Графичният дизайнер и илюстратор от студио PUNKT говори за процеса на създаване, експериментите с форма и смисъла на емоциите в изкуството за деца
„Облакът, който остава“, новата детска книга на Михаела Ангелова и студио PUNKT, е история за едно момче, облак и глухарче, която учи децата (и възрастните) да разбират и приемат тъгата като част от живота
Дъждът тази седмица в Пловдив не беше просто дъжд. Водата се стичаше по старите калдъръми на „Отец Паисий“, а над града стоеше онази особена тишина, която идва, когато светът е потънал в сивота. В точно такъв монохромен ден влизам в Студио PUNKT – онова култово пространство на любимата улца, в което дизайнът и смисълът си подават ръка, а линиите и цветовете говорят по-тихо, но по-смислено от думите.
Поводът е специален. „Облакът, който остава“ е първата самостоятелно илюстрирана детска книга на Михаела Ангелова*, реализирана с подкрепата на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“. Михаела е графичен дизайнер и илюстратор, чиято работа от години преплита теми като устойчивост, човешки права и климатични промени.
Изданието имаше своето неформално представяне по време на литературния фестивал „Пловдив чете“ на Алея на книгата в края на септември.
С нас в разговора се включи и Красимир Ставрев, съосновател на студиото. С Михаела ги свързва дългогодишно творческо партньорство.
– Михаела, Вие често работите по теми като климатични промени, енергия и човешки права – сериозни, глобални проблеми. Как се чувствате, когато „слизате“ от тези мащабни теми в света на детската книга, където един облак и едно глухарче са главните герои?
М.А.: Изненадващо – много комфортно. Темата на „Облакът, който остава“ ме вълнува отдавна – още от дипломната ми работа в Художествената академия. През годините идеята се трансформира, но винаги е била свързана с онези тъжни, деликатни моменти, през които минаваме. Като родител, детските книги са част от ежедневието ми, така че беше естествено и много приятно да създам такава.
Темата е сериозна – за емоциите, за тъгата, но и за щастието, което следва. Така че – и свободна, и отговорна едновременно.
– Какво беше най-голямото предизвикателство при илюстрирането на тази книга?
М.А.: Да намерим визуалния баланс – как да говорим за тъгата, без да плашим децата. Не исках илюстрациите да предизвикват негативни усещания, а по-скоро да показват, че тъгата е естествена част от живота. Историята изглежда проста: едно момче, едно глухарче и един облак, – но зад нея стои идея за кръговрат, за добрата страна на загубата. Понякога нещо, което ни натъжава, отваря място за нещо ново и по-светло.
– Реакциите на децата по време на представянето на „Алея на книгата“?
М.А.: Прекрасни! Имаше деца на три-четири години, които веднага започнаха да задават въпроси за облака, за глухарчето, за това защо дъждът е тъжен. В работилницата правихме „дъждовни капки“, на едната страна децата рисуваха радост, на другата – тъга. Получи се истински пъстър дъжд от емоции.
А после родителите ми разказаха, че у дома децата продължили разговора – питали „къде живее тъгата в тялото“. Това е най-хубавото, когато една книжка се превърне в повод за разговор между дете и родител.
– Защо избрахте формат лепорело (хармоника)?
М.А.: Форматът е част от идеята. Историята има две страни – едната показва тъгата, другата – светлината след нея. И този акт на обръщане на книгата е като самото преобръщане в живота.
Исках читателят буквално да „преживее“ промяната, като завърти книжката. Това физическо движение е и символ на вътрешния процес.
– В книгата говорите за трудни емоции, но визуалният език е лек и цветен. Как ги съчетахте?
М.А.: Изданието е отпечатано по нестандартен начин – с пантонни цветове, които при наслагване създават нови нюанси. Използвахме и щанцована форма на капка, която символично „обръща“ историята. И да, експериментирахме много. За следващия проект искам да продължа в тази посока – да търся нестандартни форми на книжното тяло.
– Ще продължите ли с детски книги?
М.А.: Да, бих искала. За мен това е естествено продължение на всичко, което правим в PUNKT – визуални истории с мисия.
К.С.: (бел. авт.: включва се Красимир Ставрев) Всъщност това е много специален момент и за студиото. Познаваме се с Михаела от осем години, още от времето, когато беше студентка и мечтаеше на едро. Сега затваряме един кръг, дипломната ѝ идея оживява като реална книга, продуцирана от нашето студио. Този проект е и наш дебют в програмата „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“, което прави всичко още по-смислено.
Книжката е смела, и като полиграфия, и като формат. Надяваме се скоро да я покажем и на международни форуми – Болоня, Франкфурт…
– Къде читателите могат да намерят книгата?
К.С.: След представянето на 22 септември в Литературния кът на Пловдив чете, търсим места, където книгата ще има своето специално присъствие, а не да се изгуби между стотици заглавия. Не я разпространяваме масово. Засега в – издателство „Жанет 45″, при нас в Студио PUNKT (ул. „Отец Паисий“ 36), както и онлайн скоро през сайта ни. В София във Fox Book Café, още в Ozone Books, The Article, Сърце и слово.
– След Алея на книгата в Пловдив, какво подготвяте за следващо представяне?
К.С.: Подготвяме изложба с илюстрациите и постерите от книгата. Първо в Пловдив, после в София. И на 19 октомври – представяне в Fox Book Café.
М.А.: Надявам се проектът да има свой живот и отвъд страниците – като визуално преживяване, което напомня, че дори след дъжда има светлина.
– Последен въпрос. Има ли нещо, което никой не ви е питал, но бихте искали да кажете?
Михаела: (след кратка пауза) Че най-ценното е самият процес. Не резултатът, не финалната картинка, а пътят – хората, разговорите, моментите на колебание и радост. Те ме правят щастлива!
Краси: А моето послание е – контактувайте! Работете заедно, говорете, дори когато е трудно. Процесът е всичко.
*Михаела Ангелова е графичен дизайнер и илюстратор, възпитаник на Националната художествена академия в София със специалност „Илюстрация, книга и печатна графика“. Част от обучението си прекарва в LUCA School of Arts в Брюксел, където изучава „graphic storytelling“. От 2017 г. е част от студио PUNKT, където работи в областта на бранд идентичността, редакционния дизайн и визуалното разказване на истории. Нейни проекти са отличавани на международни форуми – сред тях наградите TED Countdown’s Artists for Climate и Marvellous Machines by GRAFIXX. Работата ѝ често преплита теми като устойчивост, човешки права и климатични промени. „Облакът, който остава“ е първата ѝ самостоятелно илюстрирана детска книга, реализирана с подкрепата на програма „Дебюти“ на Национален фонд „Култура“.
