецепта за щастие Сашо Костов.
Рядко навлиза в детайлите на работата си, но го направи пред Под тепето. Българинът предпочита да се наслаждава на блудкав сериал, вместо да разлиства една хубава книга. А това е най-сладкото. Пари за книга всеки може да намери. Вместо да изпиеш две бири, можеш да си купиш роман или стихосбирка. Колкото до чувството да разлистваш стара книга- тя е заредена с енергия, с история, с живот. Това, че всеки хвърля от библиотеката си това, което му попадне в ръцете, не е хубаво. Говори за бездуховност. Аз например съм намирал Евангелие на 300 години. Да попитате кой щурак го е метнал в кофата за боклук и защо. Откривал съм невероятно нощно издание на Хонолулу експрес от 7 декември 1941г. с репортаж от удара по Пърл Харбър. Попадал съм на куп редки книги, с тиражи от по 500-600 броя. Колкото до Маркес- той е въпрос на късмет. Имало е сухи периоди от по година, в които не съм попадал на Габриел Гарсия. Имало е моменти, в които в рамките на седмица го откривам по няколко пъти на няколко различни места. Лично аз колекционирам поезия и почти не продавам стихове. Имам над 400 автора у дома. Поезията е разговор с човека отсреща, излял мисълта и духа си в рима. Така имам у дома 400 приятели. Това е моят Фейсбук. Технологиите? Не съм зависим от тях. Рядко ползвам интернет, не съм на ти с джаджите. Не искам и да ги разбирам. Технологията за мен е последен модел колело например, разказва Сашо. 
Живот на кредит!? Никога. Е, никога не казвай никога, защото не знаеш какво може да ти дойде на главата. Но съм адски против. Нямам кредити, нямам борчове. Да чукна на дърво- това, с което се занимавам ме прави щастлив и ми вади пари, колкото да живея добре. Поне според моите разбирания. В последните десетина години не се лишавам от нищо, от което се нуждая. Добре съм финансово. Не ръся кинти по улиците, но не се оплаквам. Алъш-веришът с книги, дрехи и предмети си върви. Бачкам и в строителството от време-на време. А и да си призная- нямам нужда от много. Мога да живея и със 70-80 лева на месец, не крие Сашо.
Костов има развод зад гърба си. Разделил се с бившата си вече съпруга в Париж, както подобава. Отброява няколко сериозни връзки. С нито една жена в живота си не е късал драматично и поддържа приятелски отношения с всички. Влязла ли е веднъж в сърцето ми, остава част от мен завинаги. Обичам ги всички. Липсва ми обаче онази тръпка да си влюбен, довършва Сашо. И показва на поредния си клиент пожълтяло колекционерско издание “Речник на чуждите думи в езика ни” още от преди големите промени в правописните норми. Намерил я сред куп вестници в депо за изкупуване на хартия. Именно специфичния жълтеникав цвят привлякъл окото на Сашо. Това жълто блести като злато за Костов. С него той измерва богатството.
