Виртуозът се качи на сцената вцепенен от напрежение, слезе щастлив
Адски изнервен се качи на сцената в палата 3 на панаира снощи големият Ал ди Меола. Неуредиците преди спектакъла създадоха впечатление, че тази вечер ще е един голям компромис. В залата миришеше на напрежение. Точно в 21.10ч. брилянтният китарист седна на неудобното си столче, извади перцето на китарата си и без дори да погледне рехавата публика направи първото си магическо соло. Меломаните се споглеждаха. Дошъл е да отметне ангажимента и да си тръгне, помислиха си мнозина със старта на концерта. Но бъркаха, естествено. Такъв музикант не свири по график и по задължение. И затова е сред най-великите китаристи на планетата.
С всеки нов акорд брадясалата му физиономия започваше да се променя. От първоначалното тотално вцепенение,
постепенно Ал потъна в музиката си. И просветна, макар да удържаше емоциите, сякаш дава урок на организаторите. Още на второто парче се появи онзи блясък в очите му, който видяхме преди две години в концертна зала. Ди Меола се спаси в струните си от БГ риалитито, в което влезе неочаквано. На третата песен се усмихна, а на четвъртата се обърна за първи път към близо 450-те свои верни почитатели с пестеливо “Благодаря”.
Преди началото на концерта, зад сцената “жегата” била толкова пареща, че хората, които се грижеха за кетъринга за Ал ди Меола и бандата му, не смеели да погледнат музикантите в очите. Просто се усещаше, че нещо се случва. Нервността бе във въздуха. Ние не знаехме какво става, но по лицата на изпълнителите ли
чеше стресът, обясниха наши хора зад кулисите. Ди Меола дори не опитал от кетъринга. Изпил само един студен чай и изглеждал потънал в тежки мисли. В паузата обаче всичко сякаш се бе променило. Бяха като преродени, допълниха източниците ни.
След 10-минутния таймаут китаристът й бендът му излязоха на сцената, за да покажат истинските си лица. Ал стопи грифа на китарата си, като с педал сменяше акустичното звучене с електронно. Втората част беше страст, беше вълшебство. Ди Меола дори се заигра с публиката на няколко пъти, както го правеше при предния си концерт в Пловдив. Като пили стимуланти в полувремето бяха и музикантите Пео Алфонси, Гумби Ортиз, Петер Казнас и Виктор Миранда. 
След точно час и половина божествено свирене Ал ди Меола каза “Бяхте страхотна публика, благодаря ви!”. И изчезна. Всички обаче бяха наясно, че това не е краят. Залата щеше да се срине от викове и аплодисменти, а музикантите излязоха на бис вече сияещи. Елате тук, при мен. Няма страшно, няма да ви изям, каза супер китаристът. И мъртвото до този момент пространство пред сцената се превърна в бурно вълнение от хора и емоции. Някои бяха затворили очи, за да се удавят в невероятното финално соло на Ал, други френетично се тресяха в някаква странна конвулсия. Бисът свърши за миг, макар да бе цял четвърт час. После Ал подари перцето си, стисна ръка на всички от първата линия и обеща, че ще се върне. Макар че малцина повярваха в това. Въпреки, че май всички тия нерви си заслужават за 15-минутен оргазъм. Ди Меола се качи на сцената вцепенен от напрежение, но слезе щастлив. А тая гама от емоции само в България се предлага. Ал, чакаме те догодина!
